Page:RBE Tom10.djvu/534
ев, СП (превод), 302. Из перво мисълта ми не ще е да спечеля пари,.., ами да у правя и да наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите деца. П. Берон, БРП, 3-4. наставям се, наставя се страд. В хиляда църкви ще се споменат вашите имена, докато свят стои, и от това поучение колко човеци ще се наставят в правия път! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 362.
НАСТАВЯНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наставям1 и от наставям се; снаж-дане.
НАСТАВЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от наставям2 и от наставям се; наставляване, наставление, наставля-не, настаняване2. Той [Поликлет] слушал наставянията на сичките ония, които вла-зяли в неговата каменоделница. Ив. Бого-ров, КП, 1875, кн. 6, 32.
НАСТАМЕНЯ. Вж. настаменявам.
НАСТАМЕНЯВАМ, -аш, несв.; настаменя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Настанявам, натъкмявам, нагодявам. Во старо време имало еден камен колко еден ковчег .. Той камен бил горе на тумбата со първо и полека-лека слегуал .. надолу и се нашол близо до воденицата, настаменет до па-тот. Нар. прик., СбНУ XXIX, 207. настаменявам се, настаменя се страд.
НАСТАМЕНЯВАМ СЕ несв.; настаменя се св., непрех. Диал. Настанявам се, натъкмявам се, нагодявам се. Пристигне кумът с дружината си и се настамени по тарпези-те,.., най-старата от дошлите сватки изважда един по един даровете, та ги раздйва всекиму приготвенийт за него. СбНУКШ, 75.
НАСТАМЕНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от настаменявам и от настаменявам се; настаняване, натъкмяване, нагодяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТАН м. Нар.-поет. Обикн. в съчет.: Настан стана (настана). Стана, настъпя. Що йе настан настанало / во града Троема? Нар. пес., СбБрМ, 28. —Детенце, малко детенце, / кога ми раснеш, пораснеш, / да станеш настан ергенче, /../ с тия венчила венчавай. Нар. пес., СбНУ XLIII, 505.
НАСТАНА1. Вж. наставам1 и на стаям1.
НАСТАНА2. Вж. наставам2 и наста-ям2.
НАСТАНА3. Вж. наставам3 и наета-ям3.
НАСТАНЕНИЕ ср. Остар. Книж. Настаняване. Той [племенникът] е малко скромен, а повече застенчив изпърво,.., затова уведомявам предварително да му не стане пречка в настанението неговата застенчи-вост. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 61. Господин министре,., отправям настоящия си рапорт,., като окръжен училищен инспектор, който тряба да имам грижата за настанението на тия учители, които са излезли от курсовете. Ил. Блъсков, МС, 1883, кн. 4, 27^
НАСТАНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Лице, което настанява, обикн. група, военна част и под. Той забеляза, че насреща им идва един негов подофицер, когото беше отредил за настанител, и намали хода на коня. Ем. Станев, ИК III и IV, 499.
НАСТАНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до настаняване. Дори и да му наредяха [на специалиста]: „Дай на колежката на това момиче най-хубавия апартамент в града!“, той щеше да направи всичко възможно, за да не им издадат настанителна заповед. В. Пламенов, ГШ,
33.
НАСТАНЯ1. Вж. настанявам1.
НАСТАНЯ2. Вж. настанявам2.
НАСТАНЯВАМ1, -аш, несв.; настаня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Уреждам, устройвам някого да пребивава временно или постоянно някъде, обикн. в стая, жилище и под. От няколко седмици в горния етаж на къщата бяха настанени две семейства. Ем. Манов, ДСР, 153. Същия ден ни настаниха на квартири у разни другарки и ние започнахме да си търсим работа. М. Гръбчева, ВИН, 59. Другите пътници настаняваха по други бараки. Ив. Вазов, Съч. XX, 90. — Господин кмете, капитанът те вика. Да кажете дека да настаним ротата! В. Андреев, ПР, 126. — Виж там и измисли някаква стая! — започна преговори с хотелиера Планински. — Няма другарю! Всичко е заето! — .. — А бе, стига да искаш да ни настаниш — можеш! Тарас, СбСт, 209. //Приготвям, завеждам домашно животно да нощува или да почива някъде. Изведнъж притъмня. Хората настаниха набързо добитъка, зарезиха оборите и се прибраха за вечеря. Г. Райчев, В, 17. — Иди сега да посрещнеш мъжа си и му помогни, додето разпрегне воловете и ги настани в обора. СбХ, 104. Снощи [добър юнак] дойде сърдит, гневен / и коня му морен, потен; / нито сяда да вечера, / нито коня назобява, / назобява, настанява. Нар. пес., СбНУ VI, 80.
2. Определям, посочвам на някого място да седне или да легне и му помагам да го заеме; слагам. Майка й я опипва и току говори: „Ох, мама, да не си премръзнала!“ — и я настанява до печката. И. Петров, НЛ, 127. Той подаде на ратая пушката,., и се зае да настанява Христина във високия неудобен кабриолет. Ем. Станев, ИК I и II, 452. Като най-стар приятел на семейството, настаняваха го да седне на централно място и пръв му даваха думата. А. Гуляшки, ДМС,
73. Преди да го настани в креватчето, майка му се опитва да му измие крачетата. Др. Асенов, СВ, 14. Ведена се върна от нивата,
