гъл,.., да убеди мъчителите си, че в Ловеч „не съществува такова нещо, което се дири от София“: Така поп Кръстьо би могъл да постъпи само ако можеше да отрече своето участие и да се представи за невинно набеден човек. Ив. Унджиев, ВЛ, 320. Ожесточените селяни се сбили един други и в борбата, кой знае как, паднал невинно жертва и кадията. Ив. Вазов, Съч. XV, 95. Но, майко, чух, как Богу дух си дала, / преследвана за мойта смелост — грях, / размислих как невинно си страдала / затуй нали — че твой син ази бях? П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 4, 386. И да се помни отсега до-веки: / там, гдето някога по тез пътеки / за свободата кръв се ля невинно, / потомци ний достойни — леем вино. Ем. Попдимит-ров, ВСР, 30. Невинно осъден. Невинно арестуван.
2. Без възможност или желание, умисъл да бъде обиден някой, да се навреди на някого, да се направи нещо нередно, непочтено, непозволено, опасно и под.; безобидно. — Знаеш ли, че ти вършиш голям грях.. Мислех, че бях се пошегувал щй-#евинно и скоро забравих тази случка. И. Йовков, Разк. II, 57. Хуморствувай, но само невинно; сатирата дръж в джоба си, стрелите на сарказма мятай отвъд райнската [рейнската] граница. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 43. Той се спира и пита: — А тук що има? Разбира се, той пита съвсем невинно, съвсем случайно, но вие изведнъж прибледнявате. Г. Райчев, Избр. съч. И, 12. На въпрос къде е отишел, стопанката му, която не знаяла в що се състои работата, отговорила невинно, че мъжът й се качил на тавана преди малко, може би да нарежда тютюна. Това значеше, че той избягал. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203. //Привидно по някакъв начин, но с друга, прикрита истинска цел или поради друга, прикривана причина. Вика я два пъти на разходка — тя все успяваше да се измъкне невинно от поканите му. Г. Райчев, ЗК, 165. Почнаха и те да се намесват в разговора и да подхвърлят солени весели думички и за властта, и за положението. Разбира се, съвсем предпазливо и на пръв поглед невинно, както особено добре умеят да вършат това шопите. П. Незнакомое, СП, 32. Да чака тук й се видя неудобно- ... Да, по-добре е да чака долу на улицата, там това ще изглежда по^невинно. П. Вежинов, СО, 68.
3. С израз на невинен, с проява на невинност, душевна чистота, непорочност. Про-тивоп. виновно, гузно. Все тъй весело и невинно, но с още по-голямо учудване в очите, Цинка го гледаше [Агата], без да продума. Й. Йовков, ЖС, 18. Един полицай извежда свидетелката, невинно усмихната като светица. Св. Минков, ДА, 68. Когато децата са здрави,.., те си невинно играят, смеят се. Лил., 1884, кн. 7, 19.
ство на невинен; невиновност. Почитта към Яворов започна по-късно — след като се напечата следственото дело и се публикуваха писма, документи и спомени, доказващи неговата невинност. М. Кремен, РЯ,
22. Съдниците са длъжни да определят вината или невинността на подсъдимий по вътрешното си убеждение. ВП, 1878, 121. Безчестието е по-страшно от смъртта, а невинността и в гроба е сладка. П. Р. Славейков, СК, 157. Такава девственост и простота, / такваз невинност грееше от нея, / че всяка реч любовна него ден / срам, светотатство струваше се мен. К. Христов, Т, 17. И защо и до ден днешен не се чува нищо зло по селский домашен живот,.., живот пълен с радост, веселба, невинност, простота и щастие? Ил. Блъсков, Китка ., 1886, кн. 14, 19. Невинност на погледа. Невинност на забавленията.
О Самата невинност. Разг. Ирон. Лице, което изглежда невинно в най-висока степен, което е образец, въплъщение на такова качество. —Да подозиращ Рада? Това е възмутително!.. — .. Аз я мислех самата невинност, брате, а какво излезе?.. —Лъжеш се, Рада те е обичала вярно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Новата ми приятелка се представяше за самата невинност, докато не се уверих, че не е така.
НЕВИНОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Невиновен, невинен. По-подир казва, че ако да са разболяли някои и други ученици, то той що е виноват? Не е тъй, господин Теодорович! Тогава само бил би ти невиноват, ако биха направили на учениците дрехи и гащи, ако не в края на септември, то поне в края на октомври. С, 1872, бр. 43, 338. Боже праведний — голямо разпутство!.. Господине, да ми проищваш, учението е невиновато на това. Ние види-ме и другите, кои, не ходили на школа, и mue не остаят назад. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.
2. Като същ. невиноват<ия<т" м., невино-вати<те> мн. Лице с такова качество; невинен, невиновен. Невиноватите говорят с дерзост и свобода. А. Гранитски, ПР (превод), 98.
— От рус. нсвиноиатый.
НЕВИНОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма вина, не е извършил някакво престъпно действие или провинение; невинен, невиновен. Да признаваш, че г. Ка-равелов е невиновен, да продължаваш да го държиш в тъмницата и да му нанасяш отгоре удари,.., това е много по-осъдително от крадеца, който хваща невинния и вика: „Дръжте крадеца!“ Ал. Константинов, Съч. I, 32. Потресе го импулсът на подсъзнанието му — за какво бе поискало то да си отмъщава на тази с нищо невиновна спрямо него жена? Л. Дилов, МСП, 25. Ти знаеш така също, че когато беше разбиена четата на Ажемът при Кортен, то множество виновни и невиновни българе измряха по
НЕВЙННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Каче-
