Page:RBE Tom10.djvu/515

„История славенобългарская о народах и о царех и святих болгарских и о веех дяния българских“. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 5. // Разш. Отделна дума или израз, определен за наименование на културна проява — представление, предаване по радио или телевизия, концерт, изложба и под. Състезанията се провеждат под наслов „Спортът за един мирен свят“.

НАСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Прил. от наслов; заглавен. Наслоена страница.

— От Речник на сънремснния български книжовен език, 1957.

НАСЛОВИЕ ср. Остар. Книж. Наслов. Искаш ли да ти прочета „О, Българ рода“ (Насловие на една глупейша брошурка в стихове, издадена в Букурещ)? Ив. Вазов, Съч. VI, 55.

НАСЛОЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наслоявам като прил. Който е натрупан на едно място във вид на пласт, слой. Очистиха бурените, съчките и загнилите пластове листа. Под наслоената тиня,.., се процеди бистра вода и се събра на малко гъолче с пясъчно дъно. Елин Пелин, ПР, 11. Забулена е главата, през устата и носа има вързана мръсна, полумокра кърпа, виждат се само очи, а вежди и мигли са посивели от наслоен прах.. Това са лопатарите. П. Спасов, ХлХ, 215. Несъзнателно почистваше наслоената грес около някоя гайка. Д. Кисьов, Щ, 447. Наслоена мазнина. Наслоени нечистотии.

НАСЛОЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Натрупано на едно място вещество във вид на пласт, слой. При миенето от кожата и косата се отделят нечистотии и наслоения от мазнина. Г. Георгиев и др., ФПБ, 175.

2. Прен. Само мн. Особеност или качество, които се появяват някъде или някой или нещо придобива допълнително с течение на времето, под някакво влияние. Освободена от романтичните наслоения на миналото, пиесата [„Ромео и Жулиета“],.., трябва да прозвучи напълно реалистично — с искрен патос. Н. Лилиев, Съч. III, 328. Може би и интерпретацията, която дава Кисимов на саможивеца Емануело, да не е единствената; може би друг актьор на негово място., би смекчил „философските“ наслоения в душата на героя. БНТ, 1941, бр. 223, 2. На конгреса в Ерфурт през 1891 г. програмата на партията беше очистена от ласалиан-ски наслоения. Ист. IX и X кл, 19.

3. Обикн. мн. Геол. Почвено натрупване от утаечен произход, което образува разнороден пласт в някакъв материал; наслаги, седименти. В отдела на мините няма да се спираме. Ако беше с нас г. Златарски, може би щеше да ни заинтересува с някои алувиа-лни пластове, с някои дилувиални наслоения, но ние не сме геолози. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Океанолозите се опитаха да извлекат малко от почвата с помощта на., специална почвена тръба, но не успяха очевидно поради това, че по склоновете на планината няма рохкави наслоения. ВН, 1960, бр. 2742,4.

НАСЛОЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от наслоен. Характерното за утаените скали е тяхната наслоеност — напластяване. Гр. Николаев и др., ОГ, 48.

НАСЛОЖА. Вж. наслагвам и наел ожвам.

НАСЛОЖВАМ, -аш, несв. (диал.); насложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наслагвам. насложвам се, насложа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСЛОЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насложвам и от насложвам се; наслагване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСЛОЙВАМ, -аш, несв. (рядко); наслоя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Наслоявам. наслойвам се, наслоя се страд. НАСЛОЙВАМ СЕ несв. (рядко); наслоя се св., непрех. Наслоявам се. И четиримата пушеха и мълчеха, около тях се носеше лютивият цигарен дим и се наслойваше на тънки нишки в неподвижния въздух. П. Ве-жинов, ДБ, 228. Той [Юрталана] бледнееше от страх и в душата му се наслойваше старата омраза към всички учени. „Те развалиха света!“ — ругаеше ги Юрталана. Г. Ка-раславов, С, 61.

НАСЛОЙВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наслойвам и от наслойвам се; наслояване.

НАСЛОЙКА ж. Наслоение, наслояване. На юг, край реките Нигер и Бенуе, старите скали са покрити с по-млади морски наслаги; в тези хоризонтални наслойки,.., реките са си издълбали дълбоки долини. Л. Мелнишки, Н, 6. Днешните софиянци тъпчат много стара земя, с наслойки на няколко отминали цивилизации. П. Мирчев, К, 7. Скъпоценните камъни не бяха дълбоко и лесно ги къртехме, промивахме ги от полепналата пръст. Те мъчно се разпознаваха от околната наслойка. Гр. Угаров, ПСЗ, 334.

НАСЛОН м. Остар. и диал. Заслон. Ко-то седела така, она зела една сребрана ябълка да си играе. Царицата ге видела и рекла на цара: „Бре, Константине, а да ге прибереме под наслона да седи, че да видиш с ква ябълка играе!“ Нар. прик., СбНУ Х1Л, 456.

НАСЛОНЯ. Вж. насланям и насло-нявам.

НАСЛОНЯВАМ, -аш, несв.; наслоня,

-йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал.

1. Наклонявам, накланям, навеждам, свеждам; насланям. Станкиното лице побледня, тя ся полекичка облегна на стената и си