ням си; напомням си, напомвам си, напом-нювам си, напоминавам си, напоминам си, наумявам си. И си напомнувам, че съм чела в древната история, че имало йедин человек от Сидонската царска фамилия, който бил градинар. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 385. Наши оолгари не вяруват, че св. Патриарх има искрено желание за отделение церковного нашего управления, защо види ся да си напомнуват слова рускаго летописца: лъстиви бо сут греци и до сего дне. ЦВ, СбПер. п II, 27.
НАПОМНУВАНЕ, мн. -ия и -та, ср. Ос-тар. и диал. Отгл. същ. от напомнувам, напомнувам се и от напомнувам си; напомняне, напомване, напомнюване. Он [Търново] е бил столнина на българските царе.. В него има доста добри напомнуванета за българската слава и държава. Г. Икономов, КЗ, 37.
НАПОМНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал,); напомня, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Напомням; напомвам, напоминам, напоминавам, напомнувам. Благодарение на тези големи грамади, които напомнюват на мрътви каменни реки в тази си, така наречена Струмска част, Витоша е най-мъчно проходима и наглед най-неприветли-ва. П. Делирадев, В, 115-116. Решително Ви напомнювам сине мой, че вий ще ся лишите от отеческите ми милости и благоразположения. С. Попов и др., ТБП, 19. —Мла-дий юнако, аз те обичам, ти ми напомню-ваш моя син! Ст. Ботьов, К (превод), 30. Колко често заплашваше този сън нейното майчино сръце. Напразно й напомнювах аз, че сънищата са само игри на фантазията. Ч, 1871, кн. 23, 270. напомнювам се, напомня се страд. Тойзи почитающий своето отечество син,., не ще да има нужда да му ся напомнюват длъжността към отечеството, обязаностите към своите събратя. Ч, 1871, кн. 14, 431. напомнюва се, напомни се безл. Напомнюва ся прочее, че които искат да слушат отсъжданията,.., нека ходят в особното, отредено място в това отделение, за да слушат. Дун, 1866, бр. 76, 1.
НАПОМНЮВАМ СИ несв. (остар. и диал.); напомня си св., непрех. Спомням си, припомням си; напомням си, вспомням си, вспо-минам си, напомвам си, напоминавам си, напоминам си, напомнувам си, напоминавам си. Отде ми иде това необикновено нажа-ляване? .. Сега в тъмницата напомнювах си тоя страх. Др. Цанков, ТМ (превод), 4. Нашите читатели си напомнюват историята на Настрадин ходжа. Ч, (1871, кн. 23, 710.
НАПОМНЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напомнювам и от напомнювам се; напомняне, напоминаване, напоминане, напомнуване.
тар. Напомняне; напоминание, напомнюване, напомняние. Турците не смеяли да го нападнат .., а болярите, при напомнювани-ето на името му, треперяли като листо. Ст. Ботьов, К (превод), 96. Арменският патриарх, който видя, че неговите напомню-вания не са земат във внимание,.., даде си оставката. НБ, 1877, бр. 68, 266.
НАПОМНЯ1. Вж. напомвам, напомнувам, напомняминапомнювам.
НАПОМНЯМ, -яш, несв. \ напомня, -иш, мин. св. -их, ce. 1. Непрех. и прех. Обикн. с предл. за. Предизвикам или оживявам в нечия памет спомен за някого, за нещо познато, преживяно; припомням. Този цъфнал дрян кой знае защо му напомня за сина му, за Стефан. С. Северняк, ИРЕ, 11. Тоя странен младеж непонятно му напомняше за неговата собствена младост. Ст. Дичев, ЗСI, 213. Ив тия бели безлюдни полета вятърът гони черни, отскубнати кой знай отде бурени .. Но сега може би това навява по-тъжни мисли, защото напомня участта на печалните изгнаници прокудени далеч от своя роден край. И. Йовков, Разк. III, 56. В околността на Котел има доста стари ос-татки и развалини, които напомнят стари славни времена. С. Бобчев, ПОС (превод), 75.
2. Прех. и непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да или с предл. за. Насочвам мисълта, обръщам вниманието на някого към нещо важно, съществено, значимо, което не трябва да бъде забравено, пренебрегнато за даден момент или изобщо; припомням, подсещам. Железните пръти подрънкват отзад в карусерията и ми напомнят да бъда по-предпазлив. К. Калчев, ДНГ, 8. Беше един от ония мартенски дни, които вече напомнят, че идва пролет. Д. Кисьов, Щ, 417. Ангел искаше да изпъдят стария сек-ретар-бирник от общината, за да заеме мястото му .. все напомняше на околийския началник за заслугите си към Либералната партия. Г. Караславов, ОХ I, 83-84. Ние молиме mue г-да,.., час по-скоро да ни изпратят дълга си, за да ни улеснят и да ни избавят от досадното положение да им напомняме винаги това, което сами са длъжни да направят. НБ, 1877, бр. 62, 244. // Непрех. С предл. з а и възвр. лич. местоим. себе си. С някакъв факт, проява, давам знак, предизвиквам мисъл в съзнанието на някого, че съществувам и не бива да бъда забравян, пренебрегван; подсещам. Скоро и то [детето] ще почне да напомня за себе си и да разпъва душата между радостта и между грижите, които носи. Ст. Чилинги-ров, РК, 221. Дори когато народите са били хвърляни в жестоки войни, Женева е напомняла за себе си със своята посредническа роля в световната политика. Йв. Мирски, ПДЗ, 106. Стаматко охка от раната си. Тя го мъчи, напомня му постоянно за себе си. Л. Стоянов, X, 37.
НАПОМНЮВАНИЕ, мн. -ия, ср. Ос-
