Page:RBE Tom10.djvu/902
прил. Който не обича да общува, който е затруднен при общуването си с хората и страни от тях; затворен, неразговорлив, мълчалив. Противоп. разговорлив, отворен. Много й се искаше да го заговори, да го запита за това-онова, да научи какво го гризе отвътре, но не смееше — от малък той си бе затворен, необщителен, никому не се оплакваше, сам страдаше и сам се тешеше. Г. Караславов, ОХ IV, 369. Преди го мислех за студен, затворен, необщителен, а всъщност при разговор с този човек виждах колко е сърдечен, топъл, общителен. СбАСЕП, 235. И внезапно така сам всред голото поле .. — на него му се стори, като че ли не е той същият — инженер Манев, .. мълчалив и необщителен човек, който обича старите разкази на пътешествениците за зверове и пустини, който е чел Пушкин и Тургенев. П. Вежинов, ВР, 246. Той никак не бил человек темерут и необщителен, вкъщи той обичал да си почива подир трудовете посред своите приятели. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 122. // Присъщ, свойствен на човек, който не обича да общува. Със своя необщителен и затворен характер, предразположен към меланхолия, Бо-ромини стои в пълна противоположност на жизнерадостния, тщеславен и светски човек Бернини. М. Бичев, АНВ, 83.
НЕОБЩЙТЕЛНО. Нарец. от необщителен. Той се държеше необщително и дори невъзпитано.
НЕОБЩЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на необщителен. Тя не харесваше дъщеря си .. С тоя ленив ум, с тая ограниченост и необщителност трудно можеше сама да си пробие път в живота. X. Русев, ПЗ, 52.
НЕОБЯСНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обяснен, който е неясен; неизяснен. Трудната математическа задача остана необяснена от учителя, защото звънецът удари.
НЕОБЯСНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде обяснен, изяснен; неиз-ясним, непонятен. Водеше го майка му, а той я следваше мълчаливо, с някаква необяснима тревога в душата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 63. Повлече ме някаква скрита сила, която ме потапяше ту в необяснимо копнение и странна замисленост, ту в безпричинна мълчалива радост и светлина на духа. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Топла буца на радост, на доволство, на гордост и на нещо дълбоко, необяснимо, но много силно, заседна на гърлото на момчето, от очите му потекоха сълзи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 231. У мнозина от тях съществува даже и в днешните най-важни за нас обстоятелства едно необяснимо хладнокръвие. НБ, 1876, бр. 215.
по необясним начин. Неочаквано усетих как отмалявам необяснимо, силите ме напускаха бързо, ръцете и краката ми затре-пераха. П. Бобев, К, 56. До нея се приближи Бамби. Ирина почувствува досада. Той я дразнеше необяснимо с леността си, с присвитите си и сънливи очи. Д. Димов, Т, 93. Дойде му на ума тогава шутливото загат-ване на дякона за привиденията, и нему му стана неловко и необяснимо страшно тука. Ив. Вазов, Съч. XXII, 29.
НЕОБЯСНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необясним. Сборно-то същество НИЕ органически изхвърля като чужда присадка всякакво чувство на неопределеност, на необяснимост, на смущаваща тайна. Затова сме се съчетали в група. Бл. Димитрова, Лав., 192.
НЕОБЯТ, мн. няма, м. Поет. Рядко. Необятност. В едно сърце се сбират територията на отечеството, необятът на планетата, дишането на космоса. П. Матев, ПОС, 82. Празен лист на масата белее. / Неизписан още бял квадрат. / Но във него, празния, живее / вече целия безкраен свят. / .. / Празен лист, побиращ необята, / остани си все нестигнат плод/ Д. Дамянов, ПИЩ, 17. ^
НЕОБЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обгърнат с поглед поради огромните си размери; необхватен, необозрим, необгледен, безпределен, безкраен, неизгледен. Необятната равнина чезнеше далеко напред в някаква мъглява светлина и като че ли нямаше граница и край. Д. Талев, С И, 225. И в душата ми, като отдавна виден сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата, иди-личният лъх на старите овчарски повести, пролетният накит на зелената и необятна степ. Й. Йовков, Разк. II, 94. Вечерното небе над Атина е просто приказно: черносинъо, необятно и осеяно с едри трепкащи звезди. Б. Райнов, ГН, 7. Сякаш от засипания път, от накитените с бели грудки клони на храстите, от цялото необятно заснежено поле струи нежна синкава светлина. С. Северняк, ИРЕ, 17.
2. Прен. Обикн. за чувства, качества — който се проявява в изключително висока степен и сила; безграничен, безпределен, безмерен. — Какво преследва геният и в името на що е посветил своите денонощия? — само в името на голямата, необятна любов. Д. Немиров, Д, 107. Като хванеш погледа на Зорка, сякаш земята се разтърсва под тебе .., енергия се събужда в тебе, и смелост, и необятна доброта. Бл. Димитрова, Лав., 142. Планината беше им дала всичките дарове на своята необятна красота и на своята тайнствена сила. К. Величков, ПССъч. I, 117. В съсипиите на великите надежди, / в пепелището на бляно-
НЕОБЯСНЙМО. Нареч. от необясним;
