вена от въжето, те я закачаха на един дъ-лъг прът и когато изплашените коне .. гледаха да отбягват, нахлуваха я върху шията на оная кобила, която им попаднеше. Й. Йовков, ЧКГ, 71-72. нахлувам се, нахлуя се страд.
НАХЛУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нахлувам1. Първите нахлувания на славяните на Балканския полуостров станали в края на V и началото на VI в. Ист. VII кл*
10. Ние, изненадани от нахлуването [на ко-няря], мълчахме. Цв. Чалъков, ЗИК, 5. От двете страни лесът се сгъсти от нахлуването и на други породи дървета: леска, габър, горун. Йв Вазов, Съч XXIV, 145. Бай Ганю няма доблестта на китайците — да се огради със стена против нахлуването на цивилизацията. Ал. Константинов, БГ, 60-61*
НАХЛУВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахлувам2 и от нахлувам се; нахлузване.
НАХЛУЗВАМ, -аш, несв.', нахлузя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Разг. 1. Поставям едно нещо върху друго с плъзгане, за да го обгърне изцяло; надявам. Противоп. изхлузвам. Кирил веднага доведе коня от ливадата, нахлузи му хамута и .. впрегна. Т. Хар-манджиев, КВ, 373. Петър пое пръстена и го нахлузи на палеца си. Д. Яръмов, БП, 55.
2. Обличам или обувам нещо; надявам. Противоп. изхлузвам. Той нахлузи лек, светъл панталон, облече бяла риза с ръкави, обу сандалите си на бос крак. Ем. Манов, БГ, 31. Събудеше ли се, намяпшше [Драгия] кожухчето си, нахлузваше едни стари галоши и като оставяше разтворени вратите подире си, излизаше на двора. А. Гуляшки, ДМС, 14. Нахлузи през глава нощницата си и се пъхна в своето легло. Б. Болгар, Б, 23.
3. Прен. Неодобр. Давам или възлагам някому нещо против волята му, без неговото съгласие; натиквам, набутвам. Тръгна чичо Дяко от село Жабовряк из панаира конче да продава.. А Койчо Копчето го перва по врата и вика: — Аферим бе, Дячко! .. Хубаво им нахлузи кончето на тия думбазя! Чудомир, Избр. пр, 209. Цветинцова й нахлузи организацията и подготовката на курса за противоатомна защита. Тарас, ТМТС, 54. нахлузвам се, нахлузя се страд. Удължи-телните тръби трябва да са здрави.. Те трябва да се нахлузват плътно върху ръчките на ярема. Хр. Марков и др., ТБ, 230.
НАХЛУЗВАНЕ ср. Отгл.същ. от нахлузвам и от нахлузвам се.
НАХЛУЗЯ. Вж. нахлузвам и нахлут зям.
НАХЛУЗИМ, -яш, несв. (остар.); нахлузя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нахлузвам, нахлузям се, нахлузя се страд.
НАХЛУЗЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от нахлузям и от нахлузям се; нахлузване.
НАХЛУП нареч. Диал. С лицето надолу, по корем, по очи; ничком. Болният ляга на-хлуп, с лицето кам земята, на прага на къщните врата. Н. Геров, РБЯ III, 242.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХЛУПВАМ, -аш, несв.', нахлупя, -иш, мин. се. -их, св., прех. Разг. 1. Слагам, поставям на главата нещо (шапка, калпак и под.), като обикн. го притискам, натискам, смъквам надолу. Пак се ядоса и пак поиска да удари бомбето в земята, но беше пийнал и за да си отмъсти, загдето беше се излъгал, сне калпака си и нахлупи бомбето на главата си. Й. Йовков, ЖС, 161. Гого и Па-влето облякоха новите си ризи и новите си панталони, нахлупиха пожълтели сламени шапки и се качиха на колата. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VIII, 235. Като се мръкна, Мирчо нахлупи каскета си. — Ще излезеш ли? — попита учуден Янковият баща. Ем. Коралов, ДП, 49. Той грабнал гювеча и нахлупил го Хаджи Генчу на главата. Л. Кара-велов, Съч. II, 25. Викна Щурчо заплака, / нахлупи си калпака, /наметна си абата, /па забегна в гората. А. Разцветников, С, 66.
2. Навеждам, наклонявам (шапка, калпак и под.) ниско над очите си или на една страна; прихлупвам, накривявам. Той смирено ми протегна ръката си, нахлупи шапка над вежди, въздъхна и се помъчи да мине за трезвен. Елин Пелин, Съч. I, 20. Филип свали кепето си. Този ден беше го нахлупил, за да изглежда по-важен. П. Стъпов, ГВ, 40. Щом като е така, ще си кривя калпака, както ми е кеф. Ако искам, ще го нахлупя на лявото ухо, ако искам — на дясното. Ст. Чилингиров, ХНН, 164. Тоимата войника бързо се разположиха между високите скали. Нахлупиха по-дълбоко стоманените каски, приготвиха оръжието и бомбите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 399. Тя не можеше да смогне да ги [сълзите] бърше с червената си кърпа.., която се разстилаше на главата й, нахлупена до очите. Ил. Блъсков, ИС, 14. нахлупвам се, нахлупя се страд, НАХЛУПВАМ СЕ несв.', нахлупя се се., не-прех. 1. За шапка, калпак и под. — навеждам се, наклонявам се ниско над очите или на една страна; прихлупвам се, накривявам се. Побеснелият полицай го шибаше с бича по главата, каскетът му се нахлупи до носа. 3. Сребров, Избр. разк, 235. Главата клюмнала, брадата смачкана, броеницата виснала към пода, пък кальщявката се нахлупила до веждите и стърчи.като кюнец. Ем. Станев, А, 98.
2. Диал. Лягам нахлуп, по очи; захлупвам се. Нахлупил се да го не видят другите, че плаче. Н Геров, РБЯ III, 242.
НАХЛ>ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахлупвам и от нахлупвам се.
НАХЛУПЯ. Вж. нахлупвам и нахлупим.
НАХЛУПЯМ, -яш, несв. (остар.); нахлу-
