ди и причинява болестите и епидемиите по хората и животните. — Нежит ли ме нагази, що? — попита с треперлив глас жената. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Молитви, каквито са например Молитва за зъбобол,.., Молитва за нежита в старобългарската апо-крифна литература, по същина, па даже по някои елементи на формата, не са нещо различно от народните баяния. Б. Ангелов, ЛC, 81. „Нежит“ в древния език означава демоническо същество, в името на което са е олицетворяло понятието за болестите. СбС, 103.
НЕЖИТО, мн. -а, ср. Диал. Растението дебелец; тлъстига, тученица, нежит1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЁЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., не-прех. Проявявам нежност към някого или нещо, обикн. по начин, който прави впечатление, привлича вниманието. — Хайде, кажи ми, моля ти се, кажи ми... — започна съвсем неочаквано да нежничи тя и се приближи и седна до него. Д. Калфов, Избр. разк., 348. Тогава тя прояви желание за близост, нежничеше, а той дори не я целуна. А. Гуляшки, Л, 392-393.
— От рус. нежничать.
НЁЖНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нежнича. Аз се вълнувам, иска ми се да се отдам на спомени, иска ми се сърдечно нежничене. Ем. Станев, ИК I и II, 340.
НЁЖНИЧКО. Галъов. Нареч. от неж-ничък. — Снощи, господин инспекторе, — продължи той — снощи ме вика кротичко, нежничко, като никога: " Фильо... Ела, ела. Ела си на кревата, мойто момче." Д. Калфов, Избр. разк., 10.
НЁЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. Галъов. от нежен. Тя [Лила] се притисна до него. — Слушай, мили! — Какво има? Много си нежничка днес. Г. Стаматов, Разк. I, 171. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата й шийка едно златно медальонче с такава тъпичка верижка, толкова ситничка и нежничка — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Тя [Росинка] изтича до храста, откъсна кокичетата... — Нали са много нежнички? — рече тя, като допря устни до снежнобелите цветчета. Д. Ангелов, ЖС, 246.
НЁЖНО нареч. С нежност, с внимание, с обич; ласкаво. Елка седеше до болната, милваше нежно бледото й лице и казваше:
— Днес изглеждаш по-добре, сестрице. Елин Пелин, Съч. III, 67. Зденек нежно я потупа по плещите, които се тресяха от плач. М. Грубешлиева, ГР, 136. — Какво има пак, Доганова? — нежно и съчувствено я попита Липандов. — Какво се е случило? Д. Калфов, Избр. разк., 28. Татко й нежно настояваше да се съблече, да не настине, като излезе навън. 3. Сребров, Избр. разк., 220.
НЕЖНОБЯЛ, -а, -о, мн. нежнобёли, прил. 1. За човешка кожа — който е бял и нежен. // За част от човешко тяло, обикн. лице, шия, ръце — който е с такава кожа. На нежнобялото му красиво лице тъмните очи искряха с дълбок, неспокоен огън. Т. Монов, СН, 239. То [момичето] улови с ръце нежнобялото си гърло и каза едва чуто: — Въздух... ВН, 1952, бр. 156, 4.
2. Който е меко, приятно бял и не дразни очите. Какво богатство от багри е събрано в техните цветове: нежнобели у кокичето и момината сълза. Ст. Драганов, ФБР, 34.
НЕЖНОВИОЛЁТОВ, а, -о, мн. -и, прил. Който е светловиолетов с матов, пастелен оттенък. Покритите с кит гори напомняха огромни дантели. Слънчевите лъчи им даваха най-различни оттенъци — нежновиолетови, бледожълти, пурпурни. Ем. Станев, ПЕГ, 19.
НЕЖНОГЪЛЪБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е светлогълъбов с матов, пастелен оттенък. Ленът цъфти с нежногълъбови цветове. Бтн. V и VI кл (превод), 71.
НЕЖНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е светложълт с Матов, пастелен оттенък. Нежножълтата й коса се подаваше под небрежно турената кърпа и блестеше на меката светлина от огнището. Л. Александрова, ИЕ1Д, 152. Цветовете, които характеризират пролетната мода, са розовите, светлозелените .., нежножълтите. ВН, 1964, бр. 3884, 2.
НЕЖНОЗЕЛЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е светлозелен с матов, пастелен оттенък. Пред погледа ти се сливат бели маргаритки със сини незабравки, топли виолетови багри, нежнозелени, по-нататък светлочервени, жълти, морави. Л. Александрова, ИЕЩ, 320. Тук-там из гората все още се виждаха цели букети неокапалц листа — виненочервени, .., жълти, дори нежнозелени, които се съпротивляват на ветровете. Ем. Станев, ЯГ, 46.
НЕЖНОЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има нежен лик, нежно лице. Посетителят, уви, се оказа пак жена — една нежно лика млада жена, с големи сини очи и тежък кок на тила си. Ем. Манов, ДСР, 81.
НЕЖНОЛИЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е светлолилав с матов, пастелен оттенък. На главата си пребрадила тънка копринена забрадка в нежнолилав цвят. Кр. Григоров, Р, 145.
НЕЖНОРОЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е светлорозов с матов, пастелен оттенък. Само ония скалисти върхове гледат още слънцето,.., и светят от прощалните му нежнорозови лучи. Ив. Вазов, Съч. XVII,
6. Цели в бяло като невести бяха сливите, в нежнорозово — прасковите и зарзалите.
