Раса, близка до негроидната, чиито представители имат шоколаденокафяв до тъмен цвят на кожата, черни леко накъдрени или гладки коси, широк сплеснат нос, дебели устни и силно наклонено назад чело.
АВСТРАЛОПИ`ТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Палеонт. Човекоподобна маймуна, която се движела изправена и по различни свои белези заема средно положение между горилата и шимпанзето и се приближава до предците на човека. През третичния период земята е била населявана от голям брой видове маймуни (.., дриопитеци, австралопитеци, плезиантропи), чиито потомци са съвременните човекоподобни маймуни. А. Гюровски, АЧ, 1960, 60.
— От лат. australis ’южен’ +гр. πίθηκος; ’маймуна’.
АВСТРА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Австралийски. У множество африкански, австралски, даже и азиатски народи не съществуват нито бракове, нито семейства, нито домашен ред… Знан., 1875, бр.* 10, 147. Някои граматически форми на австралските племена имат сходство даже и с француския език. СбС, 1875, кн.* I, 16.
АВСТРИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Мъж от основното население на Австрия. Минаха германци, австрийци, турци. Й. Йовков, Разк. III, 193. Това бе един натурализиран австриец с виснали бузи и изпъкнали добродушни, засмени очи. М. Кремен, РЯ, 612.
АВСТРИ`ЙКА ж. Жена от основното население на Австрия.
АВСТРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Австрия и австриец. Начело на тълпата вървяха конниците; след тях вървеше разбъркано пехотата, .. Тя зави на изток от градската градина и мина край австрийското консулство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 201-202. След австрийското нападение те [турците] още по-добре разбрали неговото голямо военно значение и си поставили за цел да направят от Видин непревземаема крепост за неприятелските нападения, които така често се извършвали в тази част на империята. Ст. Михайлов, БС, 135. Австрийско знаме. Австрийски Алпи. Австрийски шилинг.
А`ВСТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение австрийски, напр.: австро-италиански, австро-руски, австро-турски и др.
АВСТРО-УНГА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до Австро-Унгария, (империя, съществувала до края на Първата световна война). Същото знаме имаше и върху музикалните инструменти, за което гърка каза, че е австро-унгарско. Г. Алексиев, ДЦ, 13. Австро-унгарска империя. Австро-унгарски провинции. Австро-унгарски поданик.
2. Който се отнася до австрийци и унгарци или до Австрия и Унгария. Австро-унгарски преговори. Австро-унгарска граница.
АВТА`РКИЯ ж. Иконом. 1. Икономическа политика на дадена държава, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване, осъществявана чрез високи мита, валутни ограничения или квоти, забрана на внос на определени стоки и др., което довежда до стимулиране на местното производство, но и до повишаване на цените на стоките и намаляване на реалните доходи на населението. Когато автаркията или политиката на самозадоволяване на Германия не можа да осигури прехраната на германския народ, Хитлер организира систематическото ограбване на окупираните страни.
2. Филос. Състояние на самозадоволеност като идеал на стоическата философия за добродетелния човек.
— От гр. ἀυτάρκεια ’самозадоволяване’.
АВТА`РХИЯ ж. Рядко. Самоуправление.
— Гр. ἀυτάρχια.
АВТЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Автентичност; истинност, достоверност. Не търсех автентизъм, а постъпих свободно в боравенето с историческите факти и лица. Ат. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 176.
АВТЕНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е с доказана принадлежност към определена епоха, определен първоначален период; оригинален. Автентичната вътрешна уредба е запазена, затова целият „Музей на селото“* има голяма историко-етнографска стойност и е един от най-забележителните кътове на Букурещ. Г. Белев, КР, 108.
2. Който идва от първоизточник; достоверен, оригинален. Легендите и измислиците, които доскоро се предаваха като автентични данни за живота на Ботева, се разпиляха. Г. Бакалов, Б, 1919, кн.* 2, 56. Автентични материали за живота на поета. Автентичен документ.
3. Който не е подправен, нарочен, а спонтанен; действителен, верен, достоверен. Авторът,.., е изживял разнородни по мотиви, но винаги автентични по житейска стойност вълнения, които е въплътил в лирически откровения. Ив. Спасов, БС, 134.
— От гр. αὐθεντικός.
АВТЕНТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Автентичен. Съдебното тълкувание се отличава от автентическото по това, че второто излазя от задължителни източници и служи за ръководство на всички, които се обръщат към законите. С. Бобчев, Н, 1881, кн.* 1, 43.
АВТЕНТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. автентически; автентично.
АВТЕНТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от автентичен; същински, истински.
