главо и нанагорно. Веднаж ли, дваж ли дяволски много ти се ще да седнеш и си по-бъбриш с някого по човешки, от душа. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. Тревожеше се и за момчетата от бригадата: ще могат ли да издържат трескавото напрежение .. Ами ако им се види нанагорно и се разбягат? А. Гуляшки, МТС, 219-220.
◇ Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) нанагорно. Разг. Трудно ми е (става), мъчно ми е (става), чувствам се затруднен (да се справя с нещо). Мислено повежда със своята Зорка оня разговор, който все не смее глас-но да започне, все му иде много нанагорно. Бл. Димитрова, Лав., 50.
НАНАДОЛЕ нареч. Остар. и диал. На-надолу, надолу. Обърнала нъштвите нана-доле и зела да сее брашно. Нар. прик., СбНУ XLI, 445. Леком пеят, далеко се чува, / дочул ги е овчар от планина, / та поведе стадо нанадоле, / нанадоле, доле низ реката. Нар. пес., СбВСт, 530. Сичките са са пърснале: / кои горе, кои нанадоле, / доде си Цотера замина. Нар. пес., СбНУ XXV, 27.
НАНАДОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е с наклон надолу, към по-ниско. Противоп. нанагорен, нагорен. Минаваме през селото, извиваме по една крива нанадолна улица и спираме пред някакъв дом. Г. Караславов, Избр. съч. III, 19. Вече не се катерехме, пътят беше нанадолен. Й. Радичков, НД, 242. Най-после се спуснаха по нанадолно място в дола. Н. Бончев, ТБ (превод), 47. От кърджалиите подпален, вероломен / пожар следите му свети е изличил, / и само тесния олтар къде е бил / съзира се сега, и камъка престолен / там е претърколен по склонът нанадолен. П. П. Славейков, КП ч. III, 88.
2. Като същ. нанадолно <то> ср. Място или път с наклон надолу, към по-ниско; нана-долнище, надолнище, нанадолнина. Противоп. нанагорнище, нагорнище, нанагорно. Трима пльоснаха с главата напред по нана-долното, останалите се върнаха. В. Андреев, ПР, 93. — Надолу е лесно — пое дъх мама. — И камъкът се търкаля по нанадол-ното... Кр. Григоров, ОНУ, 90.
НАНАДОЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. На-надолнище, надолнище; нанадолница, нанадолнина. Пътят неочаквано се изви като огромен сръп. Излезе от изсъхналите стари лозя и,.., се спусна по нанадолището. Ив. Карановски, Разк. I, 19. Колата слизала из Печенак, кравите бяха дигнали глави да ги възпират, притичваха из нанадолището и яремът блъскаше Младена в гърба. Ил. Волен, ДД, 105. Стадото не беше се загубило из усоите, не беше се пръснало из нанадоли-щата, не беше се замотало из шубраките. Г. Караславов, Избр. съч. V, 235. Те заслизаха по нанадолището, водейки конете за поводите. А. Христофоров, А, 182.
НАНАДОЛНИНА ж. Диал. Нанадолни-ще; нанадолище, нанадолница.
НАНАДОЛНИЦА ж. Диал. Нанадолни-ще, надолнище; нанадолище, нанадолнина. Конете не могат да тичат по нанадолни-цата. Л. Андрейчин и др., БТР, 503.
НАНАДОЛНИЩЕ, мн. -а, ср. Място или път с наклон надолу, към по-ниско; надолнище, нанадолно. Противоп. нанагорнище, нагорнище, нагорно. Из нанадолнище-то на шосето откъм изток бързо се спусна една талига. Т. Влайков, Съч. III, 14. Имах един коларски синджир, с него спъвах колата си по нанадолнищата. Й. Радичков, БФ, 68. Влакът летеше стремглаво по дълго нанадолнище и спирачките оглушително свиреха. Б. Райнов, ЧЪ, 54. От равните планини,.., в ниските идат места с широки устъпи и правят нанадолнища, по които текат големи реки. Д. Манчев, ЗПУ, 33.
О Бутам (бутвам / бутна, тикам, тиквам / тикна, тласкам, тласвам / тласна, водя) по нанадолнището някого. Принуждавам някого или ставам причина някой да започне да води неморален, безнравствен живот, да пропадне морално. Ралчо сниши наставнически глас и му зашепна: — Па си отваряй очите къде ходят и какво правят! .. — Знам си работата! Аз кое на шега, кое наистина, все ги бутам по нанадолнището. Ст. Даскалов, СЛ, 126. — Ти за мене си бил истински тартор, момче! Все си ме тикал по нанадолнището, към гибел. А. Гуляшки, СВ, 104. Почувствувах, че ми се разсърди, задето го обвиних, че ме води по нанадолнището на порока. К. Калчев, ДГН, 138. Вървя (търкалям се) по нанадолнището. Разг. 1. Водя живот, който свидетелствува за морално и нравствено пропадане. 2. За работа, дела — обърквам се, вървя зле, търпя неуспех. Моите работи по онова време вече се търкаляха по нанадолнището.
А. Гуляшки, ДМС, 184. Тръгвам / тръгна (подхлъзвам се / подхлъзна се и под.) по нанадолнището. Разг. Почвам да водя неморален, безнравствен живот; пропадам морално. Фру Гиле тръгва по нанадолнището. След бляскавите моменти на живота си — победи и поражения — тя стига най-после и до... негъра. Ст. Грудев, АБ, 99.
НАНАДОЛНО нареч. С гл. съм, идвам и др. Означава, че някъде е стръмно, има наклон надолу, към по-ниско. Противоп. нанагорно, нагорно. Няма как да ви закарам до долу. — Нищо, нищо, тук е нанадолно — отвръщам аз и подкрепям Милана да слезе. Л. Стоянов, X, 100. Където ти дойде нанадолно, ще препускаме. Па По нана-горното ще караш по-бавно. Й. Радичков, ББ, 22.
НАНАДОЛУ нареч. Диал. Надолу. Противоп. нанагоре, нагоре. Изправи се, подръпна роклята си нанадолу. А. Михайлов, ДП, 101. В Африка са девят главни планински бърда: Атлантически планини,..; Аби-
