Ил. Блъсков, ПБ III, 85. насаждам се, насадя се страд. — Кочо бре, на тая рунтава глава може ли да се насади квачка? — Ду-у-у-у! — Цяло чупило може да се измъти на нея. Т. Харманджиев, Р, 64.
НАСАЖДАМ СЕ несв.\ насадя се св., не-прех. Разг. 1. Настанявам се, разполагам се или седя удобно върху нещо, някъде. Минах завоя и — ето вира насреща. Долу, на от-татъшния му бряг — един колега. Средна възраст. Нито млад, нито стар. Насадил се на трикракото си столче. Д. Калфов, ИТШ, 89. Той четеше на глас малко потиснат под езика и процеждан през зъби, но девойките седнали на припек или насадили се в количките, слушаха с внимание. Ст. Даскалов, СД, 431.
2. Прен. Попадам на неподходящо, неудобно или неприятно място. — Дали онез темерути, Пинтезовите, не я ядат за нещо! — губеше се в догадки старецът и клатеше горчиво глава: — Насади се тя, дето не трябваше, ама нейсе! И. Петров, HЛ, 119. Преди няколко дена,.., като прескачаха пенестия, немирен пролетен поток в дола, Кремена стъпи криво на объл камък, подхлъзна се и се насади във водата. Б. Обретенов, С, 117. Вече стана явно: задаваха се много конници. „Кърджалиите!“ — прободе го. Какво друго би било — кърджалиите! „Мамо мила, къде се насадих!“ — помисли отчаяно.
В. Мутафчиева, ЛCB I, 511.
О Насаждам / насадя на пачи яйца някого. Разг. Поставям някого в крайно неприятно положение, създавам му големи неприятности. — Насади ни наш Трифон на пачи яйца! Знаеш ли каква бригада ми е дал? Половината — старци, другата половина — деца! А. Гуляшки, СВ, 319. —Двамата бяхте на конференцията, двамата отговаряте. Как тъй отстъпихте първенството? Уста имаш като хамбар, ще ви насадим на пачи яйца. Селото като научи, ще се разбу-нат хората като пчелен кошер. Н. Карал и-ева, СМ, 45. Насаждам се / насадя се на пачи яйца. Разг. Изпадам в крайно неприятно положение. — Какво направиха сестрите ми, като се изжениха за чиновници? Станка и сега живее в една къщурка в Търново,.. Пък за Иванка да не говорим. Тя се насади на пачи яйца, като взе смахнат даскал. Ем. Станев, ИК I и II, 245. — Разбира се, не всичко е благополучно за нашего брата лектора. Измени се посоката на вятъра и се насадиш на пачи яйца. Й. Попов, СЛ, 62.
НАСАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от насаждам1 и от насаждам се. — Господин кмете, моята първа длъжност в Областното събрание ще бъде високо да настоя за насаждане с гори тия пусти и голи ярове. Ив. Вазов, Съч. VI, 204. Дамяно-вият харман се изчисти и приготви за ново насаждане. К. Петканов, ДЧ, 6.
2. Обикн. мн. Остар. Насаждение. Председателят на стопанството съобщи, че ще се разширят площите със зеленчукови култури и трайни насаждания. ВН, 1958, бр. 2256, 1. През миналата година значително се увеличи и продукцията от трайни насаждания: грозде,.., ябълки и други плодове. РД, 1960, бр. 33, 3.
НАСАЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насаждам2 и от насаждам се. — Вече бе дошло онова, което го заплашваше през всичките петдесетина дни.., приятелят му го изгледа със съжаление: — Казват, че когато някой се насади веднъж, влечението му към следващото насаждане било почти непреодолимо. А. Наковски, БС, 23. Две седмици след насаждането пиленцата се из-люпиха.
НАСАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Площ с насадени дървета или други културни растения. Този ден Медаров Седеше по навик в кухнята,:., и четеше едно изследване върху насаждения от смърч. Д. Фучеджиев, Р, 166. Южно от града сред борови насаждения се гуши сградата на един санатдриум за деца с белодробна туберкулоза. Й. Радичков и др., ГСП, 119. Сега по планинските зъбери могат да се видят и зеленчукови градини, и килими от тютюневи насаждения, и млади борови гори. Е. Евтимов, ГМ,
92. Тревни насаждения.
НАСАМ нареч. 1. В посока към мястото, където се намира лицето, което говори. Противоп. натам, нататък. А по пътеката прииждаха все нови и нови жени, деца, мъже. Насам се бяха отправили мнозина деб-рищани, а се бе дигнал и целият Рожден. Д. Талев, Й, 579. Скоро и тях ги замрежи фър-туната, която се понесе на бурни, вихрес-ти, снежни облаци насам. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. — Веднъж ли коня на белия цар е прецапал Дунава насам. П. Тодоров, Събр. пр II, 402. Насам идваха дървари със страшни брадви. С рунтави калпаци. Диреха място за нощувка. Ем. Станев, ГЧ, 18. Той се накани да извика, но видя, че Стойковица, съседката им, бързо-бързо ситнеше насам. като в същото време пристягаше ръченика си, както правят жените, когато се готвят да кажат нещо. Й. Йовков, ЖС, 198. // В пов. За призоваване, подканяне на някого да се приближи, да дойде към мястото, където е говорещият. А на третия ден — беше неделя — изтърсих зеленчука на селския мегдан и се развиках: — Насам! Насам! Без пари го давам. А. Каралийчев, ПГ, 70. Там келнерът чевръст се е прочул. У Нанизал на ръката си дузина У чинии до брадичката си чак, У неуморим се носи от еди-на У до другия край младият бързак. У — Насам, момче! — Момче, насам! Бл. Димитрова, Л, 220-221.
2. Разг. Тук, по тия места. —- Къде, казваш, беше? Сякаш не чул въпроса, Васил на свой ред попита: — А ти що по тоя край? Насам имот имаш ли? Ст. Дичев, ЗС I, 253.
