НАЗЪМ м. Диал. Обичай, правило, ред. Повечето от тях дояждаха каквото им бе останало от бащи и деди, някои бяха и съвсем обеднели, но и те държаха за своя господарски назъм — не цапаха ръцете си с чук или с мотика. Д. Талев, ПК, 129.
— От араб. през тур. шгат.
НАЗЪРВАМ, -аш, несв/, назърна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Надзървам. Влизаше ту някой от трупата ту някой любопитен, който назърваше в пустата зала и си отиваше. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Ванко зачака, наведе се и назърна през ключовата дупка на вратата. К. Велков, СБ,
51. — Татко отиде ли си? — попита шеп-нешком Митко и назърна в стаичката. М. Марчевски, МП, 97. Баташки назърна през прозореца и видя омразния си съперник, застанал спокойно на стълбите между двора и градината. Д. Димов, Т, 279.
НАЗЪРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от назървам; надзърване.
НАЗЪРНА. Вж. назървам.
НАЗЪРНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е с грапава повърхност като на зърна в резултат на специална обработка. Назър-нена офсетова плоча. Назърнена стомана.
НАЗЪРТАМ, -аш, несв. Диал. Надзъртам. Увлечени в игрите си, те минаваха покрай обора, назъртаха през процепите, и едни други се плашеха. К. Петканов, ОБ, 134. Някои [люде] спираха пред работилницата на Кузмана, дори назъртаха вътре. Д. Талев, И, 443. Малкото момиченце, хванато за полата на майка си, е скрило главичка в сукмана й и крадешком само, с половин око, назърта към мен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 181. Когато след малко Костадин се върна на брега, Нешка вече се къпеше във вира. Той се измъкна из върбалака, откъдето навърташе, приближи леко .. и приседна до съблечените дрехи. Ст. Даскалов, СЛ, 162.
НАЗЪРТАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от назъртам; надзъртане. След половина минута назъртане тоя господин остави своя наблюдателен пост. Ив. Вазов, Съч. XI, 186. — Назърнете в кравефермата! С едно назъртане се уверихме, че трудът на тия самоотвержени хора още не е съвсем лесен,
Н. Стефанова, РП, 66.
НАЗЪРТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Наблюдателен. Дядо Климент със своята представителна и величава фигура беше главният ниишн на тия назъртливи очи. Ив. Вазов, ИСМ, 12.
НАЗЯПАМ СЕ. Вж. назяпвам се.
НАЗЯПВАМ СЕ, -аш се, несв/, назяпам се, -аш се, св., непрех. Разг. Зяпам много, до насита. Разглеждах новите магазини и се назяпах на хубави витрини.
НАИБ м. Истор. Наибин. В това звание [мулязим] може да стане кадия или на-иб в някоя каза. Лет., 1871, 82.
— От араб. през тур. naip, -bi 'заместник-кадия'.
НАИБИН, мн. найб|И, м. Истор. Заместник на кадията; наиб. Вървяха и вървяха: най-отпред наибинът (така се викаше на кадийския помощник), подире му — чиф-ликчиите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 551. Един юнски ден Пеев покани на угощение тримата си турски приятели: каймакамина, мю-дюрина и наибинй. П. Мирчев, Е, 109. „Съветът да не докача никое предписание от свещения закон, но да има право да съди на-ибите и другите чиновници, които злоупо-требляват законите на шераата и на кодекса.“ НБ, 1876, бр. 4, 14.
НАИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който лесно се доверява на другите; доверчив, простодушен, лековерен. — Мъжът ти е наивен добряк.. Но ако те пипне някой ден, може да те пребие. М. Грубешлиева, ПП, 95. Виденията .., червеният пушек от бенгалския огън и стрелбата — всичко това докарвало до неописуем възторг наивна-та по онова време публика. Ст. Грудев, ББ,
79. Навъртат се около простичките, наивни, но красиви момичета. Ако не успеят да ги примамят с добро, упойват ги и гй отвличат насила. Ал. Бабек, МЕ,-73. Величко са намерил в Браила с двамата патриоти, на които са препоръчал за народен българин,.. Цвятко и Никола биле дотолкова наивни, щото открили своята цел пред поменатия мним патриотин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 101-102. 1
2. Който е израз, проява на доверчивост, простодушие. Дойде с наивната вяра/ че господарите на този град на мечтите и светлините ще му отстъпят частица от своите пари, власт, щастие. Т. Генов, Избр. пр, 96. Убеден съм, че това, за което бълнуваше Сигеми, е неосъществимо, един наивен блян — всички летци изведнъж да натиснат ръчките над пустото море. П. Бобев, К, 67. Шилер написа своята най-дълбока студия за наивното и за сантименталното отношение към природата. Р, 1927, бр. 260, 4. По-ясно от всеки други път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. И. Йовков, Разк. III, 92-93. Tue две книжки, освен наивните и сантименталните охания и ахания на отца Нео-фита Бозвели и стихотворението на г-на И: Данева, са съставени доволно добре. Знан., 1875, бр. 1, 14. // Който е изпълнен с доверчивост, простодушие. Тоя полуевро-пейчен шоп имаше лице едро, длъгнесто и грапаво, с наивни сиви очи и редки мустаци. Йв. Вазов, Съч. XXIV, 189-190. Неговите [на Бурмов] окръжни от това време са едно времнно наивни и брутални. Те издават една безхитростна душа, обладана от ярост. С. Радев, ССБ I, 179.
