Page:RBE Tom10.djvu/646
жний началник или на кмета. ВП, 75. Преплитайки едвам-едвам крака, / през улицата мина — .. — / в окръжното окръжния началник. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65.
— Друга(остар. идиал.)форма: началник.
НАЧАЛНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на началник, свързан с началник. Между това, сганта се преместяше насам и се валеше пред началниковата къща. Ив. Вазов, Съч. XXV, 137. Като резултат от началниковото разследвание днес се получи известие, че се признава за съветник овчарчето. Пряп., 1903, бр. 87, 4. Спрели до трона на владиката, те едва пописаха престореното началниково смирение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 146.
НАЧАЛНИЦА ж. Остар. Началничка. Още когато й правеха прощъпулник, Пъце-то с два скока догони търкулнатата питка .. Всички присъствуващи си рекоха тогава, че от Пъца ще излезе я председателка .., я друга голяма началница с големи преми-ални. Ем. Манов, В, 53. Княз Василчиков рекъл на началницата на училището да ми рече да започна да предавам по български .. на нашите момичета и аз съм рад да стора това. АНГ I, 3. Някоя началница имаше едно дете и му ся твърде радваше. П. Берон, БРП, 75. ^
НАЧАЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. (обикн. ирон.) от началник; малък, дребен началник. Първи моабетчия, той събираше де що има дребно началниче около себе си и часове наред говореха за лов на газели. Й. Попов, ПЧ, 34. Няма ли всяко началниче да постави като цена за оказаната услуга някакъв компромис? Хр. Домозетов, ОР, 131.
НАЧАЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на началник, за началник и под. За него животът се побираше между стените на началническия му кабинет с извехтялата вече мебел. Ст. Марков, ДБ, 313. Стоянчо и той, бедният, от височината на своя началнически стол, е принуден да слазя до занятията на простата тълпа. Ив. Вазов, Съч. IX, 10. По стълбата служебна насам-натам пълзя, / слухтя и дебна, / въртя се охлювът, слиза, /.. / Дорде един прекрасен ден / безшумно, тихичко отвори / една врата / в началническа канцелария. Хр. Радевски, Б, 49-50. Началнически пост. Началническа власт. Началническа заплата.
2. Който е присъщ, типичен за началник. —Добре, щом настояваш — усмихна се татко. Забелязах, че усмивката му беше малко уморена, но повторих с жесток началнически тон: — Настоявам! Н. Стефанова, ОС, 82. Те не знаеха още да слагат подписа си с небрежен началнически размах и подписите им бяха ясни и четливи за всички. Ем. Манов, ДСР, 7. Началнически вид. Началническо самочувствие.
НАЧАЛНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. началнически. Понякога с предл. п о. По начин, типичен за началник. Имаше между тях обаче и млади хора, които бяха салон-но облечени, .. Те носеха на главите си бомбета, .., държаха се с вирнати глави — началнически важни. А. Страшимиров, Съч. V, 190. Началникът се оказа отзивчив. Когато влязохме в кабинета, той не седна зад бюрото си, а в един фотьойл срещу мен и заговори съвсем не по началнически. Ст. Христозова, ДТСВ, 107.
НАЧАЛНИЧЕСТВО1, мн. няма, ср.
1. Длъжност и ръководна дейност на началник. Пък ако потрябва на някой вашенец адвокат, да знаеш, че аз съм адвокат. Временно приех началничеството, но съм си оставил заместник. Н. Хайтов, ДР, 145-146. Подмами ли го някоя по-голяма длъжност, началничество, да речем, идеализмът изведнъж изветрява. Т. Влайков, Съч. III, 309. Рядко се случва, щото човек да премине през всичките стъпени на повишението и да достигне началничество в отделението по-рано от 45 години. ССГ (превод), 126.
2. Остар. Началство2. На Иван се видя, че хората се плашат той да не се отметне от началничеството си над тях, бързаха да го вържат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 294. Той започна военното си поприще в Холандия под началничество на йоркский войвода, генерал Уолмодена. Й. Груев, СП (превод), 200.
НАЧАЛНИЧЕСТВО2, мн. няма, ср. Съ-бир. Остар. Началство1. Смедеревско началничество подигнало е голяма потиря, казват повеч от тисящи люде отишли да гонят разбойници. БДн, 1875, бр. 11, 42.
НАЧАЛНИЧКА ж. Обикн. с несъгл. опред. Жена началник. На пияната компания изглежда й се видя забавно моето присъствие ... Но на веселбата турна край дежурната началничка на прислугата. Г. Бе-лев, КВА, 95. — А какво мисли началничка-та за мене? ... —Добро мисли .. — Може би и затова сега ме назначи на работа. К. Калчев, ДНГ, 83. Началничка на лаборатория. Началничка на лагер. Началничка на цех.
НАЧАЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Началнически. Дори фелдфебелът Буцов, навъсен и сприхав човек, приема да дружи и да разговаря само с него. Той често повиква Стоила в землянката си и не повече със строгия си началншики тон, а просто и сърдечно, .., разказва му нещо за семейните си работи. Й. Йовков, Разк. I, 9.
НАЧАЛО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Обикн. с предл. в, от членувано и (остар.) нечлену-вано с несъгл. опред. Първи момент или кратък период от време, корато започва нещо (действие, явление, състояние, период); започване1. Противоп. край1. В началото на боя един наш отред проникна там по дирята на сръбски солдати. Ив. Вазов,
