Page:RBE Tom10.djvu/781

месопостната или То мината неделя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 254. Първоначално конференцията за обсъждане практическите въпроси на въстанието се предполагаше да се свика в центъра на революционния окръг — Панагюрище, на 10 април, Томина неделя. Г. Бакалов, Избр. пр, 261. Тодорова (Тодоровска) неделя. Църк.; Тодоришка (Тодорска) неделя. Диал. Луда (черна) неделя. Диал. По православния календар — седмицата преди празника Тодоровден, когато започват Великите пости. През сирни-ца събрали са духовниците да ядат и да пият, че ще тримират (говеят) през тодорс-ката ниделя. СбНУ III, 170. Тъз неделя Ту-дорова/ че момите болни лежат. Нар. пес., СбВСтТ, 51. Цветна (цветоносна, връбна) неделя. Диал. Християнският празник Цветница; Връбница. Над куностаса имаше втъкната осветена босилкова китка и върбово клонче от цветната неделя. Ив. Вазов, Съч. XII, 30. Чиста неделя. Диал. Първата седмица на Великите пости. (Н. Геров, РБЯ).

Един ум (акъл) за събота ли, за неделя лн.

Разг. Подигр. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто. Сляпа<та> неделя. Разг.; Кьорава<та > (кокоша<та>) неделя. Диал. Времето, когато някой, без много да мисли или да се колебае, решава да се ожени. Любовта, откакто човек дошъл на тоя видел свят, била една и съща болест. Сляпата неделя налегне ли момата, не пита дали ергенът е бял или черен. Д. Вълев, Ж, 93. — Ти ожени ли се? — отведнаж промени разговора Стоян Влаев. — На дневен ред. И за мене дойде кокошата неделя. М. Яворски, ХСП, 38. Дните за главежите траят от 26-й декември до 8-й януари. Тоя период го казват в Якоруда: „кьоравата неделя за младите“. СбНУ VIII, 43. Усетила се хурката за къделя и то срещу неделя. Диал. Ирон. За човек, който се пилее и започва да работи, когато не му е времето.

НЕДЕЛЯСАМ. Вж. неделясвам.

НЕДЕЛЯСВАМ, -аш, несв.; неделясам,

-аш, св., непрех. Диал. Изкарвам, прекарвам, съществувам една неделя, една седмица време. Космите настръхват чловеку кога гледа тия немилостиви постъпки от кръстниците [къпането в реката по Богоявление] към своите невинни кръщелници, от които повечето замръкват, а не осъмват или най-дълго не неделясват. Лет., 1869, 98. Малка мома му бе майкя./ Дошло време, неделяса./ Тръгнала е малка мома/ да си кръсти млада бога. СбВСтТ, 1.

НЕДЕЛЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от неделясвам.

— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕДЕЛЯШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. Неделешен. Но сега като чух от вас, че ще пишете надълго и нашироко подир изпращанието на тази не-деляшната поща, ще чакам вече от вас по-начесто писма. АНГ I, 102. Тоя град е прочут по неделяшний си пазар, на когото дохождат жителите от всички близни села, та си накупуват потребните. Ив. Богоров, КГ, 187. Тая неделяшните новини по политиката носят две радости. НБ, 1876, бр. 47, 183. Пила Неда нощна вода / нощна вода неделяшна,/ па изпила люта змия;/ хвана Неда да жлътее,/ да жлътее, да бледее. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 260.

НЕДЕН и НЕДНИ, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Разг. 1. В обръщение, обособено обръщение или приложение, обикн. с думи и изрази с ругателно значение — изразява отрицателно отношение към някого или нещо, неодобрение, гняв, възмущение, закана и под. — Стига си разнасяла такива! Иди си, не ти ищ новините!.. Клюкарка недна! Какво ли и за нас приказва? Д. Немиров, В,

43. По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника неден! Т. Влайков, Съч. I, 1941,

122. Наду се съдията отначало — не ще пари. Репутацията на властта, казва, ще падне, моралът сиреч. Не гледа, голтакът му неден, че пропада и той, и държавата. П. Михайлов, ПЗ, 62. — Ще умрат от глад [прасетата]! Требва насила да им турвам в устата. Разглезено племе бе, готовани нед-ни! От. Даскалов, ЕС, 88. — Я какво му се приискало, да го милвам и целувам, да му готвя, омразника неден! Н. Каралиева, Н, 153. — Ще ги хрантутиш с кокошки! Без кокошка санким няма да мине! .. Че хора ще ти дойдат, бре, човече божи! Стипца недна! Треперко! И. Петров, ЛСГ, 7-8. • Като опред. към дума, която изразява отрицателно отношение към някого. Нали съм ти казал да ги вардиш от рапицата, муле недно,

— разсърди се той. И. Йовков, АМГ, 99. А когато Ганчо отново му извика при едно несполучливо хвърляне: — Ха така, бала-мо!... той не издържа и се нахвърли на зяпащите малчугани: — Вие какво зяпате, бе копилета недни! П. Здравков, НД, 21. — Ами той [Таки] защо не е взел нищо? — Защото е будала, хаьшсъзина неден, — ядосано изрева Йорги. Д. Немиров, Б, 65. Я го гледай ти него, кучето недно. П. Р. Славейков, БП II, 227. Магаре недно! П. Р. Славейков, БП I, 260.

2. Като частица за усилване. В обръщение или като приложение, а) за изразяване на възмущение, неодобрение, закана и под.; гиди. — Ще ви науча, хаймани недни! П. Тодоров, Събр. пр II, 359. Чакай, да ти кажа аз тебе, вампирино недни! Ц. Церковски, ТЗ,

110. Запенен от гняв, старият ревеше: — Взех ви животеца, хайдуци недни! Д. Немиров, КБМ, 95. Яростно върху Синчеца/ кряска старата Тинтява:/ Пръкнало се вчера,/ днеска/ дири любе... не се срами!/.. /

— Млък! гиди гидия недни! П. П. Славейков, ЕП I, 139-140. Чекай, юдо недна, — че