Page:RBE Tom10.djvu/678

ке, ша станеш." Нар. пес., СбНУ XXVII, 169.

2. На родния език или с речеви особености, присъщи за родния край на говорещия.

— Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката. — Бробинци ме ощипаше! Мравките ме хапят. Напълзели са ме. — Я, ти говориш по нашенски — учудено рече Монката. СбХ, 106. Мога ли всичко да повторя, стара ми е главата и не помни, па и той де по нашенски, де по гръцки хортуваше. Ст. Загорчинов, ДП, 104. —Да... — кимаше усърдно хер Артур. — Той май и по нашенски разбира — каза досетливо Миро. Д. Та-лев, ПК, 116.

3. Ирон. Не напълно издържано, изискано или чисто, малко грубовато и под., в такава степен и по такъв начин, както става, както е възможно в България. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин,.., с бяла (по нашенски бяла) риза. Ал. Константинов, БГ, 11.

НАШЕНСКО нареч. Диал. Нашенски, нашенската; по нашему. Змъици Раду думаха: / — Радо ле, мома хубава, / разплети тънки плетейки, / нашенско ша та оплетем, / нашенско, Радо, змеянско. Нар. пес., СбНУ X, 21.

НАШЕНЧАНИН, мн. нашенчани, м. Диал. Нашенец. — Защо не играеш с мене?

— я [Звезда] пита той [Горчо]. — Боя се от Гуня. — Кой е тоя Гуньо? — Нашенча-нин. Ив. Карановски, Разк. I, 11-12.

НАШЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от нашенец; младо момче, момиче или дете от родното място или родния край на лицето, което говори; земляче. В опълчението имаше много нашенчета, от всички краища на Македония. Д. Спространов, ОП, 180. През тая година е назначил вече двама магазине-ри.. и една машинописка. Всичките все нашенчета от Съмни дол. Н. Каралиева, Н,

37. Нашенчетата излизат от училище повечето с глави, препълнени от чужди язи-ци.., а със слаби и клекави снаги. Й. Груев, СП (превод), 237.

НАШЕПВАМ, -аш, несв.\ нашепна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нашепнат, св., прех. 1. Само несв. Поет. Шепна. Испанската девойка ми зашепна горещо.., тя ми нашепваше за сърцето на Испания. Кр. Белев, РСК, 22. Наоколо бе сънна пустота / и само прибледнелите уста / нашепваха едвам: „Йохан, Йохан!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 65. • Обр. Клоните им леко се поклащат и листата тихичко нашепват приказки за стари времена. Хр. Дилов, РВ, 3. И гледат се два гроба с укор ням / през буйната река, в долини плодни. / Звезди отронят чисти сълзи там, / вечерник тих нашепва звуци родни. В. Карагьозов, Избр. пр, 82. // Казвам, съобщавам нещо съвсем тихо, с шепот; прошепвам. Тя [Вяра] го погледна възхитена, плясна с ръце, като девойка, на която са нашепнали най-хубавата дума. Ив. Мартинов, ДТ, 66.

2. Разш. Казвам, внушавам на някого нещо тайно, така че да не се разбира източникът му, да не се разгласява; подшушвам. Това било пълен обрат в работите.. Нали глав-но нашите им нашепваха [на представителите] да искат и да бързат. Т. Жечев, БВ, 235.

3. Прен. Внушавам неусетно нещо; подсказвам. Смирненски,.., който прекрасно чувствува музиката на стиха,.. — не е могъл да не привлече вниманието на българския композитор,.., да не му нашепне нови, дотогава неуловими от него съзвучия. Н. Ли-лиев, Съч. III, 88. И за сбогом през тънки завеси / пак нашепва ми погледа син: / „На сърцето студени компреси, / а в устата таблетки хинин!“ Хр. Смирненски, Съч. III, 124. Но едно ми стана ясно в оная паметна вечер — че има по света зверове в човешки образ, че трябва да се науча да ги разпознавам. Инстиктът ми нашепваше това. П. Илиев, ЛВ, 14. Съмнението нашепва ми: „Потрай — / грядущето що носи, не се знай!“ Ив. Вазов, Съч. V, 110.

4. Прен. Обикн. с предл. за. Неусетно пораждам известни асоциации; напомням, припомням. През плавните и огнените звуци на мелодията овчарят разказва за вечната своя самота,.. През тях нашепва за звездните нощи, за голямата луна, за тъмните гори. Ив. Карановски, Разк. I, 39. Песента беше бодра, жизнерадостна, весела, тя вдъхваше твърда вяра в хубавото бъдеще, тя нашепваше за братство и щастие под слънцето, за красота и доволство на земята. Г. Караславов, Избр. съч. V, 245. нашепвам се, нашепна се страд. И още много огорчения понасяше., в дома на Велисария. И безстидни глуми на венецианеца Джорде-но,.., и шегите му с Ирина, и тайните, които се нашепваха зад вратите. П. Константинов, ПИГ, 38. нашепвам си, нашепна си

I. Възвр. от нашепвам в 1 знач. II. Взаим. от нашепвам в 1 знач. Злоба дига, дето мине / Цеко и се мерне, / неща страшни си нашепват/баби суеверни. Ив. Вазов, Съч. IV, 23.

— Друга (диал.) форма: н а ш ъ и и а м.

НАШЕПВАНЕ, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от нашепвам, нашепвам се и от нашепвам си; шепнене, шепот. Но Иванчо Йотата не чу тия обидни думи за произведението си, както не забележи и предател-ските нашепвания на Хаджи Смиона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 82. Настъпи кратко мълчание и в тишината се дочуваше нощното нашепване, посрещано дружески от веселото пращене на газеничетата. Д. Вълев, 3, 239.

— Друга (остар. и диал.) форма: н а ш ъ и в а н е.

НАШЕПНА. Вж. нашепвам и на-шепнувам.