турските темници! П. Хитов, МПСП, 78. Българският народ, който.., е съвсем невиновен в съучастие в извършеното [ежби между великите сили], има моралното право на голяма благосклонност на великите сили. С. Радев, ССБ II, 321. Признат за невиновен.
2. Като същ. невиновен (невиновнижт>) м., невиновни<те> мн. Обикн. членувано. Лице с такива качества; невинен. Сенатът не осъжда невиновните. Хр. Ботев, КК (превод), 58. Много разпри и вражди,.., ся увеличиха чрез немарението на примирението,.., което най-сетне всичко погълна — приятелите и неприятелите, виновните и невиновните. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 92.
НЕВИНОВНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Качество на невиновен; невинност.
НЕВИНОСЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непоносим. Положението на народа ни от ден на ден става cè по-усилно и по-невиносимо. НБ, 1877, бр. 62, 241. Ух, какво страшно и невиносимо стеснение усещам в гърдите си! Хр. Ботев, КК (превод), 30. Невиносим гнет.
От рус. НС1ШНОСИМЫЙ.
НЕВИСОК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е умерено, средно висок, който не е висок (в 1-8 знач.). Тъкмо в това време влезе един френски офицер. Невисок човек, но правеше впечатление на много едър, защото беше широк в раменете и стъпваше тежко. Н. Драганов, ТМС, 128. Колата се промъкна по кривите улици и спря пред невисока къща. Д. Кисьов, 1Д, 178. Невисоките сдържани разговори,шумът на хартиите и линийките,..- всичко напомняше проекционен отдел на някакво голямо строителство. П. Славински, ПЩ, 400. Тази тясна дълга долина от двете страни е ограничена с невисоки планински бърда. Н. Михайловски, PB И (превод), 26. Невисоко било. Невисока равнина. Невисоко чело. Невисок наем. Невисок пост. II Стесн. Нисък. Невисоко съзнание. Невисок морал. Невисок успех.
HÈBHCOKO. Нареч. от невисок; не особено високо. Скоро невисоко над него прехвръкна някакво животно, прилично на магаре, с дълги уши, с ципеста опашка. Елин Пелин, ЯБЛ, 63. — Вярваме ти, Юсуф паша — невисоко и отчетливо изрече ени-чаринът,.. — Войската ти вярва. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 117.
НЕВИСОКОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Качество на невисок. При всичката не-високост на стана си, той вървеше голем-ливо и крачеше едро и дълбокото съзнание за общественото му възвишение го правеше да се мисли и тялом висок и винаги се понавеждаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 8.
HEBKOCTÈH, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. Който не е придобил структурата, плътността и здравината на същинска кост.
Черепната кост [при недоносените] е по-развита от лицевата, черепните кости са меки и разделени с широки, невкостени шевове. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 43.
НЕВКОСТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Анат. Качество на невкостен. В периода 9-14-годишна възраст децата имат голяма еластичност и гъвкавост на костно-мус-кулния апарат, обаче това улеснява и., гръбначните изкривявания. Горното се явява., и от невкостеността на скелета. Ем. Жечев, Б, 217.
НЕВКУСЕН1, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е вкусван, опитван, от който не е ядено или пито. Изхвърлиха яденето нев-кусено. А Невкусено сладко.
2. Прен. Който не е изживян, преживян, изпитан от някого; неизпитан2, неизпитван2, непреживян, непознат. Аз пак съм сам, и пак ридай / в сърце нестихналата жал / по радости невкусени. Д. Дебелянов, С 1936, 20.
НЕВКУСЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. За храна, питие — който няма приятен вкус; безвкусен, блудкав. Опитахме калма-рите и сепиите варени: тази храна бе твърда, невкусна, при това непривична за нас. Д. Богданов, ВТ А, 56. Когда е печено, [месото] доволно е вкусно, но когда е варено, то е мегко и невкусно. ЦВ, 1857, бр. 342,
164. Лигаво мляко дава малко и лошав каймак, както и невкусно масло. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61. // Който има лош, неприятен вкус. Морската вода напротив е кисела, горчива и така солена и невкусна, щото причинява силно отвращение и бълвоч. Ем. Васкидович, ПП (превод), 19-20.
2. Прен. Остар. Неестетически, безвкусен. Тъй са се появили почти сичките преведени романи, които още с невкусния си вид пълнят прозорците на книгопродавците. Ч, 1875, кн. 14,651.
3. Остар. За вещество — който е без вкус. Кислородът е тяло въздушно, безцветно и невкусно и благоуханно. Ч, 1870, кн. 3, 86.
НЕВМЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е нормален умствено, психически и не съзнава какво прави, не е отговорен за постъпките си; луд, ненормален. Изкара [тъщата] накрая зетя се невменяем и получи разрешение да бъде поставен той под попечителство: М. Кюркчиев, ВВ, 93. — В края на краищата, не съм нито малолетен, нито невменяем, за да се решава съдбата ми без мое участие. В. Мутафчиева, СД, 139. Чернев и Сахатчиев бяха осъдени на доживотен затвор. Горският Кочо бе освободен като невменяем. К. Калчев, ЖП, 536.
2. Разш. Който постъпва необосновано, необмислено, като психически ненормален, поради неуравновесеност или в състояние на афект, на силни чувства. — Всичко е свършено! — заяви ми тя. — Ти си непоно-
