лен. Може би аз не бих почувствувал умората, ако моя съсед случайно не бе ме спънал да падна.. И бяха минали часове, когато аз се сетих отново за тая невнимател-ност на моя съсед. Вл. Мусаков, ЗР, 420. Трайчевите обноски, неговите чести небрежности и невнимателности към нея, които я огорчаваха, тя не искаше да изтълкува в лоша смисъл. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 130ч
НЕВНЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. Неразбираем, непонятен. Кастро-филактът Воислав го бе взел при себе си за ковчежник на грамотите и хрисовулите царски, таи като дойдат в Мелник хора иноземци, Йоан да му бъде и тълмач, и да му тълкува невнятната им реч. П. Константинов, ПИГ, 25. Марица тихо подплис-нуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Елин Пелин, Съч. I, 14. Как бучеше тогава гората от трясъка на повалените от бурята гигантски дървета!... Смутен от невнятен страх, тогава той се притискаше в краката на старите планинци. Кр. Велков, СБ, 18. Синя, обагрена със златно полска вечер, медни звънци на прибиращи се стада, далечна моминска песен — ветрецът ги сливаше в сладостно съзвучие, обвяваше с него челото ми и будеше там някакъв невнятен порив и аз да запея.
О. Василев, ЖБ, 286.
2. За звук, мелодия — който не се чува, долавя ясно; смътен, неясен. И мелодията се протака мрачна и невнятна като зашеме-тително предчувствие за близък край. П. К. Яворов, ХК, 107. Понякога се счуй в затънтен някой кът / невнятен ромон от сподавени говори. П. П. Славейков, КП III,
10. Той [стрелочникът] чака, бди... Невнятен тътен веч / смутява тъмнотите в ширний край: / предвестие зловещо отдалеч, / че буря страшна ще се разиграй. Д. Полянов, Избр. ст, 16.
3. Неизвестен, непознат. Мракът вечерен прикриваше моминското вълнение и то оставаше невнятно за Йоана. П. Константинов, ПИГ, 28-29. Тогава [преди полунощ] времето тече многопосочно, спомените изпреварват предчувствията, .., в невнятни дълбини се заражда великодушие, самозапалват се страсти. С. Северняк, ИРЕ, 385. „Безумци, имах много мощ в гърдите, / а все пак роб бях аз на вас; / родени тамо доле — в низините, / за вас невнятни бяха висините/и ужаса на вечната ми власт!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 127.
— От рус. НСВНЯТНЫЙ.
НЕВНЯТНО нареч. Поет. 1. Неразбираемо, непонятно. Бледните им устни [на последователите на Христа] нашепваха гласно, но невнятно за мнозина великата проповед на техния велик учител. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 227. Дара повтаря невнятно с превързана уста с бяла марля, замотана в снежната вихрушка: — Ако бяхме знаели. Бл. Димитрова, Лав, 215.
2. Неясно, трудно доловимо. Откъде гората, извита като венец над самите лозя, лъхна свежа прохлада и буренът около колибата невнятно зашумя. Ц. Церковски, Съч. III, 9. Надолу, в урвата, тук-там невнятно / зачуят се припрени викове. К. Христов, Кр, 23.
НЕВОД м. Диал. Голяма рибарска мрежа; влак3, гриб1. Неводът представлява мрежена торба. С него се лови риба само в блатата. Зоол. VII кл, 78. Що ся разумява от това, че Христос сравни царството си с невод, който е най-голям вид мрежа, а не с някой по-малък вид? КТЕМ, 268. Дядо ловил с кърпен невод риба. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. XI-XI1, 917.
— Рус. нсвод. — Друга форма: н а в о д.
НЕВОДОСНАБДЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е снабден с вода чрез водопровод. А градът си стоеше неводоснабден, без електричество и канализация. Н. Тихо-лов, ДКД, 67. Неводоснабден квартал.
НЕВОЕНИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който няма военна организация, военен характер. Най-сложните спасителни и аварийно-възстановителни работи ще се изпълняват от военните части и невоени-зираните формирования на гражданската отбрана: инженернотехнически, медицин-ТО '£тивопожаРни и йР• Н. Иванов и др.,
НЕВОЗДЕРЖАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Невъздържане, невъздържание. Богатите бащи советоват синовете си к трезвености, целомудрия,., а тия (ласкателите) им [на младежите] препоруча-ват и ги ободряват (подбуждават) к пиян-ству, невоздержанию,., разточению.., и лености. Й. Сгоянович, ДСС (превод), 49. Както здраве с сластолюбие / не е никак в миролюбие, / тако якост и невоздержание. С. Радулов, НД, 13.
НЕВОЗМОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Невъзможен. Язика, това тънко и изкусно оръдие,., без което человеческий напредък би бил невозможен, постараха ся да [го] обработят трудолюбиво, да обогатят разнообразно. Ч, 1871, кн. 11, 327. Ако и да е народът сиромах, но на человеческото прилежание нищо не бива невозможно. Люб., СбПер. п I, 1927, 22. Тий [фанариотите] отблъснаха всяка мярка, която имаше за източник правосъдието, и споразумлението стана невозможно. Ч, 1871, кн. 12,365.
НЕВОЗМОЖНО нареч. Остар. Книж. Само с гл. съм, ставам, изглеждам. Невъзможно. За малките момичета от тая [Ямболска] махала беше твърде затрудни-телно, даже понякога и невозможно да дохождат в отсамнето девиче училище. В.