нен, истински, такъв, какъвто трябва. Като я гледаше човек как от сърце плаче и как мило нарежда, можеше да си помисли, че., оплаква и своята загубена и невидена младост. Т. Влайков, Съч. II, 253. • Невиден и не чут. За усилване. Изминали са, майно ле, /добри дни празна неделя, /нечути и не-в иде ни, /.. /— Пусти ме, мале, баре днес / на излез празна неделя." Нар. пес., СбВСтТ, 99.
О Огря ме от невидена страна. Диал. Случи ми се нещо неочаквано, обикн. хубаво, доб-ро.
НЕВИДИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се вижда, не се забелязва с око; незабележим. И той се свря между дънерите на бо-риките, задръстени от мършав шумолак и диви треви, които го правеха невидим, ако легнеше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. Скрити в мрака, невидими и мълчаливц, зреха железните гърла на хиляди оръдия. Й. Йовков, Разк. II, 68. 0, да можеше сега да стане невидим като в приказките и да напусне тази стая, този град, тая страна веднъж завинаги. Ал. Бабек, МЕ, 196. От капчици звънеше всеки стрък. / Дъхтеше на пътеки и ливади. /Ив тоя миг невидим пъдпъдък / тревожно, ненадейно се обади. Н. Зидаров, ФБО, 40. Макар и всемогъща, /невидима ти идваш на земята. /.. И ето, че си пак дошла, о, пролет! М. Петканова, КС, 16. • Обр. Загинали всички.. / И никоя майка със нежност не ги приласка [шестнадесет млади момци] — смъртта им дори не узнала. / То вятърът само с невидима, топла ръка / косите им кротко е галел. В. Андреев, ПП,
42. Трепнали край черните стени, / стъпките размерено кънтят /и след мен невидими вървят / жалби за преминалите дни. Д. Де-белянов, С 1936, 26. // Стесн. Който не се забелязва от обикновеното зрение, без специални оптически уреди. Брауновото движение дава възможност на човешкия поглед да проникне в невидимия свят на молекулите. Физ. X кл, 1951, 64. В широк смисъл на думата оптиката изучава светлинните явления, невидимите лъчи (ултравиолетови, инфрачервени и рентгенови). Г. Георгиев, П, 11. Светлината на някои далечни звезди, невидими с голо око, за да стигне до земята, трябва да се минат 5 000 години. ИЗ, 1874-1881, 86. // Който съществува, без да има, да дава външен израз. На пръв поглед от тълпата лъхаше възбуда и заплашителен хаос, но всъщност тя се подчиняваше на невидима дисциплина. Д. Димов, Т, 640.
2. Който не може да се възприеме зрително, да се види, тъй като е невеществен, нематериален. Богомилите си представяха Бога същество невидимо и безтелесно, само учеха, че Бог е человекообразен. Р. Каролев, УБЧИ, 113. Понятията са образи на същества видими или веществени и невидими или отвлечени. Т. Шишков, ТС (превод), 27.
Сториха му се [Василеви] някак си саможи-ви хора, които се плашеха в ниските си стаи от нещо невидимо, въображаемо, но което като че ли ги дебнеше неотстъпно. Кр. Велков, СБ, 46. Неусетно мъката им прибавяше към възторга, към решителността им за жертва своя невидим, дълбок отпечатък. Ст. Дичев, ЗСI, 140.
3. Който не се усеща, схваща, осъзнава. Недостатъците са невидими за тоя, който ги носи. Елин Пелин, ПР, 47. А в тютюневите центрове, в работническите им квартали продължаваше да върлува хроничният, невидим за ситите глад. Д. Димов, Т, 224.
4. Прен. Таен, скрит, потаен. Борбата с тях [българите] беше тежка,.. Наистина те бяха създали една чудна организация — невидима и страшна, защото беше дело, плът и кръв на всички българи в страната. Д. Сп-ространов, С, 105-106. И по тия чудни невидими пътища, по които бързо се разнасят новините на боцното поле, ние скоро научаваме всичко. Й. Йовков, Разк. II, 161. Тогава [вълците] легнаха в снега като ловджийски кучета, които са открили ято яребици. После, сякаш подчинени на невидима команда, те се разделиха на две групи. Ем. Станев, ПЕГ, 33. Дядо Либен захванал да говори; но някаква си невидима сила му схванала езикът и повеляла му да онемее. Л. Каравелов, Съч. II, 56.
5. Остар. В съчет. със ставам. За миг, много бързо изчезвам от някъде; изгубвам се. Не зная каква дума не можах да произнеса правилно, което даде повод на учениците да кихнат от смях и аз станах невидим из вратата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 60. — Изгубих се! Пропаднах! Опропастих се! — рече [Арист] и завтече се като полудял навън от стаята, слезе низ стълбата и стана невидим. П. Р. Славейков, ЦП II, 120. А той, като отпусна юздите на нетърпеливия си кон, стана невидим в едно мигване. Н. Ми-хайловски, ПД (превод), 87. Учителят зема едно парче содиум и щом го покаже на газа.., завчас и двете тези отведнаж стават невидими и намясто тях виждаш малко бяла сол. ИЗ, 1874-1881, 147.
6. Като същ. невидимо ср. Диал. В клетва за смърт —задгробният живот, отвъдното, небето; оня свят. Алатината [халата] да го отнесе у невидимо. Клетва. СбНУ VIII, 240. Да го удари от невидимо. Клетва. СбНУ VI, 208. От невидимо / огин да падне да го изгори. Клетва. СбНУ VIII, 246.
НЕВЙДЙМКА ж. Само в съчет.: Шап-ка-невидимка. Поет. В приказките — шапка, която прави невидим този, който я носи. Както личи и от името й, тя е шапка-не-видимка и има това свойство, че скрива всеки един, който я носи. ВН, 1961, бр. 3175.4.
НЕВЙДИМО. Нареч. от невидим; без да се види, забележи, усети; незабележимо,
