Page:RBE Tom10.djvu/625

От Читалие
Версия от 16:43, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нахлупвам. нахлупим се, нахлупя се страд. НАХЛУПЯМ СЕ несв. (остар.); нахлупя се св., непрех. Нахлупвам се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХЛУПЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от нахлупям и от нахлупям се; нахлупване.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХЛУЯ. Вж. нахлувам. НАХЛЪЗГАМ СЕ. Вж. нахлъзгвам

се.

НАХЛЪЗГВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-хлъзгам се, -аш се, св., непрех. Рядко. Хлъзгам се много, до насита. Днес децата се нах-лъзгаха на пързалката.

НАХЛЮСКАМ. Вж. нахлюсквам. НАХЛЮСКАМ СЕ. Вж. нахлюсквам

се.

НАХЛЮСКВАМ, -аш, несв.; нахлюс-кам, -аш, св., прех. Диал. Наплясквам. нахлюсквам се, нахлюскам се страд.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХЛЮСКВАМ СЕ, -аш с е, несв.; нахлюскам се, -аш се, св., непрех. Диал. На-плюсквам се; напивам се, наяждам се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХЛЮСКВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нахлюсквам и от нахлюсквам се; напляскване.

НАХЛЮСКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нахлюсквам се; наплюскванё, напи-ване, наяждане.

—- От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХЛЯНКАМ СЕ1. Вж. нахлянквам се1.

НАХЛЯНКАМ СЕ2. Вж. нахлянквам се2.

НАХЛЯНКВАМ СЕ1, -аш се, несв.; на-хлянкам се, -аш се, св., непрех. Диал. На-хленчвам се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХЛЯНКВАМ СЕ2, -аш се, несв.; на-хлянкам се, -аш се, св., непрех. Диал. Напивам се; накърквам се, натрясквам се, на-смуквам се, налянквам се, наплюсквам се, налюсквам се, нахлюсквам се, нальохвам се, нацицвам се. Илю Керемидата, като беше се нахлянкал, кьорав пиян от ракия\ скарва се с жена си. М: Кънчев, В, 283.

НАХЛЯНКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нахлянквам се2; напиване, накъркване, натряскване, насмукване, налянкване, на-плюскване, налюскване, нахлюскване2, на-льохване, нацицване.

НАХМУРВАМ, -аш, несв.; нахмуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Навъсвам, свъсвам, намръщвам, начумер-вам. Като видеше кооператорите да се одрънкват за рента и трудодни, той на-хмурваше вежди. Ст. Даскалов, СД, 509.

НАХМУРВАМ СЕ несв.; нахмуря се св., непрех. Остар. и диал. Навъсвам се, намръщвам се, начумервам се. Кръстьо чакаше и като разбереше, че Стамо пак нещо се е нахмурил, прибираше се посърнал. НК, 1958, бр. 4, 4.

НАХМУРВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахмурвам и от нахмурвам се; навъсване, намръщване, начумерване.

НАХМУРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нахмуря като прил. Остар. и диал. Навъсен, намръщен, начумерен. Бях .. думен, нахмурен, мрачен, като старец, който много пострадал в живота. Гр. Пърли-чев, СбНУ, 353. Такова море не обичат и моряците. То е измамно, невярно. Може би цял ден да бъде все така нахмурено, а може би след час да свие пгакава буря, че ни лодка, ни мрежи биха останали здрави! Р, 1926, бр. 205,1.

НАХМУРЕНО. Остар. и диал. Нареч. от нахмурен; навъсено, намръщено, начумерено.

НАХМУРЯ. Вж. нахмурвам.

НАХНАДАМ СЕ. Вж. нахнадвам се.

НАХНАДВ АМ СЕ, -аш се, несв.; нахна-дам се, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. Придобивам навик; навиквам, привиквам, научавам се, приучавам се, нанаждам се2. Брайко Г. Попович се оплаква, че хората се нахнадали да вземат книги от училищната библиотека, за да не плащат. Ив. Шишма-нов, СбНУ XI, 742. Нахнадала се кравата на смока да я бозае. Н. Геров, РБЯ III, 243.

НАХНАДВ АНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахнадвам се; навикване, привикване, научаване, приучаване, нанаж-дане2.

НАХОД м. Диал. 1. Възпалително подуване на клепачния ръб; ечемик2.

2. Помътняване на лещата на окото; катаракта, перде, наметалка2, металка, намет, мрежа. 14

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАХОД м. Остар. Нападение, нашествие, пристъп.

— Н. Рилски, Болгарская граматика, 1835.

НАХОДБА ж. Остар. Свада, бой, война. По-добре мършава спогодба, а не прасна находба. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 58.

НАХОДВАМ СЕ, -аш се, несв. (разг.); находя се, -иш се, мин. се. -их се* св., непрех. Нахождам се2.

НАХОДИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, където се намират в голямо количество рудни залежи, петрол, археологически ценности и др. Главните златоносни находища по Витоша са леглата на нейните реки. П. Дели-радев, В, 197. По тях [газопроводите] природният газ се препраща на стотици километри от находищата му, за да послужи като гориво. В. Цокова, ОПВ, 8. // Място,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл