Page:RBE Tom10.djvu/436
прех. Разг. Разсърдвам се, разядосвам се. — Ще те изпъдя от къщи, така да знаеш! Какво си се напушил, като че те е било селото, па от двора — в харманя, от харма-ня в двора! Ил. Волен, МДС, 51. — А пък той, видяхте ли го как се напуши най-напред? Кой ви праща, вика. Ст. Даскалов, СЛ, 390.
НАПУШВА МЕ несв.; напуши ме, мин. св. напуши ме, св., непрех. Само в съчет.: Напушва ме / напуши ме смях. Разг. Изпитвам силно, неудържимо желание да се разсмея, едва се сдържам да не се разсмея; дос-мешава ме. Опи я напушва смях. Наистина, колко е смешен този брадат iocnoduu — грамаден като планина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 79. Момъкът въздъхна тежко, с такова виновно изражение, че Гергин го напуши смях. Ем. Манов, ДСР, 302.
НАПУШВАМ СЕ, -аш се, несв.; напуша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Пуша много, прекалено, до пресищане. — Помня, когато бях гимназист, веднаж заедно с другите — така се напуших, че ми стана лошо. Оттогава не пуша. ВН, 1960, бр. 26068, 2.
Н АПУШВ АНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от напушвам1 и от напушвам се; опушване.
НАПУШВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от напушвам2 и от напушвам се; разсърд-ване.
НАПУШЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд, от напушвам; сърдит, ядосан. Може би ставам жертва на собствената си мнителност. Може Еванс наистина е забравил или, ако не е забравил, само временно е напушен от инцидента. Б. Райнов, Н, 433. — Защо е толкова напушен шефът?
НАПУШЕНО нареч. Разг. Сърдито, ядосано. —Докъде ще ни доведе това, няма ли да разпилеем безрасъдно кадрите? Той спира и пита заинтригувано, малко напушено: — Не сте ли съгласни? Др. Асенов, ТКНП, 319. Врабецът гледа напушено, чопли слънчогледово семе и плюе люспите върху фльонгите на гостенката. И. Радичков, НВ, 55.
НАПУШИ МЕ. Вж. напушвам е.
НАПУЩАМ1. Вж. напускам1.
НАПУЩАМ2. Вж. напусквам.
НАПУЩАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от напущам1 и от напущам се; напускане. Сутрин мама проследяваше Дойчин чак до завода.., а след напущането на завода го проследяваше до завръщането му дома. То-нич, ББК, 140. —Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Ив. Вазов, Съч. XXI, 59. — Ти си жена за напущане. J1. Ка-равелов, Съч. II, 45.
НАПУЩЕНИК. Вж. н any стен и к.
НАПУЩЕНИЦА. Вж. н any стени ца.
НАПЪВАМ, -аш, несв.\ напъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напънат, св., прех. и непрех. Разг. 1. Оказвам натиск, наблягам със сила или тежест върху нещо или някого; натискам, напирам2. Напъват вратата, стрелят и най-после я събарят. Ст. Даскалов, ЕС, 314. По мраморните стълби нахлуваше някакво шествие, блъскаше се, напъваше и крещеше. Хр. Смирненски, Съч. III, 185. • За вятър, буря, дъжд и под. Вятърът напъваше вратите, пробиваше мехурите, опънати по малките прозорчета, развяваше пушека по комините и покривите. Д. Талев, С II, 275. Цяла нощ бурята вилня. Тя блъскаше в дебелия гнил и затрупан с пръст и камъни тръстиков покрив на бедната рибарска хижа. Напъваше вратата и свиреше през пролуките. Г. Караславов, Избр. съч. V, 303. // За мускули, гърди — добре развит съм и ясно лича под някаква дреха, която плътно изпълвам; опъвам, обтягам, напрягам, напирам. Майката се навежда с мъка към огъня.. Прегорялата хубост на снагата й напъва сукмана. 3. Среб-ров, Избр. разк., 130.
2. Правя физически усилия да преодолея някакво препятствие, трудно положение, затруднение; напрягам, напрягам се. [Бранко] Иска нещо нежно да им каже, нещо топло като прегръдка, но няма дъх. Като глухоням напъва отворена уста и нито звук не издава. Бл. Димитрова, Лав., 183. Той напъва с коня по стръмнината, конят се хлъзга, тя маха отгоре. Кр. Григоров, И, 104. Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича, дядо хваща. Двамата напъват, ряпата опъват — тя се не поклаща. Ран Босилек, ВП, 87.
3. Прен. За кашлица, плач, смях, чувство и под. — правя усилие, опитвам се да се изявя, да се освободя от задръжката на някого; напирам. Чу се тихият глас на председателя поп Костадин — тих и малко напрегнат, сякаш все го напъваше кашлица. Д. Талев, ПК, 59. — Разбрах, разбрах — поклати глава Кочо и кой знае защо, усмивката му се разтегна още повече и неудържим смях напъваше гърдите му. К. Калчев, ЖП, 103. Кънчу в гърдите захвана да кипи и да се по-дига страшна злоба, която напъваше да излезе навън. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 382.
4. Прен. В съчет. със същ. като мисъл, ум, внимание и под. Максимално се концентрирам и активизирам способността на назованото от съществителното за постигане на някакъв резултат; напрягам. Първото нещо, което Събо усети, когато се събуди, беше, че е спал дълго тежък сън и е закъснял за някаква припряна работа. Но колкото и да си напъваше мисълта, за нищо не можа да се досети. Ст. Загорчинов, ДП, 141. — Не е удобно да се пътува с влак .. Напъвахме си мозъците. Предлагахме различни начини, докато стигнахме пак до
НАПУЩЯ. Вж. напусквам.
