ж. Отвл. същ. от неосквернен; неопороче-ност, неопетненост.
НЕОСНОВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма причина, основание; неоправдан. — Вашите тревоги, господин Касаветов, са обясними, но те са неоснователни. — Ние си знаем работата. Г. Караславов, ОХ IV, 422. На третата [година] той си отиде и не се върна. И може би най-много заради това, не аз неведнъж в моменти на неоснователна женска ревност му напомнях и натяквах за отрязаните панталони на пижамата. Тарас, ТМ, 58. — И ако не реагирам на неоснователните ви обвинения, то е, защото уважавам вашата скръб по убития съратник, вашето презрение към недостойните форми на борба. Др. Асенов, ТКНП, 152. За щастие, и тревожните опасения от диви зверове, с които казваха, не са пълни лесовете на Средна гора, излязоха неоснователни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. Неоснователен страх. Неоснователни подозрения. Неоснователно недоверие. Неоснователно съмнение.
2. При който не е посочено, приведено ра-зумно основание, който няма обосновка; необоснован. Неоснователна критика. Неоснователни възражения. Неоснователни териториални претенции.
НЕОСНОВАТЕЛНО нареч. 1. Без причина, основание; неоправдано. Неоснователно се тревожиш. Ученикът бе смъмрен неоснователно.
2. Без разумно основание, без обосновка; необосновано. Основателно или неоснователно, той се беше обявил враг на правителството и тая си омраза той доказа със самопожертвувания. Ив. Вазов, Съч. X, 86.
НЕОСНОВАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неоснователен; необоснованост. Твърде често сме принудени да слушаме, че mue [математическите] истини са съвсем недостъпни за женския ум. Щом вие влезете в mue школи и щом са опознаете с тяхното преподавание, то тутакси ще да са убедите в неоснователността на гореказаното мнение. „ Знан., 1875, бр. 19, 300.
НЕОСПОРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се оспори, да се опровергае и се признава от всички; безспорен1, неопровержим, необорим. Днешна Испания не е Испания на инквизицията, нито пък ще бъде същата утре. Това е неоспорима истина. Б. Шивачев, Съч. I, 12. Красноречието му беше толкоз убедително и лесно, че очевидността на престъплението беше неоспорима и триумфът на словото му сигурен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23. Заслугите му [на Ст. Бъчваров] като активен обществен и профсъюзен деец са неоспорими< Ив. Димов, АИДЖ, 96. Неоспорим факт. Неоспорима дарба. Неоспорима житейска мъдрост. Неоспорими доводи. Неоспорими доказателства. Неоспорими документи. Неоспорими предимства. Неоспоримо влияние. Неоспоримо заключение. Неоспоримо право. // За когото няма спор и се признава от всички; безспорен1. Между тия двайсетина младежи, не по-възрастни от 20-25 години, Д. Подвързачов беше стожерът, “Бащата", както го наричаха най-близките, неоспоримият ръководител и съветник. К. Константинов, ППГ, 158-159.
НЕОСПОРЙМО нареч. 1. По неоспорим начин, без да може да се оспори; безспорно, неопровержимо. За подкрепа на своето схващане Кропоткин изрежда в своята книга много и добре подбрани примери, които сочат неоспоримо, че съперничеството не е правило в животинския мир, нито в човечеството. Ас. Златаров, Избр. съч. И, 313. Вулгарис побърза да каже: — От Хемус до Дунава — това вече са неоспоримо български земи... Някога те наистина са били гръцки, но с течение на историята, разбира се, са се обособили като българско поселение. Ст. Дичев, ЗСI, 314.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо се възприема като абсолютно вярно, без оспорване. Както е неоспоримо, че изобщо в езика е отразен народният живот, тъй неоспоримо е, че езикът на писателя е израз на негова душевен живот. П. П. Славейков, Събр. съч.VI (2), 139. Неоспоримо е, че и нашата книжевност дълженствува началото си на духовенството. Ч, 1871, бр. 11, 327. Неоспоримо е, какво всякой иска и желае да бъде на тоя свят честит и да живее благополучно. Ч, 1871, бр. 9, 129.
НЕОСПОРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неоспорим; безспорност. Човек е създаден за радостта. Тя е негово право по всички земни и небесни закони. Ала въпреки неоспоримостта на това, ба-нално вече, утвърждение, повече от радостта ние обичаме мъката си. К. Константинов, ПНП, 32. Несъмнено е, че старата мисъл, че „критиката е лека работа, а изкуството — трудна“, е длъжна да отстъпи своята неоспоримост; само тогава критиката ще стане достойна професия на писателска способност, само тогава тя ще стане равноправен съдия. К, 1927, бр. 113,1.
НЕОСПОРЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неоспорим. А идеята за съединението беше срастната с душите и със сърцата на целия народ,.., тя беше един догмат, неоспорим, неоспоряем. Ив. Вазов, Съч. XXV, 233-234. Какво е това? Кой е? Един глух, странен, едва уловим шум, но неоспоряем, сезачу. БД, 1909, бр. 1, 2.
НЕОСРЕБРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Банк. За чек, ценни книжа и под. — който не е представен за осребряване. Измамникът нарочно е взел автомобила вчера, като е разчитал, че след справката по теле
