Page:RBE Tom10.djvu/437

От Читалие
Версия от 16:37, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


влака. П. Илиев, ЛВ, 251. Той напразно напъваше всичкото си внимание: нито една фраза от чуваните не изобличаваше сериозен или съдържателен разговор. Ив. Вазов, Съч. X, 11. напъвам се, напъна се страд. НАПЪВАМ СЕ несв.; напъна се св., не-прех. Разг. 1. Понякога със следв. изр. със съюз д а. Полагам физически усилия да преодолея някакво препятствие, трудно положение, затруднение; напрягам се. Тежко беше дървото, но малкият помощник не се предаваше поизплезил език, той се напъваше и бае но напредваше към колата. Сп. Кралевски, BO, 117. Черньо не се засмя. Той продължаваше да се напъва, но малко бяха силиците Aiy за тази тежка работа. Ст. Марков, Дь, 52. Кондарев позна в новия оратор Тодор Генков. Адвокатът нямаше глас за оратор на открито и се напъваше да заглуши съперника си. Ем. Станев, ИК I и II, 123. Израсло ми е дърво високо, /../ На връшката му златна ябълка. /.. / Напънал се е млад младоженек, / та се юкачи, та е йоткина. Нар. пес., СбВСтТ, 161.

2. Със следв. изреч. със съюз да. Съсредоточавам се, полагам умствени усилия, старая се да направя това, за което става дума в следващото изречение; напрягам се. Той се напъва да познае нещо от тоя двор, дето някога е кипял животът. Ив. Вазов, Съч. XXV, 8. Някой стар петел изплесква с криле и се напъва да извести за ближната зора. Д. Калфов, ПЮН, 21.

НАПЪВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Само ед. Отгл. същ. от напъвам и от напъвам се; напрягане. Ние се качваме с мъка, с напъване, но все пак се качваме. Л. Стоянов, X, 333. Двамата дишат един след друг в устата му, издъхват кислорода от дробовете си, губят свяст от напъване. Бл. Димитрова, Лав., 209.

2. Напън, усилие. След няколко още силни удари и напъвания, вратата биде изкъртена и част от множеството нахлу вътре. Т. Влайков, Съч. III, 152. Аз с ужас разбрах, че изплашеното животно, в напъванията си да се повдигне, се подхлъзваше и се наваля-ше неудържимо към дълбоката пропаст заедно с мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 88.

НАПЪДВАМ1, -аш, несв.; напъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напъждам1. на-пъдвам се, напъдя се страд.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЪДВАМ2, -аш, несв.; напъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напъждам2. на-пъдвам се, напъдя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Н АПЪДВ АНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от напъдвам1 и от напъдвам се; напъж-дане1.

НАЦЪДВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от напъдвам2 и от напъдвам се; напъж-дане2. \

НАПЪДЯ1. Вж. напъдвам1 и напъж-дам1.

НАПЪДЯ2. Вж. напъдвам2 инапъж-дам2.

НАПЪЖДАМ1, -аш, несв.; напъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Пъдя някого; изпъждам, изгонвам, прогонвам. —Да не мислите, че такава учителка ще остане без работа, секой град ще се надпреварва за нея, пък ние искаме да я напъдиме. Д. Талев, ПК, 221-222. По едно време си заряза къщата, напъди си децата, забрави се, еее, рекоха всички, пропадна човечецът, язък му за челядта. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Карагруйо, Тунук naiua му викаме на смях, си е напъдил жената, пилее пари и се хвали, че може всеки да купи. Ст. Сивриев, ПВ, 26.

Не го превръщай на опасен враг на царството ни,.., като напъждаш неправедно дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. XX, 177.

2. Диал. С предл. към, в. Насочвам добиче чрез пъдене да върви в определена посока, към определено място; подгонвам. Вълка-дин стана, прцбра кравата, за да я напъди към село. И. Йовков, ЖС, 129. Мъжът излезе на пътя, напъди магарето в гората и тръгна, като си помисли. ЬС. Петканов, ОБ, 95. Веднъж нашите коне се бяха отдалечили към неутралната зона и аз повиках Георги да ги завърнем. Наближихме границата .. видях един румънски войник да напъж-да конете към наша страна. И. Петров, ОЗап., 42-43.

3. Прен. Остар. Насочвам някого да се развива в нежелана, неблагоприятна посока. Насилваме ли ний жената в нейний вкус / честта й с туй сами излагаме на трус — .. Мъжете, що със пръст показва тук светът, / жените си сами напъждат в тоя път. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 173. напъждам се, напъдя се страд.

НАПЪЖДАМ2, -аш, несв.; напъдя, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наклеветявам на-беждавам; набеждам, напъдвам2. напъждам се, напъдя се страд.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЪЖДАНЕ1 ср. Отгл. същ. от напъждам1 и от напъждам се; изгонване, под-гонване.

НАПЪЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от напъждам^ и от напъждам се; напъд-ване2; наклеветяване, набеждаване, набеж-дане.

НАПЪЛВАМ, -аш, несв.; напълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пълня догоре, докрай някакъв съд, вместилище; изпълвам. Една жълтичка като разменеше, получаваше от златарите толкова пари, че напълваше каручката със стока и оставаха за почерпка в Бреговишкото ханче. А. Кара-лийчев, НЗ, 88. Разшетал се Доко, впрегнал, напълнил чувала със сено, закачил брадвата и повел колата. Чудомир, Избр.