Page:RBE Tom10.djvu/485

От Читалие
Версия от 16:38, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Ил. Блъсков, ПБ III, 85. насаждам се, насадя се страд. Кочо бре, на тая рунтава глава може ли да се насади квачка? Ду-у-у-у! Цяло чупило може да се измъти на нея. Т. Харманджиев, Р, 64.

НАСАЖДАМ СЕ несв.\ насадя се св., не-прех. Разг. 1. Настанявам се, разполагам се или седя удобно върху нещо, някъде. Минах завоя и ето вира насреща. Долу, на от-татъшния му бряг един колега. Средна възраст. Нито млад, нито стар. Насадил се на трикракото си столче. Д. Калфов, ИТШ, 89. Той четеше на глас малко потиснат под езика и процеждан през зъби, но девойките седнали на припек или насадили се в количките, слушаха с внимание. Ст. Даскалов, СД, 431.

2. Прен. Попадам на неподходящо, неудобно или неприятно място. — Дали онез темерути, Пинтезовите, не я ядат за нещо! губеше се в догадки старецът и клатеше горчиво глава: Насади се тя, дето не трябваше, ама нейсе! И. Петров, HЛ, 119. Преди няколко дена,.., като прескачаха пенестия, немирен пролетен поток в дола, Кремена стъпи криво на объл камък, подхлъзна се и се насади във водата. Б. Обретенов, С, 117. Вече стана явно: задаваха се много конници. „Кърджалиите!“ прободе го. Какво друго би било кърджалиите! „Мамо мила, къде се насадих!“ помисли отчаяно.

В. Мутафчиева, ЛCB I, 511.

О Насаждам / насадя на пачи яйца някого. Разг. Поставям някого в крайно неприятно положение, създавам му големи неприятности. — Насади ни наш Трифон на пачи яйца! Знаеш ли каква бригада ми е дал? Половината старци, другата половина деца! А. Гуляшки, СВ, 319. —Двамата бяхте на конференцията, двамата отговаряте. Как тъй отстъпихте първенството? Уста имаш като хамбар, ще ви насадим на пачи яйца. Селото като научи, ще се разбу-нат хората като пчелен кошер. Н. Карал и-ева, СМ, 45. Насаждам се / насадя се на пачи яйца. Разг. Изпадам в крайно неприятно положение. — Какво направиха сестрите ми, като се изжениха за чиновници? Станка и сега живее в една къщурка в Търново,.. Пък за Иванка да не говорим. Тя се насади на пачи яйца, като взе смахнат даскал. Ем. Станев, ИК I и II, 245. — Разбира се, не всичко е благополучно за нашего брата лектора. Измени се посоката на вятъра и се насадиш на пачи яйца. Й. Попов, СЛ, 62.

НАСАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от насаждам1 и от насаждам се. — Господин кмете, моята първа длъжност в Областното събрание ще бъде високо да настоя за насаждане с гори тия пусти и голи ярове. Ив. Вазов, Съч. VI, 204. Дамяно-вият харман се изчисти и приготви за ново насаждане. К. Петканов, ДЧ, 6.

2. Обикн. мн. Остар. Насаждение. Председателят на стопанството съобщи, че ще се разширят площите със зеленчукови култури и трайни насаждания. ВН, 1958, бр. 2256, 1. През миналата година значително се увеличи и продукцията от трайни насаждания: грозде,.., ябълки и други плодове. РД, 1960, бр. 33, 3.

НАСАЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насаждам2 и от насаждам се. — Вече бе дошло онова, което го заплашваше през всичките петдесетина дни.., приятелят му го изгледа със съжаление: Казват, че когато някой се насади веднъж, влечението му към следващото насаждане било почти непреодолимо. А. Наковски, БС, 23. Две седмици след насаждането пиленцата се из-люпиха.

НАСАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Площ с насадени дървета или други културни растения. Този ден Медаров Седеше по навик в кухнята,:., и четеше едно изследване върху насаждения от смърч. Д. Фучеджиев, Р, 166. Южно от града сред борови насаждения се гуши сградата на един санатдриум за деца с белодробна туберкулоза. Й. Радичков и др., ГСП, 119. Сега по планинските зъбери могат да се видят и зеленчукови градини, и килими от тютюневи насаждения, и млади борови гори. Е. Евтимов, ГМ,

92. Тревни насаждения.

НАСАМ нареч. 1. В посока към мястото, където се намира лицето, което говори. Противоп. натам, нататък. А по пътеката прииждаха все нови и нови жени, деца, мъже. Насам се бяха отправили мнозина деб-рищани, а се бе дигнал и целият Рожден. Д. Талев, Й, 579. Скоро и тях ги замрежи фър-туната, която се понесе на бурни, вихрес-ти, снежни облаци насам. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. — Веднъж ли коня на белия цар е прецапал Дунава насам. П. Тодоров, Събр. пр II, 402. Насам идваха дървари със страшни брадви. С рунтави калпаци. Диреха място за нощувка. Ем. Станев, ГЧ, 18. Той се накани да извика, но видя, че Стойковица, съседката им, бързо-бързо ситнеше насам. като в същото време пристягаше ръченика си, както правят жените, когато се готвят да кажат нещо. Й. Йовков, ЖС, 198. // В пов. За призоваване, подканяне на някого да се приближи, да дойде към мястото, където е говорещият. А на третия ден беше неделя изтърсих зеленчука на селския мегдан и се развиках: Насам! Насам! Без пари го давам. А. Каралийчев, ПГ, 70. Там келнерът чевръст се е прочул. У Нанизал на ръката си дузина У чинии до брадичката си чак, У неуморим се носи от еди-на У до другия край младият бързак. У Насам, момче! Момче, насам! Бл. Димитрова, Л, 220-221.

2. Разг. Тук, по тия места. —- Къде, казваш, беше? Сякаш не чул въпроса, Васил на свой ред попита: А ти що по тоя край? Насам имот имаш ли? Ст. Дичев, ЗС I, 253.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл