НЕОКОЛОНИАЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Политика на бивши колониални държави и съюзниците им, с които целят да запазят своите политически, икономически и културни позиции в новоосвободените страни в Африка, Азия и Латинска Америка.
НЕОКОНЧАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е окончателен, краен, последен. Според официални неокончател-ни данни в изборите .. са участвували 98,6 на сто от избирателите. ОФ, 1958, бр. 4424, 4. Неокончателните решения на ок-ръжний съд не ся привождат в изпълнение. ВП, 46.
НЕОКОНЧАТЕЛНО. Нареч. от не-окончателен. Против всичките присъди, които са постановени от окръжний съд не-окончателно, допущат ся въззивни жалби от подсъдимите. ВП, 128.
НЕОКОПЙТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се е окопитил, който не се е съвзел от уплаха, силна изненада и под. Той не викаше, не тръшкаше, не биеше никого .., но беше груб и от лицето му изчезна всичката доброта, която го правеше тъй хубав и благ. Още неокопитен от ужаса на тая страшна картина, аз видях на другия ден баща си още по-пиян. Д. Немиров, БКМ, 29. Той uiapu с поглед из горницата .. Като че ли глъчката и светлината са го събудили посред съня и той се пита неокопитен още, кой е той самият. Ст. Загорчинов, ДП, 463.
НЕОКОПЙТЕНО. Нареч. от неокопитен; без да се окопитя. Доста сме са вмарлу-илали неокопитено; време е, думаме, да тръгнем и ние по-бързичко по пътя на Просвещението. У, 18/1, бр. 4, 178.
НЕОКОСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е окосен; некосен. В неокосената ливада с високата узряла и изкласила трева, която ветрецът леко поклащаше, засвириха първите щурци, тънко и чисто, като че някой дръпна някакви струнки. Ем. Коралов, ДП, 143. Поляните неокосени, а дърветата растат в безредие. Г. Белев, КВА, 210. Гробищата бяха потънали в трева, не-окосена още от лятото. К. Калчев, ДНГ, 143.
НЕОКУПЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е окупиран, завзет от неприятелски войски. Най-интересен ми се вижда случаят с балона на известния на времето парижанин Еужен Годар .., който при обсадата на Париж, 1871 година, се издигнал с балон .. и е полетял към неокупирани области от германците. СбЦГМГ, 94.
НЕОЛИТ м. Геол. Последен период от каменната епоха, който обхваща времето от появата на земеделието и глинените съдове до откриването на медта; новокаменна ера (епоха), новокаменен век. Останки от времето на неолита са намерени на много места из цяла България. Почти няма пещера у нас, която да не крие в недрата си следи от него. Ист. Х-Х1 кл, 6.
— От гр. уесх; 'нов' + Я,пЭо<; 'камък' през рус. неолит или нем. Ыео1и.
НЕОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Който се отнася до неолита. По установен план се работи върху редица основни проблеми. За тази цел се правят разкопки в пещерите, в неолитните селища, в гръцките колонии по черноморския бряг .. и се издирват славянските селища. ВН, 1958, бр. 2251, 4. Миналата година при разкопките .. са били открити находки от каменната ера. Намерени са били останки от кости и оръдия, които датират още от па-леолитната и от неолитната ера. ВН, 1955, бр. 200, 4.
НЕОЛОГЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума или израз, създаден за обозначаване на ново понятие или за даване на ново наименование на вече съществуващо явление. Славейков избягва архаизмите дори и в своите исторически романи. Затова пък Славейков черпи изобилно думи и форми от съвременната реч, дори и от разговорната, а когато не може да намери такива, той твори свои, създава неологизмы. ЛН, 1927, бр. 11, 3. Мерената реч, която е характерна за по-голямата част народни творения, е по-консервативна: в нея по-трудно навлизат както неологиз-мите, така и чуждиците. БР, 1931, кн. 66, 191’
— От гр. уео<; 'нов' + А.оуо<; 'дума'.
НЕОМАЛТУСИАНСТВО, мн. няма, ср. Филос. Учение за намаляване броя на човечеството чрез масово избиване на хора във война и чрез намаляване на раждаемостта.
НЕОМЁСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е омесен, измесен. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Неомесени, с живо брашно между листата, неопечени и сладост нямат никаква. Чудомир, Избр. пр, 101.
НЕОМЪЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Само за жена — която не е встъпвала в брак, не е свързана с мъж чрез брак. Скоро .. тя ще бъде облечена в бяла венчална рокля и ще приема весело честитките на своите неомъжени още другарки. Св. Минков, РТК, 89.
— Омъжените жени са по-интересни от неомъжените. Д. Димов, ЖМ, 42.
НЕОМЪРСЁН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е омърсен, измърсен, замърсен; чист, незамърсен, неизмърсен. Дали още по света имаше място, неомърсено от нечистотии и трупове?.. Дали тая страшна война не беше удавила цялата земя в мръсотия и смрад? А. Дончев, СВС, 765.
2. Прен. Който не е опозорен; чист, неопо-
