сински планини, които ся простират нана-долу към Чървено море по Абисиния, Египет и Нубия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 75-76. Вървял из дупката нанадолу два деня и огладнял. Нар. прик., СбНУ XLVI, 342. Оттам тръгнах, мамо, нанадолу, / нанадолу, мамо, към чешмата, / дано сваря, мамо, бяла Рада. Нар. пес., СбВСт, 578.
— Друга (остар. и диал.) форма: н а н а д 6 л е.
НАНАДЯ СЕ1. Вж. нанаждам се1.
НАНАДЯ СЕ2. Вж. нанаждамсе2.
НАНАЖДАМ СЕ1, -аш се, несв.\ нана-дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Подреждаме се, следваме един след друг; нанизвам се. Само трима души смляха брашно за повече от сто къщи. Наместо да се нанадят сто коли с чували .. — камионите свършиха тая работа на бърза ръка. А. Каралийчев, С,
105. Крачка по крачка, аршин след аршин — бавно и търпеливо се навръзват крачките, нанаждат се аршините и нозете носят човека от единия край на света, та до другия. В. Мутафчиева, ЛCB I, 170.
НАНАЖДАМ СЕ2, -аш се, несвг, нана-дя се, -иш се, мин.св. -их се, св., непрех. Диал. Научавам се, приучавам се на нещо, пристрастявам се към нещо; навиквам, привиквам, нахнадвам се. Кога ся нанади пес на мясарница, или него убий, или мясаря обеси. Погов., Н. Геров, РБЯIII, 191.
НАНАЖДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нанаждам се1; нанизване.
НАНАЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нанаждам се2; научаване, приучаване, навикване, нахнадване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНАЗАД нареч. Диал. Назад. Проти-воп. нанапред, напред. Мнозина от турците започнаха да пълзят наназад по лакти и колена, изчезна някъде и знамето им., млъкнаха зурли и тъпани. Д. Талев, И, 550. Като наближихме края на реката, бай Стоян ся завърна пак наназад, а ние излязохме на десния тундженски бряг здраво и читаво.
3. Стоянов, ЗБВ I, 213. Той пъпли, но напредва, той мърда, но се дига, / потаен глас му шепне: Не гледай наназад! Ив. Вазов, Съч. II, 37. А Магда си нищо не продума, / с нойна коня наназад се връна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 26.
О Тръгва ми / тръгне ми наназад. Диал. Работите ми се объркват, тръгват зле, започвам да търпя неуспех. Когато после ни тръгна наназад, стана пък жената, та отиде там и зе та продаде и тя своя дял от бащинията си. Т. Влайков, Съч. II, 189.
— Друга форма: наназад е.
НАНАНКАМСЕ. Вж. нананквамсе.
НАНАНКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-нанкам се, -аш се, св., непрех. Детск. Наспивам се, наспинквам се.
НАНАПРЕД нареч. Диал. 1. Напред. Противоп. наназад, назад. Обтегнат с добри цървули, наметнат с подкожен ямурлук,.., той гази, крачи през долове, през ба-ире, върви напред и нанапред и никак са не обраща назад. Ил. Блъсков, ПБ III, 56. Блъ-гарете му ся опрели [на неприятеля] юнашки: разбили гърцката войска и тръгнали нанапред. Д. Войников, КБИ, 6. Радвахме са ние, драго ставаше и на кониете, които пръхтяха, понавеждаха глава надолу и отс-качаха нанапред. 3. Стоянов, ЗБВ I, 400. На дебели хора тялото надтяга нанапред; затова ся тии изпъчват, и кога стоят прави, и кога ходят. Н. Геров, ИФ, 92.
2. Само в сравн. степен. Преди, по-рано, едно време; напред. Тъй се аз научих по-из-тънко .. и това, че той ме знаел от но-на-напред като сътрудник на вестника. Св. Миларов, СЦТ, 19.
— Друга форма: н а н а и р £ д е.
НАНАСАМ нареч. Диал. Насам. Противоп. нанатам, нанататък, натам, нататък. Ето и Ибриям Чаушолу прескочи смъкнатия плет на двора и си тръгна нанасам. И. Йовков, ЖС, 171. Той я посрещна с лампа пред вратата. — Какво те носи, свато, нанасам? Н. Фурнаджиев, ВД, 55. После умря и мама! ..А дядо ми не може вече оттогива нанасам да работи, защото са поболя. У, 1870, бр. 11, 56. Изскачат пристав и стражари там. / Народ се трупа, гледа нанасам. Ем. Попдимитров, СР, 26.
НАНАСЯМ1, -яш, несв.\ нанеса, -еш, мин.св. нанесох, прич. мин. св. деят. нанесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. 1. Вкарвам, внасям някъде много неща или голямо количество от нещо. Там преведохме конете, разтоварихме багажа и го нанесохме под сушината. Н. Попфилипов, РЛ, 36-37. Къщата беше съвсем празна и отдавна необитаема .. Иванка помете и почисти навсякъде, а след това нанесоха покъщнината. П. Здравков, НД, 123. Събере след туй челядта, овършеят господарските купни, сденат сламата и нанесат житото в хамбара. Кр. Григоров, Н, 78. А къщата сякаш току-що е измазана и изрисувана с блажни бои,., и още никой не е минал през тържествената двукрила стълба, за да нанесе кал по лъскавия, покрит със стогодишен линолеум под. Н. Стефанова, РП, 70.
2. За вятър, вода и др. — донасям и натрупвам някъде голямо количество от нещо (листа, пясък, тиня и др.); навличам. Вятърът нанесе изново сухи листа в нартика-та. Ив. Вазов, Съч. XIII, 100. Тогаз вълните захващат да нанасят върху им [подмолите] пясък и различни остатки от растения и животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 317.
3. Слагам, поставям тънък слой от нещо (боя и др.) върху някаква повърхност с четка и под. За повишаване на добива се извършва допълнително изкуствено опрашване..
