Page:RBE Tom10.djvu/863
ето е свързано със съдбата на лицето, за което се говори. Тя, нейната, не се знае — всеки си е с късмета, б) Това, което мисли, казва или прави по собствено мнение, убеждение лицето, за което се говори. Не трябва да те боли сърцето, ами иди й напълни главата, че няма да бъде нейната. Тя не разбира нищо! Тя си бяга от късмета. Ив. Вазов, Р, 12. А в същото време и неприятно й стана, много неприятно. Едно, че не биде нейната, не биде това, дето го очакваше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 195. нейното ср.
а) Всичко, което е собственост, притежание или се полага на лицето, за което се говори. Тя може да присвои чуждото, но от нейното никой не може да вземе, б) Неодобр. Прояви, постъпки и под. на лицето, за което се говори. Не се търпи вече, нейното мина всякакви граници.
НЕИНИЦИАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който не проявява инициатива; безинициативен. Има неинициативни хора, които могат да бъдат добри изпълнители на чужда идея.
НЕИНИЦИАТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на инициатива; без-инициативност. Когато е необходима бърза намеса, неинициативността на конкретен човек има лоши последствия.
НЕИНТЕЛИГЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не се отличава с образованост, духовни интереси или природен ум и развит интелект. На един неинтелигентен човек е трудно да обясниш сложната структура на човешкото общество.
НЕИНТЕЛИГЕНТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неинтелигентен. Сериозна пречка при общуването е неинтелигент-ността на събеседника.
НЕИНТЕРЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който не буди, не предизвиква интерес; безинтересен, скучен. — Моля, госпожо, аз не знам нищо интересно — отговори Саваков и този път сухо .. — Но ние ще си поприказваме за неинтересни неща... Това е също интересно... — тя го гледаше мило, ласкаво. Д. Ангелов, ЖС, 220. Когато престана да изразява копнежите, идеите, борбите, настроенията и чувствата на по-значителните обществени групи, поезията на индивидуализма губеше своята значи-телност, ставаше неинтересна. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. Когото не интересува човешката мисъл, за него всичко е дребно и неинтересно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 133. Мъжът й, винаги мълчалив като в черква, винаги зает със своите сметки, отдавна беше станал неинтересен, отдавна беше изгубил способността си да разсейва скуката й. X. Русев, ПС, 114.
НЕИНТЕРЕСНО. Нареч. от неинтересен; безинтересно, еднообразно, скучно. Нямаше живот в селото. Скучно и неинтерес-но минаваха дните. Елин Пелин, Съч. IV, 271.
НЕИНФОРМЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който няма информация, на когото липсва осведоменост; неосведомен.
НЕИНФОРМЙРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на неинформиран; неосведоменост.
НЕЙСКРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не проявява искреност, който крие действителните си мисли, чувства и преживявания; лицемерен, неоткровен, престорен, фалшив. Неискрен човек не може да се държи едновременно и сърдечно, и дръзко. X. Русев, ПЗ, 230. Свободата, истината, .. прогресът са били тежко потискани. Това е изменяло истинското поведение на личността. Тя е прибягвала до хитрост, ставала е неискрена и фалшива. Пр, 1953, кн. 1, 35. Не знаех какво да му [на Максим] отвърна. Не можех да му кажа да тръгнем пак — щях да бъда неискрен, защото ми се струваше не по силите да поема отново тоя адски път. П. Славински, ПЩ, 205.
2. За мисли, чувства и др. — който не съот-ветствува на действителното, същинското настроение, преживяване, мисъл и под.; лицемерен, неоткровен, престорен, фалшив. Той говори за съвсем безразлични неща, опита да бъде весел, но тя го следеше изтръпнала и виждаше, че смехът му е пресилен и думите — неискрени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 162. Това беше за Матей Матов ново откритие, предизвикано от нейната $нимателност, от грижите за жена му, които друг път той отхвърляше като неискрени и престъпни, но които сега бяха очевидно непристорени, трогателни и топли. Л. Стоянов, П, 388.
НЕЙСКРЕНО. Нареч. от неискрен; лицемерно, неоткровено, престорено. Делегатите от Севлиево и Казанлък, .., приели решението на Бузлуджанския конгрес неис-крено. Наскоро слео Конгреса те започнали да развиват разцепническа дейност. Ист. X и XI кл, 215.
НЕЙСКРЕНОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Качество или проява на неискрен; престоре-ност, неоткровеност. Той .. се преструваше. Мария долови неговата неискреност, само че не можеше да определи какво я смущава.
А. Наковски, МПП, 48. Във възклицанията им .. Живко долавяше неискреност. Ил.. Волен, БХ, 155. Допиваме чашите си и се разделяме с пожелания за приятен обяд, обаче в отношенията ни се долавя нещо напрегнато и неловко, нещо, отиващо отвъд досегашната дружелюбна неискреност. Б. Райнов, НН, 459. Първата негова погрешка беше неискреността, която показа към брата си. С. Бобчев, ЖФ (превод), 16.
2. Обикн. мн. Рядко. Неискрени думи, прояви, постъпки. Той смята, че правдата не трябва да се разкрасява .., че завоят, не