Page:RBE Tom10.djvu/572

От Читалие
Версия от 16:41, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Отгл. същ. от натиквам2 и от натиквам се; натъкване, набождане, намушкване.

НАТЙКНА. Вж. натиквам2.

НАТИМАРВАМ, -аш, несв.) натимаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Натимаря-вам. натимарвам се, натимаря се страЪ.

— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.

НАТИМАРВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от натимарвам и от натимарвам се; натимаряване. V

— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.

НАТИМАРЯ. Вж. натимарвам и на-тимарявам.

НАТИМАРЯВАМ, -аш, несв.; натимаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Тима-ря, чеша, вчесвам някого или нещо много, доста или изцяло, докрай, колкото е необходимо; изтимарявам, натимарвам.

2. Прен. Нахоквам остро, строго или набивам, натупвам, напердашвам някого; натимарвам. Не прави пакости, защото баща ти довечера ще те натимари едно хубаво. натимарявам се, натимаря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТИМАРЯВАНЕ, лен. няма, ср. Диал. Отгл. същ от натимарявам и от натимарявам се; изтимаряване, натимарване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТИРВАМ, -аш, несв.; натиря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Обикн. с предл. к ъ м, в. С гонене, с пъдене накарвам, принуждавам животно да върви вч дадена посока, да отиде някъде; напъждам, натирям. Разпрегнаха воловете и ги натириха. И. Йовков, ЧКГ, 128. Каруцарят разпрегна конете, смъкна набързо хамутите им и ги натири към обора. В. Ченков, ПС, 51. Пог-вах овцата, натирвах я в двора и хуквах право към черковната градина. Ем. Робов, СбСт, 166.

2. Грубо. Изгонвам, прогонвам, изпъждам някого; натирям. — А ти закъде си тръгнал? Да не би Тодора да те е натирила от къщи, както и аз днес прогоних моя Илия? К. Петканов, БД, 151. Седем години бяха минали откак го отчислиха от учителството. Натириха гр, а пенсия не му отпуснаха. А. Каралийчев, НЗ, 55. Дадох на един личен човек да прочете тази хроника. Като я прочете, велможата я скъса на ситни парчета, нарече ме лъжехронист и ме натири. Й. Попов, БНО, 69. Кръчмата беше пълна с народ, но бай Христо., чевръсто разблъска неколцина селяни .., натири ги по съседните маси, а нас тримата ни настани на челно място. А. Гуляшки, ЗР, 243. Някой си бедняк изучил сина си за доктор, но после синът го натирил в кухнята, там да кюти, че вече фъфлел, не дочувал и се кискал за щяло и нещяло. Сп. Йончев, ШД, 56. натирвам се, натиря се страд.

НАТЙРВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от натирвам и от натирвам се; натиряне.

НАТЙРЯ. Вж. натирвам и натирям.

НАТЙРЯМ, -яш, несв.) натиря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Натирвам. натирям се, натиря се страд.

НАТЙРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натирям и от натирям се; натирване.

НАТЙСВАМ, -аш, несв.) натисна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, натйснат, св., прех. Натискам веднъж или ндколко пъти. Най-сетне изтрака ключ, вратата се открехна, тия отвън я натиснаха и архимандритът отстъпи против волята си. Д. Та-лев, ЖС, 440. Диньо Забека .. запуши с показалец устата на мастиленото шише, обърна го и после натисна пръста си под кривите линии на другите, които означаваха подписи. Ст. Чилингиров, ХНН, 166. Веднъж крал Марко върви със своя побратим Иве през гората и понеже го натисва дрямка, моли Иве да запее. Б. Ангелов, ЛС, 52. Натиснаха го тогава близки и роднини, че най-много вуйко му Костадин, и го ожениха за Стана. Чудомир, Избр. пр, 13. Веднъж чорбаджията я натиснал в склада, опитал се да я насили. А. Гуляшки, Л, 90. При резултат 4:2 например, ние така „натиснахме“, че испанците минаха в глуха защита, като чистеха безразборно топката. ВН, 1959, бр. 2518, 3. натисвам се, натисна се страд. и възвр. Трябва да се натиснат тези бушони, за да светне навсякъде. А Ако се натиснеш на това място, болката се успокоява, натисва се, натисне се безл. Ама пак на бай Добря трябва да благодарим. Тича човекът, може да си има други кусури, ама като трябва да помогне, да се натисне някъде... П. Незнакомое, СП, 119. НАТЙСВАМ СЕ несв.) натйсна се св., не-прех. Натискам се веднъж или няколко пъти. Възседнах го и с всичката сила се натиснах отгоре му. Тем., 1881, кн. 2, 34. — Тихо, тихо. Командирът ще говори. Манол пак се натисна напред, изпъна шия и наостри слух. X. Русев, ПС, 192. Решили отрано да изпратят закупчик в Добруджа.. И тогава .. за Добруджа се натиснал директорът на училището. Ст, 1969, бр. 1199, 1.

О Натисвам / натисна педала (педалите). Разг. Направям усилие да постигна нещо, да свърша някаква работа. В края на семестъра му се наложи малко повече да натисне педалите.

НАТЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от натисвам и от натисвам се. Меките кресла [в самолета] можеха чрез натисване на едно бутонче да се превърнат всяко поотделно в лежащ стол. Г. Белев, КВА, 37. При тая скорост боите се сливат в сиво, крайпътните стволи .. в петна. С едно натисване педала на скоростта ти изтри