О Нашата ера. Обикн. с предл. отипреди. Епохата след предполагаемата дата на раждането на Исус Христос, приета като граница за летоброене; новата ера. — Ще посетим развалините на един град, който е бил основан от римския император Траян в 106 година от нашата ера, издигнат бил, когато императорът победил даките. А. Кара-лийчев, С, 282. В документа се говори за одризите. Тия племена наистина са живели по тия места в пети век преди нашата ера. М. Марчевски, ТС, 92.
> И на нашата улица ще дойде Великден (празник) Разг.\ И на нашата улица ще съмне (ще огрее слънце) Разг.\ Би ще и на нашата улица празник. Остар. Употребява се, за да се изрази, че говорещият очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. И нашата върба ще роди круши. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изрази, че говорещият се съмнява в настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. И нашият петел ще пропее (куку-ригне); и нашата кукувица ще прокука. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Наша милост; нашата скромна милост. Разг. Ирон.’, Наша скромност. Рядко. Разг. Ирон. Аз, мене (за изразяване обикн. на привидна скромност). Тук [в Банкя] е приятно, околностите са красиви и обилни с прелестни разходки за саможивеца и мечтателя като наша милост! Ив. Вазов, ПЕМ, 127. — Работите вървят отлично
— похвали се Борис. — Тоя грък ще спшгне скоро мащаба на Кнор, а и нашата скромна милост може да го догони, ако събитията се развият, както очаквам. Д. Димов, Т, 523. От многото съзаклятници, които си сучеха мустаките на кръв .., само няколко тръгнаха за Стара Загора, .. В числото на mue последните беше и наша скромност. 3. Стоянов, ЗБВ I, 171-172. Нашата е в шише. Рядко. Разг. Положението, работите на някаква група, в която влиза и говорещият, са в затруднение, зле, тревожни. — Е, другари! Това нашата е свършена .. Ние сме пряко под надзора на министъра... — Ами сега?
— Да се стягаме! Да работим, защото нашата е в шише. М. Топалов, ВН, 1970, 4. Наша работа (воля); наша работа <си> е нещо. Разг. Засяга само нас (за изразяване на самостоятелност, независимост на говорещите да постъпват или мислят по някакъв начин). Няма ли да продължите по-нататък? .. — Това си е наша работа. Др. Асенов, СВ, 111. — Ама ти не бой се, щерко! — повиши глас Султана, но повече себе си да успокои. — Ще видим що е там, пък може и така да си дойдем. Наша воля. — Не се боя, майко. Д. Талев, ПК, 171. Нашата работа. Разг. Положението, съдбата или дейността на лицата, от чието име се говори. — Вашата работа, дядо хаджи, друга, вий сте хора чорбаджии, нямате чорбаджии над себе си, а пък нашата, даскалската — друга, на нас цяло село ни заповядва. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. 'Нашата работа ще се позабави, но пак ще се поднови скоро." Ив. Ун-джиев, ВЛ, 331. Нашего брата. Разг:, Нашият брат. Рядко. Разг. Лицата от дадена со-циална, професионална, идейна или друга група (понякога уточнена чрез приложение), в която се включва и говорещият. — А ти, бае, да беше ни казал тука и туй: като дойдете на власт сега, какво ще помогнете на нашего брата селяка? В. Геновска, СГ, 210. Много почнаха да притискат нашия брат, железничаря. Направиш ли нещо, специален съд те съди. М. Марчевски, П, 208. Наше куче. Разг. Човек, който проявява слабости, капризи и под., но се търпи от някого, защото му е близък. Нашето магаре от таз<и> песен умря. Разг. Ирон. Употребява се за някого, който пее лошо, фалшиво. Нашият кантар не мери повече. Диал. Употребява се в отговор на някого, който иска да му се даде повече, по-тежко, отколкото трябва. Хайде, нашите (наште)! Разг. Призив, подвикване, обикн. при състезание на два спортни отбора за окуражаване и подкрепа на отбора, на който зрителите симпатизират.
> По нашему. Остар. и диал. 1. Като вмет. израз. Според нас, както ние мислим или разбираме нещо. По нашему, като нема доктор какъвто тряба, по-ообре да нема никакъв. Г, 1863, бр. 6, 45. 2. Като нареч. Нашенски (нареч.) (в 1 и 2 знач.). — Радке ле, моме хубаво, / разплитай ситните плетки / по нашему да те оплетемо. Нар. пес., СбВСтТ, 340.
НАШ, мн. няма, м. Остар. Название на буквата Н в старобългарските азбуки (кирилска И).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШАВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Шавам много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШАМАРВАМ, -аш, несв.; нашама-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Удрям шамари на някого или на нещо; наплясквам, напердашвам, нашамаросвам. Направил председателя на „бъзе и коприва“. Ругал го цял час и едва не го нашамарил с тежките си пестници. А. Гуляшки, ЗР, 281. А когато на стъклената будка на бензиностанцията изскокна едно момиче с алени, сякаш току-що нашамарени бузи и издута пазва под синия нагръдник на панталона, кой знае защо си спомних „Викът“ на Антониони. С. Се-верняк, ВСД, 81. нашамарвам се, нашамаря се страд., възвр. и взаим.
НАШАМАРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нашамарвам и от нашамарвам се; на-пляскване, напердашване, нашамаросване.
НАШАМАРОСАМ. Вж. нашамаросвам.
