като започна с един ей такъв особен чук да кърти... накърти от всичките галерии. Ст.Л. Костов, Избр. тв, 426. Накъртих камъни за основите на къщата, накъртвам се, накъртя се страд.
НАКЪРТВАНЕ ср. Отгл. същ. от накъртвам и от накъртвам се; накъртяне.
НАКЪРТЯ. Вж. накъртвам и на-къртям.
НАКЪРТЯМ, -яш, несв. (рядко.); накъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Накъртвам. накъртям се, накъртя се страд.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НАКЪРТЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от накъртям и от накъртям се; накъртва-не.
НАКЪРША.Вж. накършвам.
НАКЪРШВАМ, -аш, несв.; накърша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Кърша, окър-швам известно или голямо количество (обикн. съчки, клони). Като накърши клони, войникът прокара ръка отдолу нагоре на носа си. Н. Кирилов, ПД, 51. — Аз ще на-къриш сухи клонки, колкото да опечем вола тая вечер. Ран Босилек, Р, 124.
2. Разчупвам, раздробявам нещо. И хората се събраха край огньовете, .. И когато на-кършихме печения овен върху прясна елова чету на, Манол рече: —Давам на новото село една елия овце. А. Дончев, BP, 127.
3. Диал. Накривявам, накрехвам, накрул-вам1 (калпак и под.). Кога са на бой излезли, / Станка напред потегли, / бащина сабя извлече /.., / кога ся войска довърши, / тога калпаче накърши. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 172. накършвам се, накърша се страд. накършвам си, накърша си възвр. от накършвам в 1 знач.
НАКЪРШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накършвам и от накършвам се.
НАКЪСАМ. Вж. накъсвам
НАКЪСВАМ, -аш, несв.; накъсам, -аш, св., прех. 1. Късам докрай, напълно нещо или много неща на много парчета, на късове. Дафина сама се отпуща на канапето и дълго мисли. После скача изведнъж, отива до пианото, грабва каквито ноти има и ги накъсва нервно. Ив. Кирилов, Ж, 14. — От несъобразителност и глупост са накъсали жиците. Трябваше да им се забрани най-строго — горещеше се той. Ем. Станев, ИК III и IV, 443. Мита изнесе баницата, а пък Нонка я накъса на едри парцали. К. Петка-нов, ЗлЗ, 235.
2. Бера, откъсвам определено количество от нещо (плодове, цветя и под); набирам. На тръгване баба Тертерка му накъса от градината чернокичест босилек и латинки. А. Каралийчев, В, 158. — Татко бе, може ли да накъсам малко цветя? П. Незнакомое, МА, 9. — Момчета бре, а се завтечете край вадата, ей там долу, дето се слягва в реката и накъсайте до двайсе-трийсе широки оманови листа — от черния оман, чухти ли? Ц. Гинчев, ГК, 73. Геркулес го [дракона] привардил като заспал, убил го с кривака си, накъсал прекрасни абълки и ги принесъл на Евристея. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50-51. накъсвам се, накъсам се страд. накъсвам си, накъсам си възвр. от накъсвам във 2 знач. През нощта според Гергьовден те слазат доле на полето да си наберат гергъовденче, и да си накъсат клас от нивето. Т. Влайков, Пр. I,
265.
НАКЪСВАМ СЕ несв.; накъсам се св., не-прех. 1. Ставам на късове, на части, на парчета; разкъсвам се. Яростта на стихията поотслабна, облаците се накъсаха. П. Бобев, ГЕ, 149. Един ден от юг повя топлият вятър. Натрупаният по клонките сняг на-висна в копринени дантели, които се накъсаха и паднаха под дърветата. П. Бобев, ЗП, 80. Скоро оредялата върволица се раз-дължи, накъса се и раненият в лявото ходило Караджа напразно тичаше напред и назад да събира изоставащите четници. Ст. Дичев, ЗСII, 35-36.
2. Скъсвам се на много места; прокъсвам се. Платът се беше протрил и накъсал.
НАКЪСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накъсвам и от накъсвам се. В училището има макети и рисунки на антиклинали, синклинали, различни накъсвания на пластовете и т.н. ВН, 1952, бр. 161, 3.
НАКЪСЕЯ. Вж. н а к ъ ся в а м3.
НАКЪСО нареч. Разг. 1. На неголямо разстояние от началото на нещо (юзда, повод, въже и под.); изкъсо. Когато от конюшнята се зададе Иван, хванал накъсо поводите на една кобила с бяло на челото и на един дорест кон с широки гърди, Шериф остави помпата. В. Ченков, ГТС, 40.
2. С малко думи; накратко, сбито, лаконич-но. Противоп. надълго. — Не ме обърквай с въпросите си,.. —Добре де! — махна ръка Герасим. — Говори, но по-накъсо! О. Василев, 33, 88. Има и едно стихотворение от Иван Вазов, което изразява цялата народ-на възхита пред тази епопея: „Опълченците на Шипка“. Никой още не е разказвал толкова накъсо и толкова вдъхновено всичко, което е станало през последните дни на август 1877 година на легендарния връх. Ст. Станчев, ПЯС, 11. Накъсо да ся рече, Америка е богато място за плодоно-сието и изобилието си. Ив. Богоров, КГ,
266.
3. Разг. По късата страна, път, без да се заобикаля; напряко. Ще пресечем долината накъсо.
4. Електр. Обикн. в съчет. с гл. съединявам, свързвам, давам и под. По такъв начин, че да се осъществява късо съединение. С развъртане на двигателя съпротив
