Page:RBE Tom10.djvu/608

От Читалие
Версия от 16:43, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


те буржоазноестетически учения концентрират своите усилия в две главни направления. Ал. Лилов, К, 6.

НАУКОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Наукообразен.

НАУЛАВЯМ, -яш, несв.\ науловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Налавям, на-хващам. Науловихме цял кош риба. Л. Ан-дрейчин и др., БТР 1976, 493. наулавям се, науловя се страд.

НАУЛАВЯМ СЕ несв.\ науловя. се св., непрех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Улавяме се мнозина или всички; налавям се, нахва-щам се1.

НАУЛОВЯ. Вж. наулавям.

НАУЛУКА нареч. Диал. Когато трябва, навреме.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАУМ нареч. Мислено, без глас или друг външен изрцз. Тогава аз се прекръстих, не наум, а наяве, два пъти мисля, че се прекръстих. Й. Радичков, ББ, 11. Аз не съм твърде приказлив, но мълчаливите хора също дърдорят, само че наум. Б. Райнов, ДВ, 15. Два пъти чух всяка дума на Караиб-рахим. На турски и на български. Без да искам, сам я превеждах наум. А. Дончев, ВР, 229. Върви към квартирата си и наум изчислява. От малък е, бил силен по математика. Бл. Димитрова, ПКС, 189. Броя наум. Чета наум.

НАУМ м. Остар. и дцал. 1. Мисъл, идея, понятие, представа. Думите от само себе, колкото и да са много, не могат да дадат никакъв наум. Й. Груев, КЛ (превод), 38. Мидяните и персите били от един род и имали един язик и една вяра, основана на наум за светлина и тъмнина. ВИ, 17. Бистреше им [на децата] наумите (идеите), гледаше да запомнят думи, имена и пословици. Й. Груев, КН 4 (превод), 5.

2. Намерение, умисъл. С тоя наум направих това. Н. Геров, РБЯ III, 239.

НАУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Умствен, психически. Както ся буди окото от образи, начинени от светлината,.., така също ся пробужда и разумът от ония отвлечени наумни образи, които ся викат представления. Лет., 1874, 89.

НАУМИЦА ж. Остар. Рядко. Намерение, цел.

— От Речник на думи турски и гръцки в езйка бз>лгарс-ки, 1855.

НАУМЯ. Вж. наумявам.

НАУМЯВАМ, -аш, несв.; наумя, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Намислям, нашумявам си. Колювица наумяваше да отиде у Пинтезовите и всичко да им разкаже. И. Петров, НЛ, 81. Разлютени от обидата, турските първенци наумяват да се отърват от непокорния даскал. К. Странджев,

ЖБ, ,43. — Иди, невесто, иди, разходи се. Добре си наумила. Г. Райчев, ЗК, 123. — Мене, бачо Лазаре, тия неща сега не ми са нужни. Още не съм наумил да се женя. Д. Талев, ПК, 754. Само жена му знаеше, че е наумил да прави нова къща. Г. Караславов, Избр. съч. X, 75.

2. Прех. Остар. Намислям, измислям. Райко, красноречието на когото се беше свършило, премлясна да каже още нещо, но като не науми нищо друго, почука на замрежения с железни решетки прозорец. X. Русев, ПС, 67. Какво се е заперил той! Нова-тор ще ми се изкарва! Ти го беше наумил това, ами се разбягаха по обектите, нямаше кой да работи! Ст. Даскалов, СЛ, 167. Златаров затаено съзнавйше въздействието на своите думи, та напусна клуба, запъти се за квартирата си да сглоби и приведе в изпълнение туй, което бегло беше наумил още преди престъплението с избора. А. Страшимиров, Съч. I, 351.

3. Прех. и непрех. Остар. Напомням, припомням (някому нещо, за нещо). — За момчето не искам да ми наумяваш. Чуваш ли, не искам! повторно надигна глас дядо Стойне. А. Каралийчев, НЗ, 19. Дамян: — И това го казваш ти, която си отраснала в техния дом? Дарина (избухва): — Не ми наумявай за този дом. Г. Крънзов, Избр. пр, 31. Близостта на хаджи Нойковата къща му наумява, че е съвсем огладнял. Д. Не-миров, Б, 6. Последньо наумяваме на ония от нашите подписници, които са получава-ле досега вестника ни, а още не са си плати-ле за ново. НБ, 1877, бр. 74, 288. II Прех. Подсещам (някого за нещо). — Хайде да ги съберем някой ден.. Става, само като дойдеш, да помниш да ме наумиш, че аз може да забравя. Ц. Гинчев, ГК, 50. Да си не спомня аз, че от Житарци беше! /.. / Много щеше / да ми е мъчно; ако ти сам си / не бе ме наумил! К. Христов, ЧБ, 58.

4. Прех. и непрех. Остар. Наподобявам, приличам. Тия дълги редове снопе наумява-ха труповете по едно бойно поле. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. „Който гони много художества, той не бива ни у едно съвършен.“ Не ви ли наумява туй на изповед! Н. Хайтов, X, 138. наумявам се, наумя се страд. Геометрически черти, както и геометрически точки могат само да ся наумят. В. Груев, Г, 5. Неотдавнашните събития, на които изток беше свидетел, са тъй пресни в памятта на всякой българин, щото няма нужда да се наумяват. Н, 1883-1884, кн. 3-4,

326. наумява се, науми се. Безл. от наумявам в 3 зцач. Трябва да им [на английските държавници] са наумява често, дорде са открият сичките турски злоупотребления, и да са увери Европа, че тук няма нищо преувеличено. НБ, 1876, бр. 21, 83. Никога не бях помислювал да се обиждам, че ми се наумява що съм бил, когато съм дошъл в Пловдив. Н, 1884, кн. 9, 746.