Page:RBE Tom10.djvu/436

От Читалие
Версия от 16:37, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


прех. Разг. Разсърдвам се, разядосвам се. — Ще те изпъдя от къщи, така да знаеш! Какво си се напушил, като че те е било селото, па от двора в харманя, от харма-ня в двора! Ил. Волен, МДС, 51. — А пък той, видяхте ли го как се напуши най-напред? Кой ви праща, вика. Ст. Даскалов, СЛ, 390.

НАПУШВА МЕ несв.; напуши ме, мин. св. напуши ме, св., непрех. Само в съчет.: Напушва ме / напуши ме смях. Разг. Изпитвам силно, неудържимо желание да се разсмея, едва се сдържам да не се разсмея; дос-мешава ме. Опи я напушва смях. Наистина, колко е смешен този брадат iocnoduu грамаден като планина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 79. Момъкът въздъхна тежко, с такова виновно изражение, че Гергин го напуши смях. Ем. Манов, ДСР, 302.

НАПУШВАМ СЕ, -аш се, несв.; напуша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Пуша много, прекалено, до пресищане. — Помня, когато бях гимназист, веднаж заедно с другите така се напуших, че ми стана лошо. Оттогава не пуша. ВН, 1960, бр. 26068, 2.

Н АПУШВ АНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от напушвам1 и от напушвам се; опушване.

НАПУШВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от напушвам2 и от напушвам се; разсърд-ване.

НАПУШЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд, от напушвам; сърдит, ядосан. Може би ставам жертва на собствената си мнителност. Може Еванс наистина е забравил или, ако не е забравил, само временно е напушен от инцидента. Б. Райнов, Н, 433. — Защо е толкова напушен шефът?

НАПУШЕНО нареч. Разг. Сърдито, ядосано. —Докъде ще ни доведе това, няма ли да разпилеем безрасъдно кадрите? Той спира и пита заинтригувано, малко напушено: Не сте ли съгласни? Др. Асенов, ТКНП, 319. Врабецът гледа напушено, чопли слънчогледово семе и плюе люспите върху фльонгите на гостенката. И. Радичков, НВ, 55.

НАПУШИ МЕ. Вж. напушвам е.

НАПУЩАМ1. Вж. напускам1.

НАПУЩАМ2. Вж. напусквам.

НАПУЩАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от напущам1 и от напущам се; напускане. Сутрин мама проследяваше Дойчин чак до завода.., а след напущането на завода го проследяваше до завръщането му дома. То-нич, ББК, 140. —Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Ив. Вазов, Съч. XXI, 59. — Ти си жена за напущане. J1. Ка-равелов, Съч. II, 45.

НАПУЩЕНИК. Вж. н any стен и к.

НАПУЩЕНИЦА. Вж. н any стени ца.

НАПЪВАМ, -аш, несв.\ напъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напънат, св., прех. и непрех. Разг. 1. Оказвам натиск, наблягам със сила или тежест върху нещо или някого; натискам, напирам2. Напъват вратата, стрелят и най-после я събарят. Ст. Даскалов, ЕС, 314. По мраморните стълби нахлуваше някакво шествие, блъскаше се, напъваше и крещеше. Хр. Смирненски, Съч. III, 185. • За вятър, буря, дъжд и под. Вятърът напъваше вратите, пробиваше мехурите, опънати по малките прозорчета, развяваше пушека по комините и покривите. Д. Талев, С II, 275. Цяла нощ бурята вилня. Тя блъскаше в дебелия гнил и затрупан с пръст и камъни тръстиков покрив на бедната рибарска хижа. Напъваше вратата и свиреше през пролуките. Г. Караславов, Избр. съч. V, 303. // За мускули, гърди — добре развит съм и ясно лича под някаква дреха, която плътно изпълвам; опъвам, обтягам, напрягам, напирам. Майката се навежда с мъка към огъня.. Прегорялата хубост на снагата й напъва сукмана. 3. Среб-ров, Избр. разк., 130.

2. Правя физически усилия да преодолея някакво препятствие, трудно положение, затруднение; напрягам, напрягам се. [Бранко] Иска нещо нежно да им каже, нещо топло като прегръдка, но няма дъх. Като глухоням напъва отворена уста и нито звук не издава. Бл. Димитрова, Лав., 183. Той напъва с коня по стръмнината, конят се хлъзга, тя маха отгоре. Кр. Григоров, И, 104. Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича, дядо хваща. Двамата напъват, ряпата опъват тя се не поклаща. Ран Босилек, ВП, 87.

3. Прен. За кашлица, плач, смях, чувство и под. — правя усилие, опитвам се да се изявя, да се освободя от задръжката на някого; напирам. Чу се тихият глас на председателя поп Костадин тих и малко напрегнат, сякаш все го напъваше кашлица. Д. Талев, ПК, 59. — Разбрах, разбрах поклати глава Кочо и кой знае защо, усмивката му се разтегна още повече и неудържим смях напъваше гърдите му. К. Калчев, ЖП, 103. Кънчу в гърдите захвана да кипи и да се по-дига страшна злоба, която напъваше да излезе навън. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 382.

4. Прен. В съчет. със същ. като мисъл, ум, внимание и под. Максимално се концентрирам и активизирам способността на назованото от съществителното за постигане на някакъв резултат; напрягам. Първото нещо, което Събо усети, когато се събуди, беше, че е спал дълго тежък сън и е закъснял за някаква припряна работа. Но колкото и да си напъваше мисълта, за нищо не можа да се досети. Ст. Загорчинов, ДП, 141. — Не е удобно да се пътува с влак .. Напъвахме си мозъците. Предлагахме различни начини, докато стигнахме пак до

НАПУЩЯ. Вж. напусквам.