Page:RBE Tom10.djvu/549

3. Изпитвам страх, ужас, тревога или др. под. силни неприятни чувства от нещо или за нещо. Мисълта, че може да се пролее детска кръв, ме караше да настръхвам и аз за десети път измислях и отхвърлях нови варианти за криене, за сражение. М. Гръб-чева, ВИН, 237. Влезнало старчето вкъщи, а детето останало на портата, стои и се чуди, па поглежда наоколо и настръхва от ужас. К. Величков, ПССъч. VIII, 256. Но банските общчнари помирисват восъка на опърпания кукушанец и настръхват ужасени. Те го повикват в едно тържествено заседание и му казват, че съвсем не харесват човека, който мисли да накладе света на огън. П. К. Яворов, Съч. И, 193 .В Аджар отдавна не бяха идвали толкова много ас-кери. Селото настръхна. Вестта, че са дошли да вземат деца за еничарския корпус в Истанбул, разтревожи хората. М. Марчев-ски, П, 8.

4. Придобивам враждебно, неприязнено отношение към някого или нещо и съм готов за енергични действия срещу него; наострям се, наежвам се. Властта настръхва и взема изключителни мерки за неговото [на Левски] залавяне. Ив. Унджиев, ВЛ, 129. Гърците са настръхнали и могат да ни изколят всеки момент. Д. Димов, Т, 470. — Целият народ е настръхнал и в най-скоро време ще подири сметка от потосмукачите и убийците. К. Петканов, МЗК, 234. Хората са тъй настръхнали срещу чуждоземците, че американците ходят в града само в цивил-но облекло. Г. Готев, ПШ, 101. Двете къщи настръхнаха една срещу друга. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 313.

О Настръхват ми / настръхнат ми косите (космите); настръхва ми / настръхне ми косата. Разг. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх, възмущение и под. После ние се отбихме в близкия ресторант и там Кутин-чев ми разказа такива неща за директора, че косите ми настръхнаха. П. Незнакомов, БЧ, 66. Толкова много беше слушала [Митка] за тия неща, които са ставали с работниците и селяните след Септемврийското въстание, след атентата, след всяка стачка — че косите й настръхваха. П. Спасов, ХлХ, 267. Настръхнал съм като оса Разг. Настроен съм враждебно, неприязнено. Настръхнал съм като праскова. Разг. Измръзнал съм.

НАСТРЪХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настръхвам. Треперкото на брега се сили да преодолее настръхването си и да скочи в езерото. И не може. Едно подвиква-не го блъсва във водата. Бл. Димитрова, Лав., 237. Огнянов с настръхване видя тия знакове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 206.

НАСТРЪХВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Настръхване. Не без настръхвание пресмятахме и грозните последствия, към които сочеше настоящий режим. П. Р. Славейков, ПХС, 4. С настръхвание гледах във всякоя хижа кости и глави человечески да са търкалят. П. Кисимов, ОА I (превод), 77.

НАСТРЪХНА. Вж. настръхвам и настръхнувам.

НАСТРЪХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); настръхна, -еш, мин. св. -ах, св., не-прех. Настръхвам. Страх и трепет; космите на человека настръхнуват и кръвта в жилите замръзнува. Ст. Ботьов, К (превод),

105. Настръхнува человек като смиели кое щеше да е щастието на стареца, ако чет-верт часа после това бе ся случило. ЦВ, 1857, бр. 323, 121. Той остана сам в тъмнината,.., без да смее да ся помръдне,.. После потискаше сърцето си и с двете си ръце, като да го насили да мълчи,., и настръхну-ваше от ужас. П. Р. Славейков, OЛ (превод), 57.

НАСТРЪХНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настръхнувам; настръхване. Студенината или на-стръхнуването, с което започнува преско-кливата треска, не е сявгаш еднакво. Ив. Богоров, СЛ, 31.

НАСТУДУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Студувам много, натърпя се на студ. — А вие, какво, настудувахте ли се в станцията? А. Гуляшки, МТС, 283. Бухлато цъфнал трън в полето, разрошен от тихия ветрец, се радваше на топлината като голтак сиромах, намъчил се, настудувал се през зимата. Т. Харманджиев, КВ, 490.

НАСТУДЯ СЕ. Вж. настудявам се.

НАСТУДЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-студя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Намръзвам, изстивам. Тя донесе един разръфан пуловер и побутна Ев-логи по рамото. — Облечи го, сине, ако е скъсан. Да се сгрееш, че си се настудил. Я виж, дори ризата ти е мокра! А. Гуляшки, Л, 109.

НАСТУДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настудявам се. И самата майка, която не умее да опази детето си от настудяване и гшоч., разваля му здра-вието. У, 1870, бр. 1,7.

НАСТУПАЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Настъпващ. Пред наступаю-щата война между Турция и Русия на 1828 [година], казанджилъкът дошел в застой. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 20. Желая да празнувате наступающите празници весело. АНГ1, 333.

— От рус. наступающий.

— Друга форма: иастъпйющ.

НАСТЪПАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с настъпление, който осъществява настъпление. Червената армия,.., разви нови мощни настъпателни действия, а немските войски продължиха да отстъпват. Д. Ангелов, ЖС, 464. — Откъде ще се научим как да водим настъ-