Page:RBE Tom10.djvu/601

телно. Обърнеше ли се към хорото, където свекърът й продължаваше да играе, чувствуваше, че се разтреперва,.. Страхуваше се, че щом я забележи, той ще настръхне и веднага ще се затири насам, за да я натъпче в земята пред Станкул. Ст. Марков, ДБ, 462. Натъпквам / натъпча в миша дупка някого. Разг/, Натъпквам / натъпча в кози рог (орехова черупка) някого. Рядко. Поставям някого натясно, в затруднено положение, правя го безсилен. Кендибаша, дето ми се зъби като кърт, в миша дупка ще го натъпча. Да не ме мисли, че съм на гръсти плашило. Ц. Церковски, Съч. III, 224. Анархистите тръбят наляво и надясно, че ни натъпкали в кози рог — каза обущарят... Ем. Станев, ИК I и II, 118. Йотата му възразяваше твърде разумно и го застрашаваше, че ако иска, може да го натъпче в орехова черупка с доказателствата си. Ив. Вазов, Съч. III, 39. Натъпквам / натъпча в устата на вълка някого. Разг. Правя някой да се изложи на голяма опасност, да изпадне в голяма беда. — Ти, Кунчо, си ни свой. Дето да ни завардиш, да ни оставиш настрана, знаеш ни хала, бързаш да ни натъпчеш на вълка в устата. В. Нешков, Н, 380. Натъпкваме се / натъпчем се като сардели някъде. Разг.\ Натъпкваме се / натъпчем се като фасул в гърне. Диал. Натъпкваме се много натясно, плътно един до друг някъде. Съдилището като никога се препълни с хора.. Дядо Стамат зае мястото си до зелената маса,.. После се обърна важно към посетителите: — Ами вие какво сте се натъпкали тука като сардели? Ст. Чилинги-ов, ПЖ, 173. Беше третият ден на Коле-

а. Кръчмата на Маджарина гъмжеше от народ, натъпкал се тук като фасул в гърне. Хр. Пелитев, ХО, 33. Натъпквам / натъпча самара на някого. Диал. 1. Набивам, натупвам здравата някого. 2. Давам заслужен отговор някому, побеждавам го в спор; наддумвам. Когато виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му и се показва, че пд разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му сама-ря върху каквото и да бъдеше препирнята им. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. Натъпквам / натъпча ума в главата на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми. Че Илчовичината Цвета за него ли е?.. Искаш ли да му натъпча ума в главата? Елин Пелин, Съч. III, 129. Натъпквам си / натъпча си в главата нещо', натъпквам си / натъпча си главата (мозъка) с нещо. Разг. Втълпявам си, внушавам си нещо или добре усвоявам, запомням нещо. Учете се, натъпчете си мозъка със знания. Ив. Вазов, Съч. IX, 7°.

НАТЪПКВАНЕ ср. Отгл. същ. от натъпквам и от натъпквам се.

НАТЪПЧА. Вж. натъпквам.

НАТЪРТВАМ, -аш, несв.', натъргам, -аш, св., прех. Диал. Наскубвам. Кажи на жените да ти натъргат и една китка чесън. Ц. Гинчев, ГК, 52. Аз тичам боса по тревата,.., влизам в градината, натъргвам чесън, беля го. Н. Каралиева, ЯЧ, 28. натъргвам се, натъргам се страд.

НАТЪРТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натъргвам и от натъргвам се; наскубва-не.

НАТЪРГУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Търгувам доста, много, до насита.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЪРКАЛВАМ, -аш, несв.', натъркалям, -яш, св., прех. 1. С търкаляне премествам, докарвам до някъде много или определен брой неща; натърколявам. Той изпразваше бъчвите с вино, що Александър му натъркаля там. Ив. Вазов, Съч. XIII, 171. Ще му натъркаляме пак бъчви. Ив. Вазов, Съч. XIII, 1/1. // Разш. Струпвам, събирам или правя да са събрани на едно място много или определен брой предмети, обикн. валчести, кръгли; натърколявам. Оглеждаше камъните, такива едни големи, бели като сняг, натъркаляха ги като стадо на стъгдата. М. Смилова, ДСВ, 177. Ето ни на една малка полянка, на която са натър -каляни няколко грамадни делви. БД, 1909, бр. 21, 1.

2. Разг. Събарям, повалям мнозина, много неща или всички; натръшквам, натърколявам. — Куманецът натъркалял по земята четири души със сабята си. Ив. Вазов, Съч. XXI, 28. Двата кавалерийски ескадро-на, изпратени от правителството, натъркаляха четиристотин души селяни. А. Ка-ралийчев, НЧ, 9. Ние започнахме да се боричкаме, докато Станю не ни натъркаля и тримата в снега. М. Гръбчева, ВИН, 160. натъркалвам се, натъркалям се страд. НАТЪРКАЛВАМ СЕ несв.; натъркалям се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За много, за голям брой, обикн. валчести, кръгли предмети — с търкаляне се придвижвам донякъде, намествам се някъде; натърколявам се. Поразително зрелище представляват тия изпадали борове,.., те са се натър каляли и напречили по стръмнината. Ив. Вазов, Съч. XV, 54. По ожънатите стърнища се бяха натъркаляли кръстците в прави редици, един зад други — чак до слънчогледите. П. Бобев, ГЕ, 102. // Само мн. и 3 л. ед. За много, за голям брой, обикн. валчести, кръгли предмети — разполагаме се или се намираме някъде; натърколявам се. Даде Господ хляб през лятото, пуснаха сено ливадите, пък и тикви се натъркаляха из ку-курузята като бъкли големи. Ил. Волен, ДД, 132. Кръста ми се схвана,.. Ама като стана един бостан, като се натъркаляха ония ми ти любеници, като бели тикви, и ми мина. Ст. Даскалов, БМ, 264.

2. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или

НАТЪРГАМ. Вж. натъртвам.