Page:RBE Tom10.djvu/242

От Читалие
Версия от 16:30, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


3. Който е изпълнен с простота и непретен-циозност. Парижаните намериха, не църквата е прелестна, стенописите наивни и очарователни. А. Каралийчев, С, 277. Внезапно тя ми показа рисунката си. Нарисувала е момиченце с наивна детска рисунка.

3. Сребров, Избр. разк., 221. Простият слог се отличава по своите прости, кратки и наивни изражения. Д. Войников, PC, 33. о Наивно изкуство. Изк. Изкуство на художници или скулптори от XX в. без специално образование — обикн. непрофесионалисти, което се отличава с преднамерена простота на изображението, близко до детските рисунки.

— От фр. naif. Т. Шишкон, Теория на словесността (превод), 1873.

НАИВИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Стил на наивното изкуство. Изложбата представя платна от утвърждаващия се в съвременното изкуство наивизъм.

НАИВИСТ м. Изк. Художник или скулптор, който използва в творчеството си наивизъм. В момента наивистът [Ради Неделчев] подготвя следващата си изложба, която ще се открие през декември. СТ, 1999, бр. 5, 32.

НАИВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Изк. Прил. от наивизъм. Наивистични рисунки.

НАИВИТЕТ м. 1. Само ед. Книж. Наивност. Има една прелестна простота в изпълнението на неогражданените, натуралните певци, един очарователен наивитет, една естественост, която прави народна-та песен истинска, непресторена, сочна, свежа и вълнуваща. Н. Хайтов, П, 291, Не можем да не изтъкнем онова странно съчетание у човека Будевска мъдрост и наивитет, знание и много ум за съвет как да се постъпи при всички трудни случаи и забележителна лична неспособност да се справя с най-дребни спънки в живота. Ст. Гру-дев, АБ, 187. Героите [в пиесата] нямаха достатъчно ясна характеристика, но произведението носеше очарованието на детския наивитет и беше съвсем близко до светоусещането на детето. НК, 1958, бр. 6, 3.

2. Жарг. Наивен човек; наивник. Моят брат е голям наивитет каквото му кажеш вярва го.

— Нем. Naivität.

НАИВКА ж. 1. Театр. Актриса, която играе роли на наивно момиче. Това беше комикът на трупата.. До него, на отсрещната страна, бе наивката моята съседка. К. Константинов, Избр. разк., 86. Тя [Будевска] добре играеше наивките и суровите характери, българската селска мома и слож-ната градска жена, битовите типове и отвлечените идейни образи. Ст. Грудев, АБ,

147.

2. Разг. Наивница. Влезе майка й.. Соня бързо се съвзе и тръгна срещу нея със спокойно лице, ала тя я зърна още като отвори вратата и веднага се досети от какво се вълнува милата й наивка. X. Русев, ПЗ, 53. -— Чаканият, така дълго чаканият... прошепна най-после тя и опря глава на рамото му.Той се вслуша и изведнъж прегръдката му се охлаби.. „Чаканият!.. Или е наивка, или е много хитра. Става опасно!“ М. Гру-бешлиева, ПП, 142-143.

НАИВНИК, мн. -ци, м. Човек, който е наивен, който проявява наивност. Колебанието му скоро премина и Стоян тръгна към общината с лекомислието на нищо неподо-зиращ наивник. Д. Талев, ЖС, 77. Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогавашна Америка се представяше. Г. Белев, КВА, 278. — Вие сте голям наивник и правите впечатление на глупав. К. Петканов, В, 92. Когато говорим за провокатор, обикновено изпитваме отвращение. В представите ни той е адово изчадие, родено да пакости на човека, за него съвестта е излишно бреме, съчувствието сантиментална приумица, вярата в доброто стръв за наивници. Д. Жотев, ПМИ, 18*

НАЙВНИЦА ж. Жена, която е наивна, която проявява наивност. — Ех, каква непоправима наивница сте вие! въздъхна тъмно Усойницата. Как лесно може да ви заблуди човек. П. Незнакомов, СНП, 125. — Ето кой получава може би по телефона или с телеграма бързите сведения и ги праща анонимно до тебе, наивницата, малоду-шната, защото знае, че ти с добряшкото си сърце ще изпиеш до капка отровата. Ст. Даскалов, СЛ, 235.

НАЙВНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Проявявам наивност, държа се като наивен човек (обикн. преднамерено). Някои наши писатели се плашат, че децата няма да ги разберат и решават изкуствено да наивничат. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. — Че лошо ли е да се женят хората? наивничи здравенякът. Имат се, вземат се. Др. Асенов, СВ, 138.

НАЙВНИЧЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от наивнича.

НАЙВНИЧКО нареч. Умал. от наивно; малко наивно. Ако партизаните решаха да поучат някой беден пияница, той сигурно щеше да ги послуша дори без заплашително писмо. Така наивничко си обясняваше овчарчето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 53. Колкото и да изглеждаха наивни въпросите му, в тях прозираше хитрината му .. Кога на шега, кога сериозно аз му подхвърлях също и наивничко и хитричко. А. Станоев, П, 59.

НАЙВНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от наивен; малко наивен. Спас бил голям иманяр, знаехме го всички. Беше

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл