Page:RBE Tom10.djvu/591

От Читалие
Версия от 16:42, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


оказа лирична натура. Н. Хайтов, ПП, 112. Но има слънчеви натури, / родени нивга да не мрат, / в душите им горят лазури, / в сърцата им легенди спят. Т. Траянов, П, 87.

2. Съвкупност от вродените особености, свойства на човешкия организъм; природа, естество. Тя се приближаваше до него, прекарваше ръце по страните му. Я, още си слабичък! Такава ми е натурата. Б. Несторов, АР, 241. Само неговият железен характер, неговата твърда воля и яка натура му са спомогнали да го видим подир го-дина-две пак редактор. 3. Стоянов, ХБ, 139. — Ще правя това, което душата и натурата ми искат. Елин Пелин, Съч. IV,

133. В 1844 година .. Герасим бил тежко болен, но и тоя път неговата жилава натура надвила. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 617. Беше человек с много здрава натура, жилав, як и твърде лек. П. Кисимов, О А I (превод), 171.

3. Само ед. Изк. Явления и предмети от реалния свят, които са обект на изобразяване от непосредствено наблюдаващия ги художник. — Рисунката има едно нещо в повече от натурата творческата личност. Ал. Гетман и др., Сб, 267. Художникът към самоцелната експресивност на багрите е прибавил и едно самоцелно деформиране на формите. Отклоняването от натурата е оправдано, когато се ражда по вътрешна необходимост, при търсенето на типично-то. НК, 1958, бр. 8, 6.

4. Само ед. Остар. Всичко съществуващо, целият материален свят; природа, естество. Всичките стихии и всичките страсти във видимата и невидимата натура, олицетворени в богове и богини това е било религията. К. Величков, ПССъч. III, 43. В натурата [природата] нема нищо неполезно, сич-ко йе на свой ред. Кр. Пишурка, МК, 320. — Ти .. не си никак родена, за да станеш жена на един българин: натурата та е дарила.. с таквази шермантна хубост,.., с таквизи персонални грации, дето тряба да бъдат само за сантименталното сърце на един европеец. Д. Войников, КЦ, 24. Той са занимава с благодеяния, работи изкуства, за да надникне в тайните на натурата. Ив. Ад-женов, ВК (превод), 41.

5. Остар. Съвкупност от свойствата, отличителните черти на нещо, същност на нещо; природа, естество. — Йедин физик, прочее, йе человек, който познава натурата (естеството) на въздуха, на огъня, на водата, на земята. Кр. Пишурка, МК, 229.

О В натура1. Без дрехи, гол. Най-сетне отдръпна се завесата и той се яви в натура, с влакнести гърди и с нашарени от чорапите нозе. Ал. Константинов, БГ, 13. В натура2, плащам (изплащам / изплатя, издължавам се / издължа се, вземам / взема, получавам/ получай под.). Във вид на стоки, продукти или под форма на услуга (плащам, изплащам, издължавам се). Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. Те [ратаите] получават съвсем нищожно парично възнаграждение, тъй като част от него вземали в натура. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. От няколко месеца се бе развъртял да си прибере парите, що бе дал под лихва. Не отстъпваше вече на молби, не приемаше изплащане в натура

искаше си парите. В. Геновска, СГ, 238. От натура; по натура. 1. Рисувам, изобразявам и под. При, чрез непосредствено наблюдаване, като се наблюдава непосредствено обекта (рисувам, изобразявам и под.). Голяма част от филма е заснета от натура ние нямаме средства, за да при-бегнем до помощта на павилиони и декорации. ФН, 1972, кн. 7, 9. [Бешков] почти не рисуваше по натура. Ал. Гетман и др., СБ, 310. 2. За рисунка, портрет, изображение и под. — който е направен при непосредствено, пряко наблюдение на обекта. В първата изложба на Майстора наред с множеството скици и портрети от натура на различни типове хора с най-голяма любов и проникновение са били изобразени портретите на майка му, на баща му, също и автопортретите. Е. Каранфилов, Б III, 73. Баба Марта от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извайва украсен духовен образ. Е. Огнянова, Н1П, 6.

— Лат. natura. — Т. Хрулси, Краткий речник, 1863.

НАТУРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е добит, извлечен от природата или е произведен по естествен път, от природни продукти, без подправяне и примеси. На масата се появява и мезето ..

Имам малък чифлик в Ново село .. — Всичко е натурално, домашно. П. Вежинов, ЗНН, 26. За производството на натурален гроздов сок в консервните предприятия са необходими такива сортове грозде, които при пресушаване веднага след беритбата дават пълен сок. П. Даскалов и др., ТК, 88.

Имам и винце.. — натурално. И. Йовков, Разк. I, 168. — Просто ей тъй и на нас ни омръзна химията. Ще ни се нещо натурално. К. Колев, ТЕ, 51. Натурален шоколад.

2. Който е в своя естествен, природен вид, който не е подправен, изменен; същински, истински, автентичен, оригинален. Когато чу, че Бенко е българин, той радостно възкликна: Е, това се казва късмет... мой късмет! Да взема в колата си един чист, натурален българин. Ал. Бабек, МЕ, 225. Пред него стоеше един натурален българин в потури и елек, с накрехнат калпак и кав-рък-мустаци. М. Топалов, Ст, 1968, бр. 1189, 3. Ако го разпитате, той би ви разказал приблизително следното: Вие имате честта да говорите с един натурален дворцов гардероб, който е съхранявал част от роклите на императрица Александра. ВН, 1958, бр. 2243,4.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл