Page:RBE Tom10.djvu/393
НАПОПЪРЖАМ. Вж. напопърж-вам.
НАПОПЪРЖВАМ, -аш, несв.; напопържам, -аш, св., прех. Диал. Изказвам псувн, ругатня, попържам някого, нещо докрай; напсувам. По едно време замлъкна — сякаш да събере последна сила — и напо-пържа с пълен глас султана и аллаха. В. Мутафчиева, ЛCB I, 326. — А пък мен най ми се харесва като напопържам някого — изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина. Ал. Константинов, БГ, 138.
НАПОПЪРЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напопържвам; напсуване.
НАПОР1, мн. няма, м. 1. Силен физически натиск, налягане върху нещо; напън. Тогава аз натискам с всичка сила вратата, която изпращява под напора ми и от-хвръква с разкъртена ключалка. Св. Минков, БФ, 29. Рада чуваше прасъка на сухите дъски, които отстъпиха под напора на желязото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. // Неудържим силен натиск на вятър, вода, въздушен поток и под. върху нещо. Вятърът здраво подхвана бегълците и те се събраха на купчина, за да устоят на напора му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 103. Дърветата се огънаха като тръстики под напора на сле-телия изневиделица вихър. Г. Русафов, ИТБД, 19. Големият Враждебненски мост над Искъра беше разбит миналата нощ от напора на водата. Ив. Вазов, НО, 16. //Силно, неудържимо натискане на тълпа, навалица за преодоляване на някаква пречка, преграда, съпроводено обикн. с блъсканица. Жените не можеха да се спрат поради напора на тълпата и продължаваха да вървят напред. П. Спасов, ХлХ, 239. На-блъсквам се в първия пристигнал влак и въпреки напора на навалицата успявам да се задържа близо до изхода. Б. Райнов, ГН, 118.
2. Силен натиск на мускули, части от тялото върху облеклото на човек, който обикн. го опъва до краен предел. Една грозна и кирлива риза,.., и едно безцветно тъмно палто, пукнато по ръбовете от напора на могъщата му снага, го правеха страшен и вдъхваха недоверие. Елин Пелин, Съч. I, 56. Късото му излиняло палто бе пукнато по всички шевове от напора на едрите натежали плещи. О. Василев, ЖБ, 388. — Да вървим! Без да дочака отговор, той [полковникът] поема към вратата, ботушите му пъшкат, като че ли ще се спукат от на-
TFvHIT^ ^е^елите МУ пРасЧи' ДР- Асенов,
3. Обикн. с несъгл. опред. Силно и стремително настъпление срещу противник при въоръжена борба, съзтезание или единоборство; натиск, напън. — Момчета, знаете ли, че на левия фланг, до реката, се бият нашите братя, българите, но не могат да издържат напора на врага и затова...
Разбирате ли? Налага се да помогнем. Ив. Мартинов, БК, 26. Конниците се нахвърляха с вдигнати мечове върху Кантакузино-вите наемници... Агарянците не удържаха втория напор и бежишком се хвърлиха на конете си. Ст. Загорчинов, ДП, 432. Продължението на мача започна с решителен напор на нашите футболисти. П. Вежи-нов, ДМ, 55. Рогата им [на елените] се срещнаха с трясък и за миг се сплетоха. Еленът със седефените рога издържа напора на своя по-едър противник. Ем. Станев, ЯГ,
110.
4. Прен. Рядко. Решително, енергично въздействие върху някого с думи, приказки или с настоятелни действия с цел той да бъде принуден да предприеме или да извърши нещо; натиск. Под напора на техните настоявания и увещания аз отстъпих и заминах на село.
5. Прен. С предл. на. Силно въздействие на някакво чувство, преживяване, мисли и под. върху състоянието, психиката на някого; напън. Дядо Костадин не издържа напора на тая ненадейна скръб, пречупи снага, наведе се и заби поглед в земята, к. Петканов, СВ, 218. Тодора не можа да понесе напора на спомените си и заплака, зарони сълзи. К. Петканов, БД, 30. Алекси лъжеше само тогава, когато напорът на амбициите и на честолюбието заливаше главата му като порой. А. Гуляшки, СВ, 64.
6. Остар. Книж. Налягане (във 2 знач.). Само еднакъв и извътре, и извън напор дръжи всякакви съдове плъни с въздух. Н. Геров, ИФ, 129.
НАПОР2 м. Спец. 1. Във водното строителство — разлика във височината между горното свободно водно ниво и нивото на водата в дадена точка под него. Напорът се измерва с височината на воден стълб в метри или с технически атмосфери в кг/см2. Д Геодезичен напор.
2. Разлика във височините на различни нива на течностите при помпените уредби; височина.
НАПОРВАМ, -аш, несв.\ напоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Поря много неща или всичко. Напорих няколко ризи за парцали. // Поря нещо на много места или изцяло. Тя си напори полата на парчета.
2. Диал. Разпорвам, разпарям, разрязвам. Наскоро след неговото завръщане старата напори крака си на един ръжен. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 200. // За животно с рога — намушквам с рогата си някого или нещо; наръгвам, разпорвам. Точно на ъгъла един сив дебеловрат вол с къси, но остри рога напори една крава. От дългата рана на хълбока изби кървава диря. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 299-300. напорвам се, напоря се страд.
НАПОРВАНЕ ср. Отгл. същ. от напорвам и от напорвам се.
