жеше да приеме и още повече се задавяше. Д. Талев, С II, 85. Той [учителят] беше се врекъл на старите, че ще се грижи докрай за Дико, който за всичко имаше нужда от една близка ръка, да го води и напътва. Г. Райчев, Избр. съч. I, 96. Той умееше да на-пъти всекиго, да му каже по една хубава приказка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 372. Мама ми нарежда да се поизмия хубаво, по-изчиства ми дрехите, стъкмява ме добре и като ме напътва как да се държа там, изпраща ме до вънка. Т. Влайков, Пр I, 32. напътвам се, напътя се страд. У него също имаше не малко трески за дялане, но поне добрите му намерения бяха безспорни, трябваше само да се насърчат, да се напъ-тят към добра цел. Л. Стоянов, П, 405-406. НАПЪТВАМ СЕ несв.\ напътя се св., не-прех. Разг. Насочвам се, тръгвам в определена посока, към дадено място; упътвам се, запътвам се. Колата улови наляво, мина по зелената равнина и се напъти към източ-ната посока. Ив. Вазов, Съч. X, 51. През стъклото никаква материална частица не може да мине — никаква миризма не може да излети, следователно не от обонятелни възприятия мухата се напътва към месото. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126.
НАПЪТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от напътвам и от напътвам се; упътване, насочване.
2. Напътствие. И като посочи собствената си работа за пример, като даде още много съвети и напътвания, Нейко хвърли последен поглед към нивата и си тръгна за село. Й. Йовков, Ж 1945, 79. Неоживени от някакви топли и сърдечни напътвания от страна на учителя,.., те [правилата], макар и повтаряни всяка събота, едва ли упражняваха някакво усетно влияние върху поведението ни. Т. Влайков, Пр I, 221.
НАПЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Попътен. И пак си подума: — Ладията има вятърът напътен и в един час отгоре ще пристигне. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 122.
НАПЪТИ нареч. Диал. От време на време; понякога. [Биволицата] ста!ка ленива. Повече лежеше .. Напъти, както лежеше, ще просне крака и глава на земята, като умряла. Ил. Волен, МДС, 102. Калина не знаеше точно къде и кога е влязла змията в нея, но беше убедена, че има змия. — Напъти я усещам като шава ей тука, на сърцето ми — посочи тя областта на стомаха. П. Велков, СКН, 52.
НАПЪТСТВАМ. Вж. напътствувам.
НАПЪТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от напътствам и от напътствам се; напътству-ване, напътване.
НАПЪТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За дума, думи — в който се съдържа напътствие. — Я се поставете вие на мястото на обикновения простичък войник,.. Без вестници, без редовна поща, без една напътст-вена и окуражителна дума на командира, той е живял в мъгла, в една постоянна тревога какво става по другите фронтове в България. П. Вежинов, ВР, 189-190. Милата ни майка! Дали в тая страшна зимна нощ, когато говорехме за бъдещето, пред-чувствувайки близкия си край, тя нарочно ни каза тия топли напътствени думи, които после никой никога не ни повтори? А. Михайлов, ДШ, 71. Тук неволно си спомням отново / в тоя час на сърдечен отчет / за доброто напътствено слово, / за последния бащин завет. Н. Марангозов, НП, 34.
НАПЪТСТВЕНО нареч. Като се изразява, изказва напътствие. — Ти, бате, наливаш вода в чужда воденица — смъмри го напътствено Киро, като останаха сами. Г. Караславов, ОХ II, 455.
НАПЪТСТВИЕ, мн. -ия, ср. Обикн. мн. Думи, с които се показва, посочва как някой трябва да постъпи (постъпва), да извърши нещо и под.; напътване, наставление, съвет. Той даде указания как да бъде подредена спалнята и когато се върна от болницата; видя, че жената не бе лишена от чувство за ред и е разбрала напътствията му. Ем. Станев, ТЦ, 31. Правеше ми удоволствие, че всяка моя дума, всяко обяснение и напътствие се приемаха, обмисляха, прилагаха. Ив. Димов, АИДЖ, 115. Той [Павел] й [на Ирина] четеше сухо напътствие за обществения дълг, за труда, за възможността да стане фабрична лекарка. Д. Димов, Т, 678. В автобазата беше винаги шумно — .. Даваха се напътствия,.., гърмяха форсирани мотори. К. Калчев, ДНГ, 86.
НАПЪТСТВУВАМ, -аш и НАПЪТСТВАМ, -аш, несв., прех. Давам напътствие, напътствия; напътвам, съветвам. Тя продължи да ме напътствува с топли думи, аз я слушах виновен и се заричах в себе си никога вече да не бързам. А. Михайлов, ДШ, 7. Той [Левски] умееше да разпитва, а рядко говореше за себе си; той неусетно напътствуваше, без да се натрапва. Ст. Дичев, ЗС II, 174. — Аз ти благодаря за предупреждението, но ти не си прав. — Русин говореше бавно, с достойнство и излезе, че не баща му дава съвети, а той напътствува баща си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 157. Какво благородство, .. излъчваше той! Как хубаво, благо и мъдро ми говореше и бащински ме напътствуваше. СбЦГМГ, 122. напътствувам се страд.
НАПЪТСТВУВАНЕ, ср. Отгл. същ. от напътствувам и от напътствувам се; на-пътстване, напътване, съветване.
НАПЪТУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Пътувам много, в голяма степен, до насита. Напътувахме се за тази година — обиколихме с кола цяла България.
