ваш света край себе си и го превръщаш в мъгла. Бл. Димитрова, От, 6-7.
НАТИСК, мн. (рядко) -и, м. 1. Действие, въздействие с тежест или сила върху нещо или някого; напор, напън, наблягане. Сива-та врата изпращя под натиска на десетки ръце. X. Русев, ПС, 259. Тълпата нахлу на площада,.., започнаха да се позадържат. В същото време натискът отзад се засилваше. Д. Талев, ГЧ, 193. Под бесния натиск на бурята цялата черква сякаш се огъваше. И. Йовков, Ж 1945, 181. Слънчевата светлина се излъчва от огромното тяло на Слънцето като могъщ поток на енергия. Намерено е, че тая слънчева светлина упражнява върху срещнатите от нея тела известен механичен натиск. Г. Томалевски, АН, 243. Ако разширението на водата при замръзване не става свободно, развива се силен натиск, от който се пръскат съдовете и тръбите, изпълнени с вода. Физ. X кл, 1951, 75. Въздушен натиск. Парен натиск. Повърхностен натиск.
2. Прен. Силно въздействие на чувства, обстоятелства и др. върху някого или нещо; напор. Иванов, под натиска на зловещи предчувствия,.., стоеше като вдървен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 124. Той проявява и закалява в себе си ония черти на своя характер, които дотогава, под натиска на обстоятелствата, в които е бивал поставен, са се спотайвали. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 122. Страхотният натиск на тогавашния живот върху морала не беше в състояние да прекърши този нашенски български характер. Е. Каранфилов, Б III, 91.
3. Нападение, настъпление, атака (в сражение, бой, борба, състезание); напор, напън. Позициите им редееха от кръстосания огън,.. Може би беше необходим един последен отчаян натиск и тяхната позиция щеше да рухне. П. Вежинов, ЗНН, 182. Отрядът трябваше или да издържи натиска на противника до вечерта, или да загине. Д. Ангелов, ЖС, 612. Под натиска на многобройните бронирани хитлеристки дивизии защитниците трябвало да се оттеглят. Г. Караславов, Избр. съч. III, 303. Последните минути на първото полувреме изтекоха при натиск на динамовци. РД, 1950, бр. 233,
3.
4. Прен. Настойчиво въздействие върху някого да направи нещо; напор. Както и трябваше да се очаква, въпреки натиска, Балканджиева отказа категорично. К. Георгиев, ВБ, 94. Върху Пазвантоглу бил упражнен външнополитически натиск да прекрати каквито и да било действия отвъд Дунава. В. Мутафчиева, КВ, 221. Авторът на подобно произведение го удря нй молби, ходатайства и натиски за получаване на .. награда. С, 1955, кн. 3, 146.
5. Рядко. Потискане, насилие, гнет. Българите са твърде благосъстоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владетелното племе. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Обект на жесток натиск този път е населението в Егейска Македония. РД, 1959, бр. 257, 4. Предания вековни / на натиск и разврат. / Дух нови ги замести, /мир, правда, благодат. Ив. Вазов, Съч. II, 24.
6. Рядко. Натискане, блъсканица. — Да, приятна е разходка по трамвая. Само че тоя натиск... Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Тълпата беше извънредно гъста, защото тоя ден имаше твърде много причастници и панихиди, и натискът беше голям. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149.
НАТИСКАМ, -аш, несв. 1. Прех. и (рядко) непрех. Действувам, въздействувам с тежест или сила върху нещо; налягам1, наблягам. Чичо Митуш чу някакъв щумь някой като че натискаше вратата. И. Йовков, АМГ, 42. Лекарят проверяваше пулса. Едрото му тяло тежко натискаше тъпичкия виенски стол. Ем. Станев, ИК I и II, 45. Соколът се впи с нокти върху извития му гръб и пляскаше често с криле,.. И не се разбираше помага ли му да се вдигне нагоре, или го натиска към земята. А. Дончев, ВР, 180. Не мраморна плоча — скала, планина / отгоре натиска жестоко. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 113. Натискам педала. Натискам спусъка. • Обр. Колкото по-нататък четеше джуджето, толкова по-приятна умора натискаше очите на стария цар и го унасяше в сън. Св. Минков, ПК, 16. // Прех. Правя тялото ми или част от него да действува с тежестта си или със сила върху нещо; притискам. Тотка чуваше разговорите и задушена от плач, натискаше лице до баба си. Елин Пелин, Съч. II, 169. Никола Ке-ранов притисна с ръка устата си: да не извика и развали конспирацията. Той със срам натискаше тяло върху седлото. Д. Вълев, Ж, 45.
2. Прен. Прех. и (рядко) непрех. В сражение, бой, борба, състезание — нападам, атакувам. Щастие беше за България, че арабите ги [византийците] натискаха на изток. А. Гуляшки, ЗВ, 117. Римляните захванаха малко по малко да натискат със своите железни легиони свободните трако-илир-ски племена и да ги подсебяват и тях. М. Дринов, ППБН, 3. Командирът нещо се мръщи. Левият фланг изостава. Той още не е обхванал височината отляво, а по фронта вече натискат. НА, 1959, бр. 3406, 2.
3. Прен. Прех. Гнетя, потискам, тормозя някого. Първомайсторите се дебнеха помежду си, изпреварваха се, пакостяха си, а вейки от тях натискаше калфите и чираците си. Д. Талев, ЖС, 215-216. Колкото повече игличевчани обеднявали, колкото повече властта ги натискали, толкова повече ма-хлите се сближавали. Кр. Григоров, И, 8. При толкоз потребности, които ни на
