но, докрай. През периода 1908-1910 г. Черен (Илия Иванов) написал и разказите: „Една вечер и после“, „Послушница“, „Близнаци“ и др. Някои са останали в чернова недообра-ботени, ръкописите на други са пропаднали. Ив. Богданов, СП, 318.
НЕДООБРАБОТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от недообработен. Общо взето поезията му [на Нивянин] носи печата на недообработеност. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
НЕДООГЛЁДАМ Вж. недооглеж-дам.
НЕ ДО ОГЛЕДАН, -а, -о, мн. -и, Прич. мин. страд от недоогледам като прил. Който не е огледан внимателно изцяло, от всички страни, който не е преценен добре, внимателно. Недоогледани ръкописи.
НЕДООГЛЁЖДАМ, -аш, несв.\ недоогледам, -аш, св., прех. Не оглеждам някого или нещо изцяло, докрай. Когато бърза, той недооглежда работата си и допуска грешки, недооглеждам се, недоогледам се страд, и възвр.
НЕДООГЛЁЖДАНЕ ср. Отгл. сЪщ. от недооглеждам и от недооглеждам се.
НЕДООПЁЧЕН, -а, о, мн. -и, прил. Който не е печен колкото е нужно, колкото трябва; недопечен, недоизпечен. Недоопече-на баница. Недоопечено месо.
НЕДООПЛЁТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е оплетен докрай; недоплетен, не-доизплетен. Недооплетен ръкав.
НЕДООПРАВЕН, -а, -о , мн. -и, прил. Който не е оправен докрай. Мисълта за двете добичета изведнъж заслони силното му желание да върви с всичките мъже на фронта. То го върна към дома, към недо-оправените работи. В. Геновска, СГ, 323-324.
НЕДООПЪРЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е опържен, изпържен толкова, колкото трябва; недопържен, недоизпър-жен. Недоопържена риба.
НЕДООТГЛЁДАМ. Вж. недоотглеж-дам.
НЕДООТГЛЁДАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недоотгледам като прил. Който не е гледан, отгледан толкова, колкото трябва, който не е отгледан докрай; недо-гледан. Недоотгледани деца.
НЕДООТГЛЁЖДАМ, -аш, несв.; недоотгледам, -аш, св., прех. Не отглеждам, не се грижа за някого или нещо толкова, колкото трябва; недоглеждам, недоотглеждам се, недоотгледам се страд.
НЕДООТГЛЁЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от недоотглеждам и от недоотглеждам се.
НЕДООФОРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е оформен докрай, който не е оформен достатъчно. Имах в ума си няколко разказа,.., но те всички лежаха натрупани на куп, еднакво интересни и еднакво не-дооформени. Б. Райнов, ЧЪ, 93.
НЕДООЦЕНЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недооценя като прил. Който не е оценен, преценен напълно, окончателно, като обикн. е подценен. Ролята на обиден и недооценен, която играеше пред себе си, бе глупава и ненужна. А. Наковски, МПП, 65.
НЕДООЦЁНКА ж. Невярна, неточна оценка, преценка на някого или нещо, свързана обикн. с подценяване; недооценяване. Но има и още една, неизвестна за вас картина. Навярно от нея трябваше да разбера, че недооценката на един новооткрит свят е винаги опасна. А. Наковски, БС, 39. Недопустима недооценка на екологичната обстановка.
—От рус. недооценка.
НЕДООЦЕНЯ. Вж. недооценявам.
НЕДООЦЕНЯВАМ, -аш, несв.; недооценя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя неточна, невярна оценка, преценка на някого или нещо, като рбикн. го подценявам. Трябваше чрез Вълнаров да си обясни какво върши той и при какви тежки условия. Колко прав е бил той и как несправедливо го е обиждала и недооценявала тя. Ст. Даскалов, СЛ, 363. недооценявам се, недооценя се страд. Недооценява се опасността от екологична катастрофа.
НЕДООЦЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недооценявам и от недооценявам се; недооценка. Една основна истина има в спорта: всяко недооценяване на противника и подценяване на собствените сили се заплаща. ВН, 1960, бр. 2742, 3.
НЕДОПЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който нё е печен колкото е нужно, ■колкото трябва; недоопечен, недоизпечен. Аз няма да вляза с метла в магерниците, да измета вековния им прах и паяжини; .., Нйто да ви разкажа коравината на недопечения манастирски хляб. Ив. Вазов, Съч. XVII, 52. — Хайде, стига му! — обаждат се по-не-търпеливите. — Стига му вече. Искаш да изгори... И току посягат един през друг, разграбват късовете недопечено месо. Д. Талев, С II, 215. Нали знаеш, казва [Кили-фарев], че обичам недопечена пържола, а ти ми я носиш съвсем сурова, както си я взела от касапина. М. Марчевски, МП, 44. „На бабите край огнище/ мир не дава;/ насам, натам —..унесат се/ в глас далечен:/ огън гасне — все зелника/ недопечен!“ П.П. Славейков, Събр. съч. I, 16.
НЕДОПИТ, -а, -о, мн. - и, прил. 1. За вода, питие и под. — който не е допит, изпит докрай; недоизпит. Тракна с празнота чаша на трапезата; недопити капки от гъстото вино бавно се стекоха на дъното й. Д. Талев, ПК, 212. Дотътри се [стражарят] до близкото кладенче, .., и топна главата си в
