не на Земята даже ако спирачната двигателна система се окаже неизправна. РД, 1961, бр. 116, 3. Неизправен механизъм.
2. Остар. За човек — който не е добросъвестен, точен и не изпълнява своите задължения. Истина е, че почти всички ние бяхме неизправни и на петте нейни писма отвръщахме с едно. Ив. Вазов, ВМ, 14. След отпуск църква целият еснаф се събираше в дюкяна ни, където тате даваше сметка за извършеното през годината, като свършваше с това, започваха присъдите над неизправните членове. Г. Белев, ПЕМ, 44. // За длъжник, данъкоплатец и под. — който не се е издължил; нередовен. Услужваха му и секретар-бирниците. Тия хора срещу дребна почерпка разтваряха с готовност тефтерите си, пишеха призовки и сами отиваха да ги връчват на неизправните данъкоплатци. А. Гуляшки, ЗР, 33. Освен имотите на село, Чакъра притежаваше край града лозе и нива, засята с тютюн, които бе купил износно от неизправни длъжници. Д. Димов, Т, 11. — Смилява се изведнъж: хвърля се във водата и измъква неизправния си клиент. Т. Генов, Избр. пр, 59.
НЕИЗПРАВЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непоправим. И хората приличат на нашите лисици. Младите биват буйни и ненаситни в удоволствията, а старите — неизправими в скъперничеството си. Т. Икономов, ЧПГ, 100. Сега видя, че националният характер на турците е неиз-правим. СбПер п И, 184-185.
НЕИЗПРАВЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на неизправим; не-поправимост.
НЕИЗПРАВНО. Нареч. от неизправен. Машината работеше неизправно и даваше негодна продукция.
НЕИЗПРАВНОСТ, -тта, ж. Отвл. същ. от неизправен. 1. Обикн. мн. Състояние на машина, механизъм, уред и под., при което той не може да работи, функционира нор-мално, добре; повреда, дефект. — Минутка, докторе. Нека първо аз да задавам въпроси. Да сте забелязали някоя неизправност? Протей [роботът] държеше ли се нормал-но? Св. Златаров, ВФ, 329. Малката къща е отчасти наводнена през нощта .. Няколко часа по-късно началникът ни съобщава, че неизправностите са прекратени. К, 1963, кн. 9, 30. Най-често срещаните неизправности в автомобила са в управлението, спирачната система и осветлението. А Неизправност на тъкачния стан.
2. Разг. Нередност, нередовност. Все души [фелдфебелът] нещо около мене, все слухти, все търси да ме улови в някаква неизправност и да доложи на началството. П. Незнакомов, БЧ, 106. — Такаа! — отсича старшията и дръпва важно дългия си мустак. — Легитимацията в неизправност, значи, глоба... Г. Караславов, Избр. съч. II, 239. Асен го обвинява: — Подозираше всички нас, а сам си бил с нередовна [трамвайна] карта! Никифор не може да мръдне, хванат на местопрестъплението. — Една неизправност води друга, по-голяма! — му припомня водачът, биейки го с неговите камъни по неговата глава. Бл. Димитрова, Лав., 254.
НЕИЗПРАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дреха и под. — който не е изпран, пран, опран; неопран, непран. Неизпрани дрехи. Неизпрани чаршафи.
2. Обикн. като сказ. опред. За човек — на който дрехите не са изпрани; неопран, непран. Скита безпаричен и гладен, неизпран и мръсен като бездомно куче.
НЕИЗПРАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За писмо, колет и под. или за вест, известие — който не е изпратен, въпреки че е бил подготвен за изпращане или е трябвало да бъде изпратен. Моето първо писмо до Боян остана неизпратено. Л. Александрова, ИЕ1Д, 217. В неизпратения отговор на това нейно писмо Сиди Брахим пише на своята синеока Мари: „Моят влажен окоп е декориран отвътре с ликовете на двама — аз, .., и ти.“ Д. Калфов, ПЮН, 106.
НЕИЗПРОБВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е пробван, изпробван; непробван, неизпитван1, неизпитан1, непроверен. Неиз-пробван апарат.
НЕИЗПУШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цигара, пура и под. — който не е изпушен изцяло, докрай; недоизпушен. Христофор смаза в пепелника неизпушепата цигара. Б. Болгар, Б, 99.
2. За цигара, пура и под. — който е останал от кутия, пакет и под. Пуших много — от цяла кутия ми останаха само две неизпуше-ни цигари.
НЕИЗПЪЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е изпълнен, извършен, осъществен, реализиран. Исках да мълчи, а аз да гледам през стъклото, да си повтарям на ум: .., как ще питам къде живее Боян, как ще му се извиня за неизпълненото обещание на новогодишната вечер. Л. Александрова, ИЕЩ, 157. Тя вътрешно се ядосваше за неизпълнените народни обичаи,.., неразумно пренебрегнати от гражданите. Ст. Чилин-гиров, РК, 205. Неизпълнен план. Неизпълнена заповед.
2. За желание, мисъл, мечта — който не е станал, не се е осъществил, не се е сбъднал. Денем и нощем сама, с празна душа и хиляди неизпълнени желания,.. Без другар в обществото, без мъж в спалнята. В тази самотия изникна туй блаженство или зло. Г. Стаматов, Разк. II, 30. Там нечут заглъхва стон последен,/ на копнежа неизпълнен стона. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 198.
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса, отсъствие на действие или резултат
