Page:RBE Tom10.djvu/316
нала, мравката наместо да потъне в дълбочината, падна на гладкия, като огледало лед. А. Каралийчев, МИ, 5. Наместо да пише онова, что става, той [Каравелов] писал онова, чтото слушал някога от баба си и от дяда си. АНГI, 293.
НАМЕСТО. Само в съчет.: Чедо наместо. Диал. Хранениче, осиновено дете.
НАМЕСТЯ. Вж. Намествам, наместим, намещавам и на ме щам.
НАМЕСТИМ, -яш, несв. (ря^ко); наместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам. Лепо, с разкопчана куртка .. вървеше бодро и наместяше ремъка на новата си, току-що купена ловджийска пушка. Елин Пелин, Съч. I, 88. Губерите са почти готови .. — сухо отвърна тя и започна да наместя между клоните кошницата, наполовина пълна със зарзали. Ем. Станев, ИК I и II, 167. Като слага ръцете си .. върху коленете, той почва да разказва полека с равен глас. Всяка дума наместя, дето трябва. А. Карал ийчев, С, 95. Чувството е елемент необходим в красноречието, особено в ад-вокатството, дето то ., често служи да наместя липсата от доказателства. Ив. Вазов, Съч. IX, 27. Множественото число тоже ся пише с ъ1, вместо и. Ний като не намираме никаква разлика между Ь1 и И, ни никаква важна причина, за да е Ь1, ц не И, наместяме първото с второто, за да отбе-гнем празното затруднение на, учениците. Г. Миркович, КМБГ, 13. наместим се, наместя се страд. Изклъчената кост трябу-ва овремя да ся наместя, защото ако ся остави за много време, ставът .. мъчно ся из-целява. Лет., 1871, 144.
НАМЕСТЯМ СЕ несв. (рядко); наместя се
св., непрех. 1. Намествам се . Докато се наместяше в каруцата, хармониката му издаде от само себе си няколко звука. И. Йовков, АМГ, 56. Иван сяда на(крайчеца на стола. Йордац се наместя до него на друг стол. Г. Караславов, Избр. Съч. X, 195. Пчелите са наместят в дупчиците на питата. С. Бобчев, ПОС (превод), 316-317.
НАМЕСТЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от наместим и от наместям се; наместване.
НАМЕСЯ1. Вж. намесвам1, намесим1, намисам и намисвам.
НАМЕСЯ2. Вж. намесвам2 и наме-сям2.
НАМЕСЯМ1* -аш, "есе. (остар. и диал.); намеся, -иш, мин. св. -их, св.,. прех. Намесвам1; намешам. Но сами гърците на-месяли Филипа в своите междуособни разпри и предавали в ръцете му своето отечество. Н. Михайловски, РВИ * (превод), 167. намесям се, намеся се страд.
НАМЕСЯМ СЕнесв. (остар. и диал.); намеся се св., непрех. Намесвам се; намешам се. В управлението на класа никой няма право да ся намеся на учителя, даже ни директора (ако го има). П. Торбанов, ННУ,
10. Когато мъжката риба прави това [гнездото], женската стои та гледа, но не ся намеся в работата. ИЗ 1874-1881, 148.
НАМЕСЯМ2, -аш, несв.; намеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Намесвам2, омесвам, размесвам. намесям се, намеся се страд.
— От Н. Ге ров, Речник на блъ гарский язик, 1899.
НАМЁСЯНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намесям1 и от намесям се; намесване1, намешане.
— От Н. Ге ров, Речник на блъ гарский язик, 1899.
НАМЁСЯНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от намесям2 и от намесям се; намесване2, омесване, размесване.
— От Н. Ге ров, Речник на блъ гарский язик, 1899.
НАМЕТ м. Остар. и диал. 1. Нахвърляни в река клони и камъни с цел да се събере там риба, която да бъде ловена през зимата (Н. Геров, РБЯ).
2. Инертни материали (камъни, пръст и под.), които служат за основа на градеж. Сиам .. ся нарича главния град, съзиден на колове и намети и проделван от множество прокдпи от река Мейдан. Ив. Богоров, КГ, 231.
3. Навеян сняг; пряспа (Н. Геров, РБЯ).
4. Наметалка2 (Н. Геров, РБЯ).
НАМЁТ м. Остар. Галванична батерия. Ако един или два различни метали са допират направо с някоя каплива кислота или с някоя разтопена сол, то електричната сила става по-силна. На това са ослонили, та направили тъй наречените трайни намети (батерии). Лет., 1876, 78. Познато е, че на-метът е едно съчево, определено да произ-вожда електрический бързей. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5,27.
НАМЕТА; Вж. н а м и т а м. НАМЕТАЛКА1 ж. Остар. Наметало.
— Па да не си много мърдал? — каза той, като сваляше тежката си наметалка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 165.
НАМЕТАЛКА2, мн. няма, ж. Диал. Метал ка, намет.
—т- От Н. Ге ров, Речник на бцъ гарский язик, 1899.
НАМЕТАЛО, мн. -а, ср. Широка свободно висяща връхна дреха без ръкави, която се намята върху раменете; пелерина, плащ, наметка1. Полюлявайки широките си плещи, загърнати в късо наметало от рисова кожа, предводителят на дърварите спря до средата на мегдана. Н. Хайтов, Л, 29. Изтръпнах от хлад. Нощем тук става много студено. Завих се с вълненото наметало и продължих. П. Бобев, К. 31. — Виж майка му. Наистина е много благородна. С ново копринено наметало. А. Каменова, ХГ, 57. Ти спираш с твойто пътно наметало, / зад теб остава минатият лес; / пред лудия ти поглед блясва бяло / познатото
