3. Който е изпълнен с простота и непретен-циозност. Парижаните намериха, не църквата е прелестна, стенописите — наивни и очарователни. А. Каралийчев, С, 277. Внезапно тя ми показа рисунката си. Нарисувала е момиченце с наивна детска рисунка.
3. Сребров, Избр. разк., 221. Простият слог се отличава по своите прости, кратки и наивни изражения. Д. Войников, PC, 33. о Наивно изкуство. Изк. Изкуство на художници или скулптори от XX в. без специално образование — обикн. непрофесионалисти, което се отличава с преднамерена простота на изображението, близко до детските рисунки.
— От фр. naif. Т. Шишкон, Теория на словесността (превод), 1873.
НАИВИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Стил на наивното изкуство. Изложбата представя платна от утвърждаващия се в съвременното изкуство наивизъм.
НАИВИСТ м. Изк. Художник или скулптор, който използва в творчеството си наивизъм. В момента наивистът [Ради Неделчев] подготвя следващата си изложба, която ще се открие през декември. СТ, 1999, бр. 5, 32.
НАИВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Изк. Прил. от наивизъм. Наивистични рисунки.
НАИВИТЕТ м. 1. Само ед. Книж. Наивност. Има една прелестна простота в изпълнението на неогражданените, натуралните певци, един очарователен наивитет, една естественост, която прави народна-та песен истинска, непресторена, сочна, свежа и вълнуваща. Н. Хайтов, П, 291, Не можем да не изтъкнем онова странно съчетание у човека Будевска — мъдрост и наивитет, знание и много ум за съвет как да се постъпи при всички трудни случаи и забележителна лична неспособност да се справя с най-дребни спънки в живота. Ст. Гру-дев, АБ, 187. Героите [в пиесата] нямаха достатъчно ясна характеристика, но произведението носеше очарованието на детския наивитет и беше съвсем близко до светоусещането на детето. НК, 1958, бр. 6, 3.
2. Жарг. Наивен човек; наивник. Моят брат е голям наивитет — каквото му кажеш — вярва го.
— Нем. Naivität.
НАИВКА ж. 1. Театр. Актриса, която играе роли на наивно момиче. Това беше комикът на трупата.. До него, на отсрещната страна, бе наивката — моята съседка. К. Константинов, Избр. разк., 86. Тя [Будевска] добре играеше наивките и суровите характери, българската селска мома и слож-ната градска жена, битовите типове и отвлечените идейни образи. Ст. Грудев, АБ,
147.
2. Разг. Наивница. Влезе майка й.. Соня бързо се съвзе и тръгна срещу нея със спокойно лице, ала тя я зърна още като отвори вратата и веднага се досети от какво се вълнува милата й наивка. X. Русев, ПЗ, 53. -— Чаканият, така дълго чаканият... — прошепна най-после тя и опря глава на рамото му.Той се вслуша и изведнъж прегръдката му се охлаби.. „Чаканият!.. Или е наивка, или е много хитра. Става опасно!“ М. Гру-бешлиева, ПП, 142-143.
НАИВНИК, мн. -ци, м. Човек, който е наивен, който проявява наивност. Колебанието му скоро премина и Стоян тръгна към общината с лекомислието на нищо неподо-зиращ наивник. Д. Талев, ЖС, 77. Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогавашна Америка се представяше. Г. Белев, КВА, 278. — Вие сте голям наивник и правите впечатление на глупав. К. Петканов, В, 92. Когато говорим за провокатор, обикновено изпитваме отвращение. В представите ни той е адово изчадие, родено да пакости на човека, за него съвестта е излишно бреме, съчувствието — сантиментална приумица, вярата в доброто — стръв за наивници. Д. Жотев, ПМИ, 18*
НАЙВНИЦА ж. Жена, която е наивна, която проявява наивност. — Ех, каква непоправима наивница сте вие! — въздъхна тъмно Усойницата. — Как лесно може да ви заблуди човек. П. Незнакомов, СНП, 125. — Ето кой получава може би по телефона или с телеграма бързите сведения и ги праща анонимно до тебе, наивницата, малоду-шната, защото знае, че ти с добряшкото си сърце ще изпиеш до капка отровата. Ст. Даскалов, СЛ, 235.
НАЙВНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Проявявам наивност, държа се като наивен човек (обикн. преднамерено). Някои наши писатели се плашат, че децата няма да ги разберат и решават изкуствено да наивничат. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. — Че лошо ли е да се женят хората? — наивничи здравенякът. — Имат се, вземат се. Др. Асенов, СВ, 138.
НАЙВНИЧЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от наивнича.
НАЙВНИЧКО нареч. Умал. от наивно; малко наивно. Ако партизаните решаха да поучат някой беден пияница, той сигурно щеше да ги послуша дори без заплашително писмо. Така наивничко си обясняваше овчарчето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 53. Колкото и да изглеждаха наивни въпросите му, в тях прозираше хитрината му .. Кога на шега, кога сериозно аз му подхвърлях също и наивничко и хитричко. А. Станоев, П, 59.
НАЙВНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от наивен; малко наивен. Спас бил голям иманяр, знаехме го всички. Беше