ха я и ученичките й, на които тя беше наставница в училището и ставаше връстница извън училището. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 63. Аз имам намерение да препоръча и тебе едно училище, в което щеш да бъдеш ти наставница, и в което щеш учиш десят или дванадесят девойки да плетат, да шият. БК (превод), 31. Класна наставница.
НАСТАВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа наставление; напът-ствен, поучителен, назидателен. Освен наставнически писма старият праща на Петко приготвените за печат свои статии. М. Кремен, РЯ, 93. — Стига си се шляял и за-плесвал по улиците. Но момчето малко чуваше наставническите думи на работливите и жадни за зрелище еснафи. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 30. // Който е присъщ, характерен за наставление; напътствен, поучителен, назидателен. Дядо Либен не търпи никакви възражения, сърди се, когато хаджи Генчо му противоречи, говори с наставнически тон. Лит. X кл, 133.
НАСТАВНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. наставнически; напътствено, поучително, назидателно. — В къщата трябва да има жена — продължи наставнически старецът. Г. Караславов, Избр. съч. X, 103. — Чичо Пеев, не припадай, ще намерим пласмент на твоя пулп. — Усмихнат наставнически само с устни, зауспокоява Парашкев собственика на пулповата фабрика. Д. Вълев, 3, 100. — То е друго! — намръщи се Драгия. — Няма друго! — повдигна наставнически пръст доктор Нанков. А. Гуляш-ки, ДМС, 46.
НАСТАВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Дейност на наставник. Под неговата [на поета Атанас Смирнов] закрила и с неговото наставничество израснаха безспорни поети като Марко Ганчев и Димитър Стефанов, и те заслужено му посветиха първите си книги. Пл, 1969, кн. 23, 63. // Форма на квалификация, обикн. в промишлени предприятия, при която опитни работници помагат на новопостъпилите да овладеят определена професия. — Това момиче го доведете. Аз имам специална комисия по приемането, добре съм с наставничеството. Отеч., 1978, кн. 19, 19.
НАСТАВНИЧКА ж. Наставница.
НАСТАВНИШКИ нареч. Разг. Наставнически. И Калин прибавя с други, по-сериозен и наставнишки тон: — Все друго е, господин подпоручик, когато жена влезе в една къща. И. Йовков, Разк. II, 43-44. Когато да се отдели от тях [момчетата], той се обърна към Пенко някак си наставнишки: — Ти не се сърди на нашите момчета. Они не са лоши. П. Здравков, НД, 131.
НАСТАВНО нареч. Остар. Наставнически. — Хайде прибери се, стана късно! — викна малко наставно старецът. Елин Пелин, Съч. I, 81. После той дълго и наставно говори за тези „дни на проверка“, които поставят пред всекиго големи отговорности. Н. Антонов, ВОМ, 182.
НАСТАВЯ1 Вж. наставям1.
НАСТАВЯ2. Вж. наставям2.
НАСТАВЯМ1, -яш, несв.; наставя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Слагам едно до друго и съединявам парчета, части от нещо, за да го удължа, уголемя; снаждам, до-наждам, понаждам, принаждам, наддавам. Сред едно село съгледал как дърпат греда ..
— Какво правите, юнаци? — Правим по-дълга гредата. — Така не става, братчета .. Мъжът наставил гредата и тя станала по-дълга. Ран Босилек, ВП, 40. Дядо взе да разпаря разхвърления си кожух, да реже и да наставя парчета. Кр. Григоров, ОНУ, 6. Един тук ладия една поправя, / там кораб, кой е буря претърпял, / ребрата си подновени представя; / секат, претриват, тежък чук кънти, / един въжя, а друг платна наставя. К. Величков, Ад (превод), 175.
2. Диал. Прибавям още нещо към това, което е казано, обикн. от някой друг, с цел да уточня, да поясня; прибавям, допълвам, додавам. — Това е приказка, разбираш ли? — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Елин Пелин, Съч. I, 9.
— Дали полицията няма да се опита да ни нападне? .. — Не. Сега вече е късно. — И като помълча, настави: — Тук няма полицейски сили, които биха разпръснали този народ. Г. Караславов, ОХ III, 129. — Търкулна се още една годинка — наруши мълчанието дядо Петър, който настави гласно своите мисли. — Не беше лоша за нас тя, ама новата да бъде още по-добра. П. Велков, СДН, 327. Даскал Петко скоро ще събере децата в новото училище. — И възрастните ще събира тук — настави калугерът. Д: Марчевски, ДВ, 14.
ЪшДиал. Поставям, избирам (Н. Геров, РБЯ). След три дни в гора излезли, / на поляна ся събрали, / войвода да си наставят. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 222. наставям се, наставя се страд. Бяха изминали толкова много път с тия свои гребла, че ако се настави, сигурно е по-дълъг, отколкото разстоянието от България до Мексико. Л. Стефанова, ВМД, 133-134.
НАСТАВЯМ2, -яш, несв.; наставя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Наставлявам, поучавам, напътствувам, съветвам; настанявам2. —Дядо попе, казвам,.. Ами че ти трябва да ни наставяш. Й. Йовков, Разк. III, 32. Реката придойде, отнесе Доро-сий и го изхвърли край манастирската воденица. Пак наставих Арма какво да говори и ето че към пладне пристигна боляринът със сина си, довел стражници. Ем. Станев, А, 152-153. И наистина, от животописа му ся види какъв за чудо дух съживявал учениците, които той водил и наставял. Й. Гру-
