5. Прен. Който не представлява опасност, не заплашва с неприятни последици; дребен, незначителен, безобиден. Едно бе забравил Матей Матов в тоя миг — че лежи на легло и че това не е невинна работа. Левият му крак бе като вдървен, едва движеше и лявата си ръка. Л. Стоянов, П, 364. Облъченият организъм става много по-възпри-емчив към различни инфекции,.. Невинни кожни наранявания, които иначе биха заздравели в няколко дни, бързо се инфектират и дълго време не оздравяват. Вл. Андреев, АЕЖМ, 36. Дъхът на болния [от холера], досяганието до него и пипанието са невинни и безопасни. Знан., 1875, бр. 5, 72. Кой няма да се сети, че е то [виното], / уж по-невинно де, за женорята, / макар че блъска повече в главата?. К. Христов, ЧБ, 89-90^ Невинна причина. Невинна слабост. II Който не носи или не предвещава, предсказва нищо лошо, страшно. Виждахме, наистина, далеч на хоризонта около града тия чести хълмове и могили, но нещо повече от живописното табло на един най-невинен пейзаж ние не виждахме. Й. Йовков, Разк. II, 124. Небето сияеше в някаква чуд-на невинна светлина. М. Грубешлиева, ПП, 310. Да влезем в градината! Колко е хубаво тука! Колко невинна е природата! М. Ба-лабанов, С (побълг.), 113.
6. Който е непокварен, душевно чист* който не познава зло, злоба, грях и под. Събрах всичката нежност на душата си, станах чиста и невинна в помислите си, обикнах повече хората и хубавото в света. Само така аз можах да се доближа и се превъплътя в моята Офелия. Ст. Грудев, ББ, 60. Пушеха и приказваха като най-невинни и без-злобни същества. К. Величков, ПССъч. I,
11. Докога щеш да злоупотребяваш, Порто, нашето търпение! .. — Така е дошло време да извика цял български народ: от прегърбения побелял старец дору до най-невинното пеленаче, ангелче, детенце. НБ, 1876, бр. 19, 73. Адам и Ева били в начало невинни, безгрешни, щастливи и безсмъртни. Г. Йошев, КВИ, 1. Детенце малко с поглед лазурен, / .. / малко си йоще, малко, невинно. Ив. Вазов, Съч. I, 127. // Който принадлежи на човек с такива качества; чист, непокварен. Тогава монасите се убедиха, че душата на момчето е чиста и невинна. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Детето носи на невинното си чело печатът на чистосърдечието. Ч, 1871, кн. 8, 243. Тираните бесни върлуваха веч, / полята пищяха от техния меч, / всеки ден от кърви невинни залети. Ив. Вазов, Съч. I, 184.
7. Който изразява душевна чистота, доброта, любов и др. Детското й лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден и в нейните дълбоки, сини очи,.., блестеше росата на безгрижие и радост. Елин Пелин, Съч. II, 44. На бледите й устни се появи невинна детска усмивка. Кр. Григоров, Р, 86. Когато младото момиче, борейки се с невинния си свян, отново подигна очи, прозорецът отсреща беше затворен. Д. Талев, СК, 149-150. Когато спрат на мене — топло вгледани, / едни очи, така невинни и унесени, — /в гърдите ми се зато-пяват преспи ледени / и в ручей зазвучава млада песен. Ел. Багряна, Зм, 21. Невинен поглед. Невинен вид. Невинна радост.
8. Девствен, целомъдрен. До него — Нина, нещастна, опозорена. Чиста, невинна му се отдаде. Той я докара до туй. Погуби й младостта, целия живот. Г. П. Стаматов, Разк. II, 37-38.
9. Прен. За време, период — който не е свързан със зло, с престъпления, грешки, грехове. Промени чаришфа на съпружеското легло и тантелените възглавнички, шити от нея с червена свила: Ц. X. (Цонка Хрусанова) — мил спомен от невинното моминство. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. Залисно мечтаех в невинни години / щастие, наслада и бъднина златна. Хр. Белчев, Избр. съч., 40. Но друга песен вместо нея / бликна в душата ми — за радост, /за златни детски дни, за младост / невинна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 129.
10. Остар. Наивен, добродушен, простосър-дечен. — Няма да ни издаде, невинен човек е, — издума Хаджи Смион. Йв. Вазов, Съч. VIII, 58. Берковченки идат малко пустинни, / но инак са простодушни, невинни. П. Р. Славейков, Сл, 77.
11. Като същ. невинен (невиннижт>) м., не-винни<те> мн. Обикн. членувано. Лице, което няма вина, провинения, грехове; невиновен. Да признаваш, че г. Каравелов е невиновен, да продължаваш да го държиш в тъмница и да му нанисаш отгоре удари.. — това е много по-осъдително от крадеца, който хваща невинния и вика: „Дръжте крадеца!“ Ал. Константинов, Съч. I, 32. —Аз съм депутат. Хубаво ме гледай ти мене. Аз играя важна роля в околията, на мене се дължат изборите в оня край, хора се избиха, невинни пострадаха. Елин Пелин, Съч. IV,
174. Когато гледаха, че., животно претърпява наказанието за престъпленията на оногова, който го е принесъл [в жертва], тогава те разумяваха как невинният може да пострада вместо повинните. ИЗ, 1877, 232-233.
◇ Невинен <като> ангел; невинно <като> ангелче. Разг. Съвсем невинен, непокварен, чист. — Знай, че той, докат беше тука,не оставяше нито час Рада Госпожина самичка: твоето вярно гълъбче и невинно ангелче. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 118. А много бозайничета, досущ невинни ангели, уцеляле в съня си у някой ъгъл. НБ, 1876, бр. 1, 17. То [момичето] нищо не е съгрешило, то е невинно като ангелче. Т. Влайков, Съч. II, 234.
НЕВИННО нареч. 1. Без вина, провинение, грях и под. Той [поп Кръстьо].. не е мо-
