Page:RBE Tom10.djvu/390

НАПОМАДОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от напомадоеам като прил. Разг. Пренебр. Напомаден. При вида на тези напомадосани млади господа ти иде да скърцаш със зъби. ВН, 1961, бр. 3051,4.

НАПОМАДОСВАМ, -аш, несв.; напо-мадосам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Намазвам с помада, напомадосвам се, напома-досам се страд, и възвр.

НАПОМАДОСВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от напомадосвам и от напомадосвам се.

НАПОМАДЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намажа с помада, напомадя се страд. и възвр.

НАПОМВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напомня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напомням, припомням, спомням; наумявам, напомнувам. напомвам се, напомня се

страду

НАПОМВАМ СИ несв. (остар. и диал.); напомня си св., прех. Спомням си, припомням си; наумявам си, напомнувам си.

НАПОМВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напомвам и от напомвам се; напомнуване, напомняне.

НАПОМИНАВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Напомням, припомням, спомням; напомнювам, вспомням, вспоминам, на-поминам. Той не обичал да му напоминават за смъртта. Л. Каравелов, Съч. II, 107. Аз постоянно напоминавам на ония, които ма окружават, че тряба да са въоружаваме. С, 1872, бр. 41, 328. Не кръстат са [богомилите], защото мислат, че тоя знак не угожда-ва Богу, т.е. защото му напоминава дървото, на което го разпнаха юдеите против волята му. Знан., 1875, бр. 10, 158. Али паша напоминава, че разпри са ся били поро-дявали за тези места между отоманската Порта и Россия. ЦВ, 1856, бр. 276, 1. напоминавам се сцград.

НАПОМИНАВАМ СИ несв., прех. Остар. Книж. Спомням си, припомням си; вспомням си, вспоминам си, напомням си, напоминам си, напомнювам си. Мария не беше още дошла в себя си когато я хвърлиха в тъмницата и вътре ся съвзимаше полека-лека, напоминав аше си оногова, който я доведе. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 21.

НАПОМИНАВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от напоминавам, напоминавам се и от напоминавам си; напомняне, спомняне, припомняне, напомню-ване, вспомняне, вспоминане, напоминане, напоминание.

НАПОМИНАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Напомням (в 1 знач.); припомням, спомням, напомнювам, вспомням, вспоминам, напоминавам. До това време в своите полу независими архиепископи българе-те са имале още център, който ги е свързвал и който им е напоминал за народността. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 49. Франция с един удар унищожила сичко, щото напоминало робство и деспотизъм. С, 1872, бр. 48, 388. напоминам се страд.

НАПОМЙНАМ СИ несв., прех. Остар. Книж. Спомням си, припомням си; вспомням си, вспоминам си, напоминавам си.

НАПОМЙНАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от напоминам, напоминам се и от напоминам си; напомняне, припомняне, спомняне, напомнюване, вспомняне, вспоминане, напоминаване, напоминание.

НАПОМИНАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Отгл. същ. от напоминам и от напоминам се; припомняне, напомняне, спомняне, вспомняне, вспоминане, иапомнюва-ние, напомняние, напоминане, напоминаване. Злополучието е на лошите человеци, че напоминанието на лошавините им не ся загубва, хоти и да са ся поправили. А. Гра-нитски, ПР (превод), 81. Нейната [на майката] опитност, съвет, напоминание, утешение, което й [на омъжената дъщеря] прави, поправя й мъчния път къмто нови длъжности. Ч, 1871, бр. 12, 379.

2. Спомен. Приятелските часове на това посещение ще останат вечно напоминание за италиенците, които тъй весело посрещнаха австрийския монарх и с толкоз голямо тържество биде изпратен. Лет., 1876,

27. Ще има въздигнати други две здания, които ще останат завсякога като напоминание на изложението. Лет., 1876, 178. Намисли да отдалечи общественский живот .., за да ся предаде съвсем на меланхолията си, .. и да ся възблагодарява в тия меланхолически напоминания, И. Ненов, ЧГ (превод), 36.

НАПОМНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Канц. Който е предназначен да напомни нещо. Писал той няколко писма, но не получи отговор. В края на март изпраща втора молба. Започва пак да пише напомнителни писма, обаче не получил удостоверението. РД, 1950, бр. 176, 3.

НАПОМНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напомня, -ищ, мин. св. -их, св., прех. Напомням; припомням, напомвам, напомнювам, наумявам. Ние казахме колко той [Каравелов] по своя дар за идейна полемика и по обращенията си напомнуваше руския студент. С. Радев, ССБ I, 228. Ова днешно радостно за нас явление неволно ни напом-нуват първите виновници на нашето пър-воначално умствено и духовно просвещение. БКн, СбПер. п I, 53. Не мисли ли Ваше величество, че като забранявате да ся казва Ваше величество, вий напомнуваше на цял свят да ся държи в туй тягостно почитание. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 346. напомнувам се, напомня се страд. НАПОМНУВАМ СИ несв. (остар. и диал.); напомня си св., прех. Спомням си, припом-