Page:RBE Tom10.djvu/413

От Читалие
Версия от 16:36, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


още, поради което г-н Заимов се зъби на г-н Каравелова за шипченските тържества, а именно', той си бе направил сметката, щото държавата да отпусне нему сумите за тях, а той да се разпореди с тях тъй же безконтролно, както безконтролно се разпорежда със сумите на „Цар Освободителя“. Пряп., 1903, бр. 9, 3. След два дена тримата „болни“ се върнаха с предписана двудневна почивка в ротата. Тъй като беше събота и неделя, те предварително си бяха направили сметката от понеделник отново да се явят при капитан Гуджев, той да ги изпрати в болницата. В. Нешков, Н, 335. 2. Планирам, проектирам нещо, като се съобразявам с положението, описано в подчиненото изречение. — Всички работници от утре ще бъдат в едноседмична стачка... Направете си сметка, господин полковник... Д. Добревски, БКН, 269. Направим си / направя си труд<а>. Разг.\ Направям си / направя си длъжността (тая длъжност). Оспшр. Книж. Обикн. с отриц. и със следв. йзр. със съюз д а. Постаравам се да свърша нещо, да положа усилия да направя нещо. — Видя ли? Той даже не си е направил труда да запише думите ти. Цялата ти версия е една несръчна измислица. Б. Райнов, ДВ, 208. От Габрово Илко Илиев замина за Сливен.. В София не си направи труд да отваря празната пощенска кутия. Н. Ка-алиева, Н, 49. Той [мъжът] си направи лъжността да ги извести, че в къщата му имаше една магьосница и двама палестинци. И. Адженов, В К (превод), 125. Направям си / направя си устата за нещо. Разг. Давам да се разбере, че много ми се иска нещо, казвам или загатвам, намеквам за нещо, което желая. — Е, Рале рече да си направи устата някой от къта,.. толкоз пари ти.начетоха на ръката, тъй току без черпня ли ще оставиш да мине? П. Тодоров, И I, 122. Той обясни, че не е важно каква роля играеш, а как ще я изиграеш,.. Панайот прие това тълкуване, но все пак си направи устата за ролята на Левски. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 448. Направям си / направя си човещината. Разг. Постъпвам благородно, човешки по отношение на някого. „И аз уж рекох да го [инспектора] поканя. Бре човек, направи си човещината... ела!“ М. Кремен, СС, 53. Направям / направя сър-це<то> някому. Диал. Зарадвам някого, доставям му удоволствие. — Направи ти нему сърцето, влез в механата му, почерпи се, пофали наредбата и пиенето му, та да ти е мирна главата. Т. Влайков, Съч. II, 171. Мисълта да не направи сърцето на майка си, да не се съгласи с някое нейно желание, би й се видяло в други случай като едно престъпление. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 738. Направям / направя със земята равен цркого. Разг.\ Направям / направя със земята барабар някого. Простонар. Обикн. св. Нахоквам, наругавам някого, накарвам се някому безжалостно, жестоко. Направям труд на някого. Разг. Ставам причина някой да направи нещо за мен, да си създаде затруднения. — Сега прощавай, синко, че ти направих труд! Ив. Вазов, Съч. X, 99. Направям / направя фасон<и> някому. Разг. Обикн. св. Разсърдвам се на някого и постъпвам така, че да разбере, че съм сърдит. И тази вечер тя му направи фасон и не отрони нито дума. Направям / направя <тази (тая)> чест; Разг. Направям честта някому. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз да.

1. Изразявам уважението си към някого с поведението, постъпката си, обикн. посочена в следващото изречение. Той цял сияеше, загдето неговите колеги се бяха отзовали на поканата и му направили честта,.., да споделят една голяма негова радост. Ст. Чйлингиров, СбАСЕП, 354. Драгоманинът (като вкара играчките и гъдуларите в двора): Тука, тука на чорбаджията да направим честта. И той да ни даде благословията си. П. Тодоров, Събр. пр II, 411. „Бре човек, бре направи Ми тая чест... ела! Наяж се, и тогава каквото щеш прави. Ама не!“ М. Кремен, СС, 52. 2. Ирон. Доставям удоволствие някому да постъпи с мене по начин, който той желае, посочен в следващото изречение. Но той няма да им направи честта да го убият, да умре от вражески куршум, ще им покаже как се мре... Д. Сп-ространов, С, 360. Направям / направя чо^ век някого. Разг. Превъзпитавам някого, въздействувам върху някого да се промени в положителна посока, да стане по-добър. — Я й [на нивата] залегни ти, че да видиш как хем сама ще се плати, хем и тебе човек ще направи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 320. — Хаджи, на тебе ти го оставям: ти баща, ти майка. Само кожа и кокал ми го върни, но дай му хляб в ръката и човек го направи. Ст. Чилингиров, ХНН, 57. От друго тесто съм направен. Разг. Различавам се от някого по характер, разбирания, възпитание или произход. Развалям къща (църква), направям заход (плевня). Диал. Постъпвам безсмислено, обикн. като развалям, разрушавам, жертвувам нещо ценно заради нещо дребно, незначително. Родил се за мотика, направили го владика. Диал. Подигр. Прост и неспособен човек е, но е достигнал до голям, неподходящ за него пост. Чудо ще направя. Разг. Обикн. като закана. Готов съм на всякакви действия, дори и съвсем нередни, неприемливи, за да постигна нещо (обикн. посочено в съседно изречение) или по някаква причина. Тънките вежди на момичето се разтрепераха. Това си е моя работа, не искам никой да ми се бърка извика то. Ако не ме оставиш на мира, чудо ще направя! Н. Нинов, ЕШО, 30. — Чудо ще направя, всичките ще ви уволня!

В. Пламенов, ПА, 14. — Леле, мила мале, както съм ядосан, да ми е напреде, чудо ще направя! Ран Босилек, Р, 85.