Page:RBE Tom10.djvu/633

цапала с мазила, с помади, просто физиономия не останала по нея! Елин Пелин, Оьч. IV, 214.

НАЦАПВАМ СЕ несв.\ нацапам се св., не-прех. Ставам мръсен, покривам се с нещо мръсно, с нечистотии. — Какъв дявол те носи толкова рано! — изръмжа червенокосият и започна да се чисти от случайния допир, като че се беше нацапал с мръсотия. А. Гуляшки, МТС, 161. Ако там има блато, ляга в него и цял се нацапва с тиня. П. Петков, СП, 52.

НАЦАПВАМ², -аш, нес в.; нацапам, -аш, св., непрех. Разг. Влизам, нагазвам във вода. — Не беше зле повечко да бяхме — чух последните му думи, когато конят ми нацапваше в затоплената от горещите извори вода на Каменишката река. Ив. Вазов, Съч. XVI, 60. Но нямаше време за маяне и Стремскевите избавители се прекръстиха до три пъти, па нацапаха. Те стъпаха опи-пом, студената вода барбукаше тихо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 228.

НАЦАПВАМ³, -аш, несв.\ нацапам, -аш, св., прех. Диал. Набивам, наплясквам някого. Нацапал го по бузите, пш му са още сини. Н. Геров, РВЯ III, 245. нацапвам се, нацапам се страд.

НАЦАПВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от нацапвам¹ и от нацапвам се.

НАЦАПВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от нацапвам².

НАЦАПВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от нацапвам³ и от нацапвам се; наплясква-не.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский изик, 1899.

НАЦАРУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Царувам до насита, насищам се да царувам.

НАЦВЕТЯ СЕ. Вж. на цветя вам се.

НАЦВЕТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; нацветя се, -йш се, мин. св. -йх се и -ях се, св., непрех. Диал. Нацъфтявам, разцъфтявам, разцъфвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЦВЕТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нацветявам се; нацъфтяване, разцъфтяване, разцъфване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЦВЙЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; нацвй-ля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. За кон — цвиля много, до насита.

НАЦВЙЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-цвилвам се.

НАЦВЙЛЯСЕ. Вж. нацвилвамее.

НАЦВЪКАМ. Вж. нацвъквам.

НАЦВЪКВАМ, -аш, несв.\ нацвъкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Обикн. за птици и насекоми — изхождам, изсирам множество дребни изпражнения. Кокошките са нацвъ-кали курешки по целия двор. II Покривам, изцапвам нещо, някого с множество дребни изпражнения; оцвъквам. През разсъхналите чембери на бъчвата аз виждах как Кокошинката се освобождава от ресните и как,.., влиза одрипавял и усмихнат, целият нацвъкан с курешки. Р. Сугарев, СС, 13. Булкин водел сметките на амбалажна хартия; мухите тъй нацвъкали цифрите, че в края на годината той по памет стъкмил счетоводството. Д. Вълев, Ж, 64. Двата прозореца бяха нацвъкани от мухи толкова нагъсто, че трудно можеше да се проникне с поглед навън. Кр. Григоров, Р, 6.

2. Прен. Ирон. Нараждам, създавам много (деца, животни). Няма защо да съжаляват глупака, който сам се пъха в капана. На-цвъкал пет деца, нека им пълни гърлата с два-три лева на трудоден. И. Петров, МВ, 19.

3. Прен. Неодобр. Наслагвам, разполагам някъде множество неща, обикн. грозни или излишни. Вместо да уредят нормални магазини на партера, нацвъкаха павилионче-та из целия квартал. II Претрупвам, изпълвам нещо с множество грозни или излишни предмети. — Знаем ги тия. Като са млади

— с дявола на кино ходят, а като остареят — нацвъкват цялата къща с икони. В. Цонев, ЕВ, 28.

4. Прен. Ирон. За ученик — получавам, поставят ми много слаби оценки. Нацвъкаха му отгоре до долу двойки. А Нацвъкал е три двойки по математика, нацвъквам се, нацвъкам се страд.

НАЦВЪКВАМ СЕ несв.; нацвъкам се св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр. За множество грозни или излишни неща — намирам се, разположен съм някъде. Като гледа как колите са се нацвъкали по улицата, настръхва от гордост, че си има гараж. В. Пламе-нов, ПА, 96.

— Друга (диал.) форма: нацъква м.

НАЦВЪКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нацвъквам и от нацвъквам се.

— Друга (диал.)форма: нацъкванс.

НАЦВЪРКАМ СЕ. Вж. нацвърквам

се.

НАЦВЪРКВАМ СЕ, —аш се, несв., на— цвъркам се, -аш се, св., непрех. Разг. Обикн. за птица —т цвъркам, цвъртя много, до насита. Тези врабчета не се ли нацвъркаха?

— Други (диал.)форми: нацърквамсс.

НАЦЕДЕН, -а, ~о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нацедя като прил. 1. За определено количество течност — който се е набрал чрез цедене; изцеден. Детето не може да бозае добре и тя му дава нацедено мляко.

2. Диал. Който се намира, който е разположен натясно, между други неща; притиснат, пъхнат, заврян, сврян, наблъскан. Тоя връх е източният край на оня гръбнак, в средата на който се издига Милин камък .. Той е като първото предградие на Балкана и на нацедената между канарите Враца. 3. Стоянов, ХБ, 352.