НЕОДЯЛАНО. Разг. Нареч. от неодя-лан. Неодялано и доста фалшиво пееше певецът. Д. Немиров, Д, 142.
НЕОДЯЛАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от неодялан.
НЕОЖЕНЕН, а, -о, мн. -и, прил. Който не е встъпил в брак; неженен. Когато Иван беше още млад и неоженен, то накарваше сичкият свят да хвали неговия ум и да са кланя пред неговата храброст. Л. Караве-лов, Съч. V, 11-12. Ка рече Тинка: „Глава ма боли, / глава ма боли, та ще да умра, / та ще да умра млада-зелена, /млада-зелена, мамо, непогодена, / непогодена, мамо, неоже-нена!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 90.
НЕОЖИДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неочакван, ненадеен. Там заварих куп младежи. Моето неожидано вла-зяне ги посмути. Ив. Вазов, Съч. VII, 89. Той от милост даде ми един талир .. И тъй си отидох дома с голяма радост от тая неожидана помощ. БК, 15.
— От рус. неожиданный.
НЕОЖЙДАНО нареч. Остар. Книж. Неочаквано, ненадейно, внезапно, изненадващо. Двойното убийство, сторено тая нощ над другарите им, убийство извършено така дръзко и неожидано, беше ги разярило до полуда и '.. спуснаха се да гонят убиеца или убийците. Ив. Вазов, Съч. VII, 68.
— От рус. неожиданно.
НЕОЖЙДАНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неожидан.
— Какво е то? — Няма да ти кажа. Не-ожидаността увеличава наслаждението. Ст. Ботьов, К (превод), 32. Крайните последствия на една война не могат се предвидя .. Такваз война би повлекла към най-големи неожиданости, би предизвикала големи сътресения. Бълг., 1902, бр. 485, 2.
— От рус. неожиданност ь.
НЕОЖЪНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е ожънат, пожънат. Хайде върви си, виж защо те викат... То се е видяло, че и днес няма да се пожъне .. — Няма да ида... какво съм крива аз, да си оставям нивата неожъ-ната? Елин Пелин, Съч. I, 159. Върху полето се изсипа жар. Неожънатите ниви клюмнаха, пречупиха клас на две. К. Петка-нов, БД, 78.
НЕОЗОЙ м. Геол. Неозойска ера. Още към края на кредата и особено през неозоя е станало продължително издигане на сушата, която постепенно се увеличавала. Гр. Николаев, и др., ОГ, 175-176.
— От гр. Убо<; 'нов' + £(ог) 'живот'.
НЕОЗОЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Неозойска ера. Геол. Петата, съвременната ера от историята на земята; неозой. Неозойската ера — ерата на новия живот — е последната от историята на Земята. Тя продължавва и до наши дни. Геол. VIII кл5 72.
НЕОИМПРЕСИОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Течение в живописта, възникнало във Франция през втората половина на XIX в., за което е характерно разлагането на сложните тонове на чисти цветове.
HEOKAHTHÀHCTBO ср. Филос. Философско течение, възникнало през втората половина на XIX в., което се стреми да възроди философията на Кант, според която съдържанието на познанието идва от опита, а формата му — от съзнанието.
— Рус. неокантианство.
HEOKÀCTPEH, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е окастрен, одялан; неодялан. За щастие Карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Икономов го привърза на-две, на-три, понеже нямаше и гвоздеи да го заковем. 3. Стоянов, ЗБВ II,
14. Неокастрен прът. • Обр. Види са, че г. Бончев е обръщал твърде малко внимание на това, и затуй езикът му е излязъл необработен, неокастрен и пълен с русиз-ми. Хр. Ботев, Зн, 343.
НЕОКАЧЕСТВЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Неодобр. Който е толкова лош, че не може да бъде окачествен. — Инженер Берое те е следил няколко вечери под ред .. Постъпката му е неокачествима и ако не знаех, че те обича, бих го нарекъл с най-черното име. К. Петканов, В, 156. Той [Фердинанд] се намирал под изключителното влияние на воен-нолюбивите германофилски среди и .., не се поколебал да извърши една неокачествима провокация. Ист. X и XI кл, 252.
НЕОКАЧЕСТВЙМО. Нареч. от неока-чествим. В съчет. с прил. или нареч. за отрицателно качество или проява. Означава много висока степен в проявата на качеството или състоянието, изразено с прилагателното или наречието, към което се отнася; извънредно, изключително, неимоверно, невероятно, неизразимо, неизказано, неописуемо. — Слуховете са празна дрънканица и нямат нищо общо с авторите на тия писма .. — Но нали ние постигнахме споразумение .. Това е неокачествимо долно, господа! Аз проявих отстъпчивост по ваше настояване. Ем. Станев, ИК I и II, 425.
НЕОКЛАСИЦЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Направление в литературата, живописта, скулптурата и архитектурата през втората половина на XIX и през XX в., отличаващо се с безжизнено, самоцелно подражание на сюжети и похвати на класическото изкуство от античността и класицизма.
— Фр. nco-classicismc.
НЕОКОЛОНИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до неоколониа-лизъм. Неоколониална политика. Неоколо-ниална държава.
