Page:RBE Tom10.djvu/567
на щяха да натегнат везните? С. Радев, ССБ II, 373. Гледа и към двамата големци да бъде еднакво внимателен и почтителен. Грижливо пази да не натегнат капоните нито на едната, нито на другата страна. Т. Влайков, Съч. III, 300. Стоим пред напън безподобен. /.. / Де капъната ще натегне? Ив. Вазов, Съч. V, 160.
— Друга (остар. и диал.) форма: н а т я г в а м.
HATÈrBAHE ср. Отгл. същ. от натег-вам и от натегва ми; натежаване, натежня-ване.
— Друга (остар. и диал.) форма: натягнане.
HATÈrJM1. Вж. натеглям1.
НАТЕГЛЯ2. Вж. натеглям2.
НАТЕГЛЯ3. Вж. натеглям3.
HATÈI\JHI СЕ. Вж. натеглям се.
НАТЕГЛЯМ1, -яш, несв.\ ютетля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Тегля, изтеглям, с теглене изваждам от нещо известно или голямо количество. Напои добитъка,.., напълни му яслите с чиста плява и натег-ли вода на жена си за прането. К. Петканов, ДЧ, 458-459.
2. С теглене, смучене поглъщам, изпивам известно или голямо количество от нещо. С попукани от жажда устни, наврял си главата в котелчето и опънал, колкото му е силата. От бързини и от лакомство, той на-теглил до стотини драма от приготвения яд, преди да се усети. 3. Стоянов, ЗБВ I, 35.
3. С теглене, влачене докарвам или разполагам, поставям нещо или много неща някъде. Керванът вървеше и в един дол спря; мъ-жието разпрегнаха воловете, като натег-лиха колята си на търкало. Ил. Блъсков, ИС, 34.
4. Тегля, опъвам много, доста; изтеглям. Тая лъжа на „Мир“ ний отхвърлихме, но понеже предъвквающийт му редактор я авансира повторно, ний няма да се откажем да натеглим ушите му. Бълг., 1902, бр. 456, 3.
5. Изписвам, изтеглям (вежди). Сакайки да си натегли веги, очите да си изваде. Пос-лов., П. Р. Славейков, БП II, 102. натеглям се, натегля се страд.
НАТЕГЛЯМ2, -яш, несв.\ HaTèrAH, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опъвам, обтягам; натягам1. Всеки взе по един калъп и започна да натегля върху него саи за гумени ботуши. ВН, 1959, бр. 2598, 1. натеглям се, натегля се страд.
HATÈraflM3, -яш, несв.\ HaTèmfl, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Тегля, претеглям определено или голямо количество от нещо. Натеглил сто оки вълна. Н. Геров, РБЯ III, 238. натеглям се, натегля се страд.
НАТЕГЛЯМ СЕ, -яш се, несв.\ HaTènm се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Тегля, измъчвам се много, в голяма степен; намъчвам се, настрадвам се. — Ни става, ни умира. Натегли се сестра ми с него. П. Тодоров, Събр. пр II, 116. Ние продължихме с поправката на електричеството.. Натег-лила съм се с тия бушони, котлони., и контакти. Н. Каралиева, Н, 34. Тя се е много натеглила и натърпяла досега. Т. Влайков, Съч. 11,21.
НАТЁГЛЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от натеглям1 и от натеглям се.
НАТЁГЛЯНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от натеглям2 и от натеглям се; опъване, обтягане, натягане1.
НАТЁГЛЯНЕ3, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от натеглям3 и от натеглям се
НАТЁГЛЯНЕ4, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от натеглям се; намъчване.
НАТЕГНА1. Вж. натягам1.
НАТЕГНА2 Вж. натегва м, натягам2, натягвам.
НАТЁГНА СЕ. Вж. натягам се.
НАТЁГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натегна1 като прил. 1. Който е силно опънат; обтегнат, изпънат. Стамат-ковият глас се скъса отведнъж като на-тегната нишка. Ст. Загорчинов, ДП, 502. • Обр. Джем разговаряше — тук му помагаше Френка, съсредоточен и натегнат като тетива. В. Мутафчиева, СД, 167.
2. Прен. За взаимоотношения, обстановка, атмосфера, настроение и под. — който се характеризира с напрежение, враждебност, недоверие, смущение и под., с нещо неприятно, потискащо; обтегнат, тягостен. Отношенията й [на Русия] с Англия бяха извънредно натегнати. С. Радев, ССБ II, 173. Тревога и страх за утрешния ден разпериха криле и надлъж, и нашир. В тая смрачена и натегната като пред буря атмосфера все по-застрашително и като подземен тътен започна да се носи вражеска агитация. А. Гуляшки, СВ, 211. След изразите на офици-алната учтивост разговорът започна малко безсъдържателен и принуден. А когато графът заяви, че идва от името на австрийския император, настъпи натегнато мълчание. В. Геновска, СГ, 417. Обедът мина при доста натегнато настроение. Ст. Чилингиров, РК, 38. Ванков се загледа в него слисан, после лицето му отеднаж побледня и се чу как преглътна в настъпилата натегната тишина. Д. Талев, И, 519.
3. Прен. Който е лишен от естественост, непринуденост, простота. — Само Арбузова фалят... а той е бездарност цяла... фалшив, натегнат! Ив. Вазов, XIX, 59-60.
НАТЁГНАТО. Нареч. от натегнат (във 2 и 3 знач.). — Интересно кого от двама ви е харесала! — Не мене — засмя се Филип, но смехът му звучеше малко натегнато. Ем. Манов, БГ, 87. Нана Личковица приказваше нисичко, но натегнато и ядосано, познаваше се. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 505.
НАТЁГНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Ка-
