Page:RBE Tom1.djvu/223
дир славеите, подир кукувиците, дори подир лястовиците — първи ще си отидат. Такъв е законът, неписаният авлигин закон. П. Бобев, ГЕ, 111.
АВЛИ`Я ж. Диал. Двор. Видела го стара егумена, / дека Марко по авлиа оди, / дека оди, та си коньо води. Нар. пес., СбНУ XI, 27.
— От гр. ai)X,ii.
АВО и разш. АВОЙ частица. Диал. Бре, ей, море. Аво сине, аво мили сине, / ка-жувай си, сину бре, греове, / да не си ми, си-ну, ного грешен? Н. Геров, РБЯд, 474. Авой, оратко, авой, по-стар братко, / ти си по-стар, ти си по-акълиа, / и ти са повече сватове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 384.
АВОАР м. Банк. 1. В международните плащания — парично вземане от чуждестранен длъжник (физическо или юридическо лице), което се използва според договорите между страните или установените валутни режими. Свободен авоар. Блокиран авоар. Подчинен авоар.
2. Обикн. мн. Налични пари или средства по влогове, текуща или разплащателна сметка в банка или друго кредитно учреждение.
— Фр. avoir.
АВОГАДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Авогадров закон. Физ. Закон, който гласи, че при еднакви температури и еднакви налягания равни обеми от всички идеални газове съдържат еднакъв брой молекули. Авогадрово число. Хим. Числото 6,023.1023, равно на броя на молекулите в една граммолекула от химическо съединение или броя на атомите в един граматом от химически елемент.
— Ит. от собств.
АВОКАДО ср. 1. Вечнозелено американско тропическо дърво от сем. лаврови, което ражда тъмнозелени плодове с крушовидна или сферична форма. Persea. 2. Плодът на това дърво. Пазарът на Кона-кри. .. Ряпа, авокадо или морков .. чинят колкото автомобилна гума. В. Мутафчиева, БС, 83. Тук [в хотел „Шератон“. специалитетите са от американската кухня: салати и коктейли,., коктейл с авокадо. Диал., 1990, бр. 6, 8.
— От амер. през португ. abacate и исп. avocado, abogato.
— Друга (остар.) форма: абокато.
АВРАЛ м. Мор. 1. Бърза, спешна работа на кораб, в която взема участие целият личен състав.
2. Извикване на целия личен състав на един кораб върху палубата.
— От хол. overal ’навсякъде’ през англ. over all ’горе всички’.
АВРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мор. Който се отнася до аврал. Авралните звънци нарушиха тишината, подгониха екипажа. А докато те заглъхнат, от корабите се чуха доклади, команди. Моторните сърца заработиха. РД, 1966, бр. 344, 2.
223
авлия
АВРАМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Обикн. в съчет.: Аврамов дом. 1. Еврейски храм; хавра. 2. Къща, семейство, където постоянно има гости, които преспиват и биват богато гощавани. — Така ли се влиза? ... Тука да не е аврамов дом? — Баташки погледна виновно господаря си. Д. Димов, Т, 219. Аврамов син. Разг. Евреин. В (от) ав-рамово време. Разг. От незапомнени времена; от много време.
— Друга (остар.) форма: авраамов.
АВРУМ, мн. няма, м. и ж. В гальовно обръщение към живо същество или при олицетворяване. Месечино аврумо / не за-ожай на к вечер. Нар. пес., СбБрМ, 427.
— От тур. yavrum ’детенце мое’.
АВСТРАЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Австралиец. Капитан Кук казва, че един туземец австралец, като земе една клечка от сухо меко дърво, остра от единия край, и като положи острия край в едно дърво, захваща да я върти бърже с ръцете си, и често в две минути запалва огън. ИЗ 1874-1881, 1882, 85-86.
АВСТРАЛИ`ЕЦ, мн. -ййци, м. 1. Мъж от съвременното население на Австралия. 2. Мъж от коренното насление на Австралия; австралийски туземец, абориген. Той е и без мустаци, дори без вежди и цялото му лице гъсто е набраздено с бръчки, като че j\u е лицето на татуиран австралиец. И. Йовков, Разк. I, 11. Обществото на народите даваше бал — голям костюмиран бал.. Едва изчезна фигурата на Хартинг и Лойд Джордж пристигна. Той дойде в колесница, теглена от двадесетина души. Имаше ирландци, индуси, египтяни, австралийци, негри и много други. Хр. Смирненски, Съч. III, 182-183.
АВСТРАЛИ`ЙКА ж. 1. Жена от съвременното население на Австралия. 2. Жена от коренното население на Австралия; австралийска туземка, аборигенка.
АВ СТР А ЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Австралия и австралиец. Австралийската област включва континента Австралия, о. Тасмания, о. Нова Зеландия. Геогр. VIII кл, 1958, 133. Австралийска столица. Австралийска пустиня. Австралийски гражданин. Австралийска вълна.
АВСТРАЛОЙД м. Антроп. Представител на австралоидната раса. Имаше хипотеза, че човекът е заселил тоя континент [Австралия] преди десетина хиляди години .. И ето че тази най-неприемлива до днес хипотеза добиваше потвърждение, добиваше обяснение и предположението за някакво сродство между австралоидите и някои древни племена в Индия, Цейлон и Индонезия. П. Бобев, ОН, 109.
АВСТРАЛОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. В съчет.: Австралоидна раса. Ан-
австралойден