те. Г. Мишев, ЕП, 36. Неговата ютия е готова. Подават му разписка — три лева за разглобяване, три лева за ремонт и два лева за настройка на ютията. Хр. Пелитев, ХО, 137-138.
2. Прен. Настроеност, настроение, нагласа.
— Нямам време, разбираш ли, а може би и настройка за такива истории. Толкова нещо трябва да се свърши и толкова малко е времето. Д. Фучеджиев, Р, 220. — Вас?! Вас?! — вече сериозно-гневно подвикна директорът и в това „Какво?! Какво?!“ се чувствуваше, че театралът бързо е сменил ироничната си и търпелива настройка с оригиналния си, едва сдържан човешки гняв... Т. Генов, ДОД, 88.
—: Рус. настройка.
НАСТР0ЙЧИК, мн. -ци, м. Настройван. Вървя покрай конвейра .. Край един от струговете .. работи настройчикът. Тр, 1964, бр. 45, 3. Ритмичността при поточ-ното производство е най-важният елемент, защото, ако тя се наруши, работата на конвейра спира автоматично. Тогавй дежурните настройчици отстраняват причината на спирането и движението на конвейра се възстановява, Маш. IX кл, 188.
— От рус. настройщик.
НАСТРОЯ. Вж. настройвам и настройвам2.
НАСТРОЯ. Вж. настройвам1.
НАСТРОЙВАМ1, -аш, несв.; настроя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Разг. Строя, построявам много (къщи, сгради и под.). До ковачницата му се привлекли други колиба-ри от Шипченския балкан, настроили ханове и отворили дюкяни. Израсло селище без нивя, без добитък. В. Мутафчиева, ИКМ, 37. настройвам си, настроя си възвр. На 17 километра сме само от Белоградчик, а младите си настроиха там къщи, вместо да пътуват. Отеч., 1978, кн. 3, 30. настроя-вам се, настроя се страд.
НАСТРОЙВАМ2, -аш, несв. (остар.); настроя, -оиш, мин. св. -оих, св., прех. Настройвам. Змай настроява гуслата си на други лад. П. П. Славейков, Мис., 1899, кн. 1, 56. Такова е действието на гората, на планината; тя настроява душата съзерцателно. Ив. Вазов, Съч. XV, 41 . Хубавото време,.., сключеното примирие, което туряше край на страшната война и премахваше всяка опасност,ь всичко това го настройваше най-весело. И. Йовков, ПК, 104. — Ти искаш да знаеш, Бедрос, какво става с процеса по убийството наСтамболова, а пък аз,.., намирам, че не е твърде тактично да настрояваш общественото мнение. Ал. Константинов, Съч. I, 197. настроявам се, настроя се страд.
НАСТРОЙВАМ СЕ несв. (остар.); настроя се св., непрех. Настройвам се. Тогава купил подвижната панорама (..) — тя можеше и с лява ръка да се настроява. Ив. Вазов, Съч. IX, 128. Когато человек се намира под удара на страданието, нравствено или физическо, душата му се настроява религиозно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164.
НАСТРОЙВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от настроявам1 и от настроявам се.
НАСТРОЙВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от настроявам2 и от настроявам се; настройване.
НАСТРЪХ, мн. няма, м. Остар. Поет. Настръхване, ужасяване. Извърши се най-страшният епизод на тая война, епизод кървав и пълнящ с ндстръх душата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 1. И в неподвижна черна глъбина / избиват огнени езици: миг широко запламтява / и пропаст под нозете озарява, / продънена внезапно, нйстръх като сетня светлина. К. Христов, С 1939, 114.
НАСТРЪХВАМ, -аш, несв.; настръхна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За коса, косми, козина, перушина и под. — изправям се нагоре, щръквам в резултат на свиване на кожата при усещане на студ, страх, гняв и др. силни преживявания. Краката му трепереха неестествено, косата му настръхваше и студени тръпки пъплеха по кожата му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. Едно огромно овчарско куче .. глухо заръмжа. Аз направих крачка напред, то се надигна и козината му настръхна. М. Гръбчева, ВИН, 493. Косът седеше с настръхнала перушина. Н. Хайтов, ДР, 129. // За кожа на тялото — свивам се при усещане на студ, страх, гняв и под., при което космите се изправят нагоре, щръкват. И дълго стоя под хладния душ в банята. Кожата му настръхна, но студът върна свежата гъвкавост на мускулите му. А. Наковски, БС, 122. • Обр. Скоро малкият керван излезе на една поляна — закътана и тиха, обградена от трите страни с високи, настръхнали скали. Ив. Гайдаров, ДЧ,
9. Той гледаше към прозорчето, отдето денем се виждаше настръхналия гребен на гората. 3. Сребров, Избр. разк., 57.
2. За човек, животно — кожата ми се свива при усещане на студ, страх и под. силни дразнители, в резултат на което обикн. космите по нея се изправят нагоре, щръкват; наежвам се. „Дали Киряков ще ме оправи?“ — .. „Ами друго... Ако реши да премахне и мене?“ — пресече въодушевлението му тази нова мисъл и той почувствува как потта от гърдите му започва да студенее, как цялото му тяло настръхва. П. Славински, ПЗ, 231. Конят притихна за момент, но изведнъж наостри уши и отново настръхна. Отдалече се чуваше воя на нов снаряд. П. Вежинов, ВР, 59. Оглушителен гръм разтресе гората и през синия барутен дим на поляната дотичаха двама овчари .. На крачка от тях стоеше приклекнало кучето. То беше все още настръхнало от възбуда. Г. Райчев, В, 9.
