предл. с. Нещо, което не е казано точно, ясно, открито докрай, не е доизказано, а само е загатнато. Не му беше в нрава да извърта, да си служи с недомлъвки и реши да разсече възела с един замах. Д. Спространов, ОП,
47. Старата изведнъж се втурна в живота й, в най-интимния й живот и не както много пъти преди,.. — издалеко, с пожелания и намеци, с недомлъвки, а направо, с твърд, строг глас: време е веке! Д. Талев, ПК, 167. Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатии започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Вече беше късно да променят това, що бях написал, макар че смъртта дава свобода на перото ми и аз бих могъл още много неща да кажа, а казаните с недомлъвки да изтъкна по-ясно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 13.
НЕДОНОСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За дете или животно — който е роден преди изтичане на нормалния срок на износване на бременността; недоизносен. Посърнала, заслушана с едно ухо в неравното дишане на недоносеното си детенце, тя едва вкусваше от гозбата. А. Христофоров, А, 116. Пан-човото юниче един ден се сборило с някое воле и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. До вечерта юничето се изпла-ви, отели се недоносено теле. Т. Влайков, Съч. II, 114 .В отделението за недоносени деца са създадени всички условия за тяхно-то отглеждане. • Обр. — На бран не ходите, при момите се гушите, да любите не умеете.. — и Куберт вдигна чашата. — Старо — обърна се той към просяка, — на ти кокал, пък нареди песен за тези недоносени бранници, недорасли ергени. М. Смило-ва, ДСВ, 40. Струваше му се, че в това решение имаше нещо неясно, нещо недоизка-зано, недоносено, погрешно. Г. Караславов, ОХ IV, 105.
НЕДОНОСЕНОСТ, -тта, мн. няма. ж. Отвл. същ от недоносен. Особено внимание ще бъде отделено на профилактиката на преждевременните раждания (недоносе-ността) и грижите за отглеждане на недоносените деца. ЖД, 1967, кн. 5, 5. При ранните детски, главно мозъчни парализи, които се появяват в резултат или на недо-носеност, или на труд но раждане,.., нива-линът оказва благоприятно въздействие. ВН, 1961, бр. 2985,4.
НЕДОНОСЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете или животно, което е родено преди изтичането на нормалния срок за износване на бременността. Деца отишли да се къпят на вири-щата и намерили едно удавено недоносче. К. Петканов, ДЧ, 367. Децата се раждаха хилави като недоносчета, некрасиви и растяха бае но всред праха и смрадта на тесните сокаци. Кр. Велков, СБ, 17. Беше роден недоносче и имаше най-слабо здраве. (превод) Ч, 1875, бр. 2, 87. След няколко дни Донка си роди на шест месеца. Старата, както и Донка, искаха да покрият този срам, като казваха, че детенцето е родено преди време, то е недоносче. Ил. Блъс-ков, Китка V, 1886, кн. 14, 40.
2. Прен. Пренебр. Човек, недостатъчно развит умствено или интелектуално. Додето неговий благодетел го тъкмеше преди войната за едно селско даскалче, сега след освобождението ни, той, при другите недоносчета, учителя, струваше повече. Ил. Блъсков, КУ, 18.
3. Прен. Пренебр. Нещо, направено, изработено набързо, недобре или без да е обмислено, преценено докрай, поради което е несполучливо, незавършено или лошо. „Господин Драгалевски обогати нашата книжнина с ново поетическо недоносче“. Ив. Вазов, Д, 46. В ежедневния печат много често се печатат недоносчета и еднодневки, които имат повече публицистична, отколкото литературна стойност. П. Незнакомов, ЛФ, 1958, бр. 13, 2. Както и трябваше да се очаква, „реформата“, направена от съветниците при министерството, излезна недоносче. БД, 1909, бр. 21, 1.
НЕДОНОСЪК, мн. -сци, м. Диал. Недоносче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕДООБЛЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е облякъл всички необходими дрехи, който не е облечен напълно. Татко, недооблечен, по чехли, разсърден от тая им среднощна визита, постоянно мърмореше. П. Михайлов, МП, 48. Гледах я такава неустойчива, недооблечена, вятърът увиваше роклята около слабичките й бедра. П. Вежинов, Б, 13. От разбитата врата на старата казарма като през попукан бент изтичаха младежите: някои още сънени, недооблечени. Ст. Дичев, ЗС I, 122-123.
2. Който е бедно, лошо облечен. — Аз нямам нищо! — каза Александър. — Бедничкият! — Евлоги го изгледа иронично. — Недохранен, недооблечен, недолюбен! Страдалец! А. Гуляшки, Л, 286.
НЕДООБМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обмислен, премислен добре; недомислен. Вече стотици пъти той съжаляваше за недообмислената докрай „акция“, но вече бе късно... П. Проданов, С, 67. „Аз обичах да износвам образите си — казва Будевска. — За мене прибързано обмислен или недообмислен образ беше равносилно на преждевременно раждане.“ Ст. Грудев, АБ, 159.
НЕДООБМЙСЛЕНО. Нареч. от недообмислен; недомислено, непремислено.
НЕДООБМЙСЛЕНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж. Отвл. същ. от недообмислен; не-домисленост.
НЕДООБРАБОТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обработен изцяло, напъл
