ковия. — В какво се състои незаконността му? Ив. Вазов, Съч. X, 72.
НЕЗАКОНОРОДЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който произхожда от родители, които не са свързани в законен брак или произхожда от неизвестни родители; извънбрачен, незаконен. — Разбери, Фомно, че аз нося в утробата си от три месеца дете от него! — изкряска Цонка в самозабрава. Какво ще правя с едно незаконородено дете? Ив. Вазов, Съч. XXVII, 103. — Невъзпитани деца! Улични, незаконородени! Гледайте! Гледайте! Хубаво гледайте! А кого гледате?... Майките си, сестрите си! Д. Калфов, Избр. разк., 169. Леонардо да Вин-чи (..) бил незаконороден син на един нотариус от Винчи, недалеч от Флоренция и на едно селско момиче на име Екатерина. ТИ, 1926, бр.31,2.
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил, Книж. Който не е в съгласие със закона (в 1 знач.); незаконен, противозаконен, нелегитимен, Незаконосъобразни административни актове. Незаконосъобразни доходи. Незаконосъобразно решение.
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Книж. На-реч. от незаконосъобразен; незаконно, про-тивозаконно, нелигитимно.
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от незаконосъобразен; незаконност, противозакон-ност, нелегитимност.
НЕЗАКОПЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е закопчан; откопчан, разкопчан. Предвождаше ги [стражарите] кметът. Той беше гологлав, с незакопчана шуба, която се развяваше от вятъра. К. Калчев, ПИЖ, 28. Тъй ходеше облечен седно дълго палто, незакопчано, овехтяло. Й. Йовков, Разк. II,
75. Една гатанка за зелката казва: „Четиридесет дрешки и всичките незакопчани.“ Но в едрата глава на късното зеле има много повече листа. Бтн V и VI кл (превод), 99.
НЕЗАКРЕПНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е закрепнал, укрепнал; незаяк-нал, неукрепнал. Понякога хващаме някое малко, още незакрепнало птиче. Й. Йовков, АМГ, 36-37. С още незакрепналото си здраве на него му се струваше, че да бъде преподавател, ще е по-добре. Д. Кисьов, Щ, 296. Аз я помолвам да нарисува името си. Тя с готовност взема листче и почва с неза-крепналата си ръка да рисува буквите. 3. Сребров, Избр. разк., 220.
2. Който не се е утвърдил, изградил напълно; неукрепнал. Чингелов беше по-голям граматик и краснописец и от Лазара Глау-шев,.. В незакрепналата още граматика и книжовен език той беше изкусен съчинител и изобретател. Д. Талев, Г1К, 59.
НЕЗАЛИЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е заличен, изличен; неизличен, неиз-трит. Гласувал вместо трима умрели, на-рочно незаличени от избирателните списъци — и на третия път му бил съставен акт. П. К. Яворов, Съч. III 1924, 102. Когато лъкатушиш със пълзене, / не дебнеш ли Лиляна? / По нейните следи незаличени / със своя страх не носиш ли измяна? Бл. Димитрова, Л, 285.
НЕЗАЛИЧИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за следа, диря и под. — който не може да се заличи, изличи и унищожи, премахне; неизличим. Рядко ще има тракиец, който да не носи една рана в душата си, .., една незаличима следа от няколко катастрофи и пдтреси в разни форми и размери. Ив. Вазов, Съч. XVI, 82. Каравелов има за какво да послужи за модел на всички ония, които пишат на български, .. Той е съдействувал до най-висока степен за обработване на езика, в който е оставил незаличими дири. К. Величков, ПССъч. VIII, 63. И целият народ върви, не спира, / дошел далеч от тъмни времена / по кървава, незаличима диря, / върви, върви към светла бъд-нина. Бл. Димитрова, Л, 24. // За възприятие, преживяване и под. — който е оставил дълбоки, трайни следи в съзнанието и не може да бъде забравен, заличен; незабравим, неизличим, незагладим. Даденият образ от Будевска е останал незаличим в спомена на тези, които са я видели в ролята [на Мила от „В полите на Витоша“]. Ст. Грудев, АБ, 84. Два часа да погледаш в съзерцание това чудо на вековете и ще отнесеш за цял живот незаличим спомен на из-живелица. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 362. Тежкият живот оставя незаличими спомени в душата на поета [Дебелянов]. Лит. XI кл, 83. Разказите., са интересни и поради това, че тематиката им е съвременна,.. Те оставят незаличими впечатления в съзнанието на читателя. С, 1952, кн. 11, 189.
НЕЗАЛИЧЙМО. Поет. Нареч. от незаличим; неизличимо, неизгладимо. Ясно и незаличимо са се врезале в паметта ми спомените за стрина Герговица. Т. Влайков, Съч. II, 202.
НЕЗАЛОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е заловен, уловен, хванат, който е на свобода; неуловен. Новият султан Мурад, в знак на благоволение и за хаир, че се бе възкачил на престола, прати известие да пуснат незаловените с оръжие, а да задържат само водачите. Зл. Чолаков, БК, 108.
НЕЗАМЕНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се замени, смени, подмени с друг, обикн. поради своите изключителни положителни качества. Той обичаше Лена — тази жена му беше предана, беше незаменим другар. Ем. Манов, ДСР, 327. Той [Вл. Тенев] бе незаменим в ролите на Златил в „Боряна“, Земляника в „Ревизор“,.. — незабравим бе във всички роли. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Красотата на неговите [на
